Антифа и нейните червени идеологически предци

Време за четене: 6 минути

„Страхът е част от нашата тактика. Искаме противниците ни да ги е страх да излязат и защитят убежденията си.“

С тези думи започва интервюто на маскиран и облечен в черно член на антифашистката организация Антифа и бойното ѝ крило „Черен блок“. Интервюто е част от репортаж на популярната американска крайнолява медия Vice, която надниква зад завесите на тази основно младежка, не-йерархична политическа сила, без лидери. Още в първите кадри съзираме американските антифашисти в целия им блясък – облечени в черно, развяващи знамена на СССР и скандиращи гордо и уверено лозунги: „Смачкай расизма, смачкай фашизма, изяж богатите!“.

По време на интервюто ни показват как се прави коктейл Молотов – евтино и бързо оръжие, измислено от финландците, за да се противопоставят на танковите войски на същия възвеличаван от тях СССР. Коктейлът от десетилетия е оръжие на крайните улични бойци срещу полицията по време на сериозни сблъсъци по време на протест. Младият мъж, член на Антифа обяснява защо е склонен на такива крайни действия:

Забелязваме от новините състоянието на света и то ни принуждава да излезем на улицата и да се борим…

Всички знаем за крайнодясното политическо насилие и го отричаме като вредно и неефективно. Случаи от близкото минало, като действията на Андерш Брeйвик в Норвегия бяха отхвърлени от абсолютно всеки нормален десен човек по света.

Защо обаче Антифа не ни плаши?

Ако видим младеж с тениска със свастика или с лика на Хитлер, огромна част от хората, включително и в България, ще са минимум скандализирана и е напълно възможно и да извикат полиция. Обществото ни с право гледа на национал-социалистическата идея като на опасна, защото в исторически план е довела до милиони жертви. Същевременно, младеж или дори възрастен човек с тениска на Ернесто Че Гевара, Ленин, Сталин, Живков или друг комунистически сатрап дори не кара повечето да вдигнат вежди. А ако някой си позволи да направи проблем за носенето на символи, забранени от българското законодателство, полицията не прави абсолютно нищо. Пренебрегваме го и го отдаваме на младежка наивност или на някакви старчески чувства към стария строй. Но наистина ли е само наивност или в това наше неглижиране на все по-радикализиращите се леви младежи на Запад, а и у нас, се крие сериозна опасност?

Тероризмът представлява обмислената незаконна употреба на насилствени действия и психологическо смущение, насочени към невинни хора, с цел да се предаде конкретно политическо послание. Самият термин не е нов, а е навлязъл в речниците още преди два века, макар и подобни действия да могат да бъдат открити още в древността, като например действията на евреите срещу римската окупация. Интересно е, че изданието на влиятелните речник на Мериам-Уебстър от 1902 г. изрично определя „терорист“ с препратка към дейците на революционния трибунал в Робеспиерова Франция, идол на цялото след-просвещенско ляво.

Колкото по-задълбочено се изследва историята на тероризма, толкова по-голяма е вероятността да се забележи, че тя е именно червена. Най-големият терористичен акт, извършен в Европа до 1980 г., е печално взривяването на купола на църквата „Света Неделя“ в София от агенти на БКП, с финансовата и организационна подкрепа от СССР. Масово използваният от модерните ислямисти самоубийствен колан пък е измислен от Тамилските тигри – индийска революционна групировка от миналия век. Жертвите им са сравними с тези на „отличниците“ в този сектор Ал-кайда и Ислямска държава – близо 2500 жертви в над 32 държави.

Днешните маскирани, слаби младежи от очевидно богати и добре уредени семейства като че ли са нежни, невинни, играят си и едва ли някога ще направят подобни изстъпления… нали? Исторически погледнато, подобни групи на нетолеранти, крайни и активни дейци са постигали своето и са създавали сериозни проблеми и носят отговорност за множество погубени човешки животи. Близо три десетилетия след края на Втората световна война, в Западна Европа действат така наречените „войнстващи комунистически групи“ (fighting communist organizations), които застрашават сигурността и политическата стабилност на страните отвъд Желязната завеса и активно призовават да се „изнесе комунистическата революция“. Техните кампании от насилие и терор довеждат до смъртта на изтъкнати бизнесмени, политици, съдии, полицейски служители и най-обикновени граждани. Те носят гордо знамето на ленинизмa, маоизма и троцкизма (в зависимост от конкретната група), целенасочено търсят свалянето от власт на демократични правителства. Пикът на действията им са годините 1984-1985, когато има седем активни войнстващи комунистически групи в шест европейски държави – Германия, Италия, Франция, Испания, Белгия и Гърция.

RAF.jpg
Ранен от атентат на крайнолявата RAF (Rote Armee Fraktion) в Германия.

Левите терористични групировки се различават от ислямистите по огромния брой литературни материали, често писани на висок, академичен език, в които излагат детайлно и обстойно позициите си. Многобройни са и техните изявления относно събития в световната политическа обстановка, известни сред широката публика като communiques. Тези комюникета могат да се намерят в разностранната мрежа от пропагадни ъндърграунд журнали, които удостояват терористите с платформа за възгледите им. Те се продават свободно в редица левичарски книжарници в столиците Барселона, Мадрид, Париж, Амстердам, Брюксел, Рим и така нататък. Примери са Ligne Rouge в Белгия, Il Bolletino в Италия, L’Internationale в Франция, Radikal в Германия и много други. В един от тях белгийската организация „Комунистически бойни клетки“ твърди за себе си, че „това, на което е важно да се наблегне, е марксистко-ленинската политическа основа на нашата борба.“

Начинът, по който се финансират тези групировки, също е интересен. Те най-често прибягват до обири на банки или отвличания с цел откуп – нещо, което самите Ленин и Сталин са правили преди успеха в Октомврийската революция. Войнстващите комунисти не само поемат отговорността за тези грабежи, но и ги оправдават като „пролетарска експроприация“. Това си личи от следния откъс от интервю на член на френската бойна група Action Directe:

Банките крадат от хората чрез публичен дълг и хиляда други варианти на плячкосване, затова революционерите експроприират от банките и връщат конфискуваните пари на хората чрез борбата им за социализъм. Няма нищо по-достойно от това.

Antifa-Conference-1932.png
Нищо ново не е научено, нищо старо не е забравено. Конференция на Antifaschistische Aktion, 1932 г.

Откъде идва тази увереност?

Наследявайки марксисткото разбиране за историята, комунистическите групи вярват в историческата неизбежност на своята победа, т.е. смятат, че човешките действия са подчинени на закони, гарантиращи рухването на капиталическия строй и идването на ново общество на бъдещето. По тази причина са така уверени в моралната защитимост на престъпните актове. Те обаче съзират, че идването на новото общество на бъдещето няма да се случи от само себе си, тъй като според тях годините в подчинение на Капитала са обезоръжили пролетарската класа и са я приспали във вечен сън, от който не може да се събуди.

И тук се появяват те. Поради липсата на революционно съзнание у работническата класа, изниква нуждата от авангардна партия, която да поведе интернираните в консуматорство пролетариати и да ги освободи от текущото им положение. Това си проличава от цитата на автора Шерников, който германските „Червеноармейски бригади“ предлагат в интервю за самотността и празнотата на милиони хора:

Не знам какво описва мизерията по-ясно от образа на мишка, която върти колело, докато носи дънки и слушалки.

Най-същественото за тези терористични групи е общият им възглед за международната политика. Комунике от 1985 г. прогласява началото на „Война срещу имперската война!“ Според тях всички новопоявяващи се международни политически, икономически и военни съюзи като НАТО, Международния валутен фонд, Световната банка, Европейската банка за развитие и възстановяване са всъщност хомогенизация на Западна Европа за целите на американската световна имперска война. Според „Червеноармейските бригади“ тя представлява „война на богатия, проспериращ и арогантен Запад срещу презряните народи от Третия свят, за да се поддържат неравенството, експлоатацията и грабежът.“

Именно срещу този „военизиран имперски блок“ са насочени атаките на комунистическите терористи. В Рим на 15 февруари 1984 г. италианските „Червени Бригади“ убиват американския дипломат Лиймън Хънт, служещ като генерален директор на международна мироопазваща организация в Египет. От комюнике, сложено до трупа му се разбира, че „прасето си го е заслужавало, защото през цялата си кариера върши черната работа на американските империалисти“. Във Франкфурт на 30 ноември 1989 г. командир от германските „Червеноармейски бригади“ убива Алфред Херхаусен, председател на Дойче Банк. Според communique, обясняващо терора: „Историята на тази банка носи със себе си кървавите следи на две световни войни и милиони случаи на експлоатация.“ В Сарагоса на 27 март 1990 г. пък командир на испанските „Първооктомврийски групи за антифашистка съпротива“ застрелва доктор Хосе Рамон Муньоз Фернандез, отговорен за лечението на двама члена на GRAPO в гладна стачка. И така нататък, и така нататък.

В основата на дългата кървава хронология, както се вижда, стоят тъкмо въодушевени леви младежи, които са убедени, че се борят в името на „доброто“. Тоест в сърцевината на престъплението прозира пагубната сила на идеологиите и покоряващото им обаяние. Способността им да те накарат да забравиш, че си човек, нагърбен с цялата отговорност, придружаваща те от рождение; и вместо това да те измами и остави сляпо вярващ, че представляваш нищо повече от винтче във война за по-висша цел, в името на която всичко е позволено.

Затова и днешнитe младежи, изпадащи в религиозен екстаз поради предполагаемата им борба срещу злия фашизъм, капитализъм, както и модерните вариации на тема пол, етнос и сексуални предпочитания са смешни, но и потенциално много, много опасни.

Facebook Comments

3 Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.