През 2024 г. Месец на семейството задмина София Прайд по брой участници. Снимки: Георги Драганов
Ще ви скандализирам, вероятно, но „София Прайд“ умря тази година. Беше победен от по-многобройното шествие на „Месец на семейството“, съставено основно от семейни и млади хора и проведено с много по-малък бюджет.
Да, на „София Прайд“ имаше няколко хиляди души тази година. Да, ще продължат да получават щедро финансиране от държавни и частни източници. Да, ще продължат да се радват на огромен институционален и медиен комфорт.
И именно затова те вече не са готини. Защото са статукво.
А контракултурата е готина и е на младите, които усещат как нещо им се пропагандира навсякъде. И затова бъдещето е светло за нас – младите са надушили безпогрешно кое е истинско и кое е плод на HR и ПР тактики и стратегии.
Преди години, когато София Прайд за пръв път се проведе, там бяха малко хора, бяха физически нападани, а добре облечените професионалисти от офисите не се интересуваха от каузата им – не беше модерно. Но пък активистите успяха да съберат подкрепа и днес всеки градски, възпитан, добре облечен човек се стреми да бъде в час с времето и да ги подкрепя.
Така преди няколко години София Прайд стана мейнстрийм. Стана готино събитие. Стана масово, популярно, привличаше тълпи от млади хора. Е, направиха се някои компромиси и вместо техно и западна поп музика, поканиха първите чалга певици, за колорит, цвят и пълнеж.
Посолствата на САЩ, Великобритания, Франция, Нидерландия и други страни оказваха пълна морална, а някои и материална подкрепа. Например, за тазгодишния гей парад Държавният департамент на САЩ е дал 15 000 долара материална помощ.
Редица американски и британски компании, имащи офиси в България, също дават материална подкрепа и агитират усилено хилядите си служители да присъстват, участват и доброволстват на София Прайд.
Медиите също така упорито не дават думата на несъгласни с провеждането на това събитие. Уважаваните от мен Оффнюз поканиха в подкаста си на дебат за и против Прайда един от организаторите, Радослав Стоянов от Българския хелзинкски комитет и Манол Глишев. Първият е сред организаторите на Прайда, а вторият хем няма нищо общо с организацията на Поход за семейството и Месец на семейството, хем обикновено подрепя исканията и тезите на българските либерали.
Срещу този огромен финансов, медиен и политически ресурс, се противопоставиха групи от граждани.
Започнал скромно като шествие от няколкостотин души през 2021 г., Месецът на семейството нараства всяка година. Привлече все повече подкрепа и през 2024 г. събра православни, католици, протестанти, мюсюлмани на едно място. Събра българи, цигани, турци, арменци, украинци. Събра хора от ГЕРБ-СДС, ВМРО, НФСБ, Възраждане, ИТН, БСП, „Синя България“, даже и от ПП-ДБ – на практика целия политически спектър и почти всички парламентарно представени партии.
И така по улиците на София се събра голяма, пъстра, усмихната и възпитана тълпа.
Шествието обаче имаше и сериозен характер по нашумял казус.
Присъстваха родителите на Рафа – детето, което беше отнето от държавата и дадено на своята баба. Казус, който не може да остави нито един родител безучастен или безчувствен към несправедливостта с донос да ти отнемат детето и ти да трябва да доказваш пред съда, че си невинен. Стряскащ пример, че подобни политики изобщо не са теория, а вече са практика в България.
Какво следва от тук нататък?
За поредна година, за съжаление, обединението на хора със сходни възгледи в обща кауза не се случи докрай. Имаше две шествия – „Поход за семейството“ и „Месец на семейството“, тъй като организаторите не успяха да изгладят докрай някои, според мен, дребни различия в позициите си. За догодина мнозина, включително и аз, ще направим всичко по силите си да се надмогнат егота и да има обединение.
Шествието тази година беше голямо, възпитано и изключително добре организирано. Единственият минус беше палещата жега, но и това ще бъде подобрено при следващи издания, с по-добро планиране.
Противниците на събитието веднага започнаха с хули – били малко хората, били организирани, били русофили и платени от Путин. Нищо подобно, естествено. На събитието част от организаторите бяха против МОЧА, други пък са националисти и консерватори, десни и българофили. Затова и на събитието имаше изключително и само български знамена.
София Прайд и неговото бъдеще
ЛГБТП+ активистите, които организират събитието, в момента са статукво. Все повече управляващи политици изказват подкрепа за тях, западните посолства са с тях, корпорациите са с тях, а почти целият НПО сектор е зад тях. Имат много съюзници в обществото и продължават да трупат нови.
За мен лично най-изненадваща беше подкрепата от ИПИ – дясна и либертарианска институция, която си позволи да ги подкрепи с явна и особено нагла лъжа. Цитирам техния текст и бруталната лъжа, която са си позволили да изрекат:
„Между 300 и 700$ допълнителен БВП на човек от населението – толкова средства се губят в следствие на общата среда на неприемане в България.
При допускане на пълно приемане, гарантиране на права и липса на дискриминация БВП на страната би бил с 2,5-5% по-висок.
Това показват данните на доклад на Института за пазарна икономика, представен днес на бизнес форум, организиран от Фондация GLAS по повод София Прайд.“
Въпреки абсурдността на твърдението, то моментално и напоително беше широко отразено в ляволибералните медии – Капитал, Дневник, Клуб Z, Mediapool, Dir.bg и така нататък. Една лъжа, повторена 100 пъти…
Междувременно, виждаме как на София Прайд български знамена липсват, въпреки лозунга „България е и наш дом“.
Всъщност, не липсват. Има едно, носено като рокля от певицата Мила Робърт, която демонстративно го сваля, за да разкрие ЛГБТП+ знамето и да захвърли националния ни символ на земята.
Всеки може да си избере страна в това идеологическо и културно противопоставяне, в което все по-ясно изкристализиран дясната, консервативна позиция, и лявата, либерална позиция.
