„Произведено в Япония“ е книгата с най-малък тираж в България, която обаче категорично си заслужава прочитането.
Знаете ли коя е книгата, издадена у нас с най-малък тираж? Това е „Произведено в Япония“ на съоснователя на корпорацията Sony Акио Морита. Преведена е от английски на български през 1988 г. и издадена в тираж 10 (десет) бройки. За вътрешно ползване от висшите държавни и партийни функционери.
Има и ново издание отпреди десетина години, изчерпано. Старото може да се открие онлайн, знаете къде.
Книгата е много интересно изложение на японския начин на икономическо мислене, съпоставен с американския. Японците са вманиачени на две теми:
1. Пестене на ресурси (защото ги нямат) и рециклирането им. Спрямо американското „не жали материала, имаме от всичко по много“.
2. Дългосрочна бизнес стратегия, дори в ущърб на печалбите на акционерите, плюс кучешка вярност към фирмата. Спрямо американското пришпорване на целия потенциал на компанията с цел получаване на бързи и ежегодни дивиденти, което лишава компанията от възможност за далечно стратегическо планиране. И другата практика, която шокира японците, наемният работник или мениджър да сменя компанията, ако му се предложат по-изгодни условия.
Въпреки това не съм убеден, че японският подход е по-добрият, защото, макар да осигурява дългосрочна стабилност и предвидимост, той води и до застой и загуба на динамика.
Това мислене, съчетано с конфуцианския мисловен калъп на далекоазиатците (сляпо спазване на субординацията), има като вторичен ефект неспособност да се правят революционни научни открития.

Откъс от книгата „Произведено в Япония“, в превод на български от Вера Георгиева, 1988 г.
Въпреки че фирмата ни беше още малка, а Япония беше за нас доста голям и потенциално активен пазар, според общото мнение на японските индустриалци японските фирми трябваше да изнасят продукцията си в чужбина, за да оцелеят. Япония нямаше друга алтернатива, тъй като не разполага с никакви други природни ресурси освен човешката енергия.
Ето защо за нас изглеждаше съвсем естествено да се ориентираме към международния пазар. Нещо повече, бизнесът ни процъфтяваше и започнах да разбирам, че ако не обърнем поглед към пазарите в чужбина, ние няма да се превърнем в такава компания, за каквато мечтаехме двамата с Ибука. Искахме да променим представата за японските стоки като за нещо долнокачествено.
Логиката ни беше, че ако искаш да продаваш висококачествен скъп продукт, се нуждаеш от богат, платежоспособен пазар, а такива пазари се намират в богатите, напреднали страни.
Днес над 99% от всички японски домакинства разполагат с цветни телевизори. Над 98% притежават електрически хладилници и перални машини. Разпространението на магнетофоните и стереосистемите варира между 60 и 70 процента. Но през 1958 година, една година след като бяхме произвели „джобния“ транзисторен радиоприемник, само 1% от японските домове имаха телевизор, едва 5% притежаваха перална машина и 0,2% — електрически хладилник. За щастие от средата на 50-те години японската икономика започна бурно да се развива.