Богатирът Евпатий Коловрат. Скулптура и снимка: Иван Коржев, CC BY-SA 3.0,
Всяка цивилизация рано или късно стига до момент, в който трябва да реши какво да прави със собственото си минало – дали ще го пази като памет, ще го изучава като опит или ще го превърне в инструмент за съвременни идеологически битки.
Всяка епоха има своите герои, но всяка епоха има и своите фалшификатори на героите – хора и движения, които не търсят истината за миналото, а удобството му.
Именно в тази опасна зона между паметта и подмяната се намират образът на Евпатий Коловрат и символът Коловрат – едновременно възвеличавани и демонизирани, използвани и забранявани, превръщани ту в икона, ту в плашило, но рядко разбирани в тяхната историческа и културна дълбочина.
Евпатий Коловрат и трагичният героизъм на XIII век
Историята на Евпатий Коловрат започва в един от най-мрачните моменти за старата Рус – нашествието на Бату хан през XIII век. Тогава не просто падат градове като Рязан, Владимир и Суздал, а рухва цял цивилизационен ред: княжеската система се разпада, политическата стабилност изчезва, а бъдещето за известно време престава да съществува като хоризонт.
В такива моменти обществата не раждат герои победители, а герои на отказа – на последния жест и на съпротивата без илюзии. Такъв е и Евпатий Коловрат – фигура, появяваща се не за да спаси държавата, а за да запази честта ѝ.
В „Повест за разорението на Рязан“, текст, създаден десетилетия след самите събития, Коловрат не е представен като стратег или владетел, а като воин, който се завръща твърде късно, за да спаси родния си град, но достатъчно навреме, за да покаже, че покорството не е единственият възможен отговор на поражението.
Легендата като признание, а не като победа
Според легендата Коловрат нанася толкова тежки щети на монголските отряди, че самият Бату хан е принуден да го убие с обсадни машини, а не в честен двубой. В епическия език това означава признание – не за победа, а за опасност.
Тук няма политика, няма идеология, няма проект за бъдещето. Има само изборът да не се живее на колене. Именно това прави образа на Коловрат толкова неудобен за модерния свят, който непрекъснато търси символи, но рядко е готов да плати цената, която те изискват.
Историческа личност или архетип на паметта
Опитите да се докаже дали Евпатий Коловрат е бил реална историческа личност често пропускат същественото. Дори и да е съществувал конкретен човек с това име, неговият образ отдавна е надраснал биографията и се е превърнал в архетип – подобно на Крали Марко в българската традиция или Роланд във френската.
Това са фигури, които не принадлежат на архивите, а на колективната памет.
Коловратът като древен соларен символ
Името Коловрат носи и второ, още по-дълбоко значение, тъй като е неразривно свързано със символа Коловрат. Той произлиза от старославянското „коло“, означаващо кръг, колело и въртене, и ни отвежда далеч отвъд Средновековието – към предхристиянските представи за света като цикъл, а не като права линия.
Коловратът е соларен символ, част от общия индоевропейски културен пласт. Негови аналози се срещат в славянските земи, Балтика, Скандинавия, Иран и Индия. Първоначално той няма нищо общо с модерните идеи за нация, раса или държава, а е свързан със сезоните, равноденствията, слънцестоенията и вечния ритъм на природата.
Осемте му лъча говорят не за застинала „чистота“, а за движение, преход и възстановяване – за света като процес, а не като догма.
Забраната и изкривеното възраждане
Именно затова е особено иронично как през XX век този символ бива редуциран до политическа емблема и натоварен със значения, напълно чужди на първоначалния му смисъл. След Втората световна война съветската власт, травмирана от нацистката символика и обсебена от контрола над историческия разказ, поставя Коловрата под забрана заради визуалната му близост до свастиката, без да прави разграничение между древен соларен знак и идеологическа емблема.
Тази забрана изтласква символа от културното пространство и го превръща в табу. Но историята показва, че забраните рядко унищожават символите – по-често ги подготвят за изкривено възраждане.
Постсъветският вакуум и новият мит
След разпада на СССР идеологическият вакуум, разочарованието от комунизма и кризата на идентичността отварят пространство за движения, които търсят „дълбоки корени“, но ги търсят не в реалната история, а в митологизирани конструкции.
На този фон се появяват фигури като Алексей Доброволски, бивш агент на КГБ, създател на „Съюз на славянските общества“, по-късно превърнат в „Славянски съюз“. Тази организация използва езическата символика не като културно наследство, а като политически маркер.
До него застават и хора като Вадим Казаков, лидер на т.нар. „Руско освободително движение“, който чрез книги и публикации изгражда псевдоисторическа доктрина. В нея реални исторически понятия са заменени с абстракции като „Русич“, представяни не като културно-историческа общност, а като мистифицирана древна раса, удобна за идеологическа мобилизация.
От трагичен герой към идеологически инструмент
В този нов разказ Евпатий Коловрат вече не е трагичен герой от XIII век, а прототип на съвременния радикал. Коловратът престава да бъде символ на време и цикличност и се превръща във визуален код за разделение – за обозначаване на „свои“ и „чужди“.
Показателно е, че в същото време християнството – което реално съхранява паметта за тези събития и осигурява културната и държавната приемственост на Рус след монголското нашествие – е обявено за „чуждо“ и „наложено“. Сякаш князете, летописците и монасите са били врагове на собствения си народ, а не негови носители.
Традиция, отговорност и границата на почитта
Тук става ясно, че не става дума за защита на традицията, а за нейното използване – за подмяна на историята с митология, пригодена към нуждите на настоящето. Това поставя фундаментален въпрос: ако традицията може да бъде прекроявана според политическата конюнктура, ако символите могат да бъдат лишавани от контекст и превръщани в лозунги, ако героите могат да служат като оправдание за съвременна радикалност, тогава каква е разликата между почит към миналото и обикновена пропаганда?
Истинският консерватизъм не се страхува от сложността на историята. Той не търси удобни митове и не превръща символите в идоли, защото разбира, че традицията не е декор, а тежест, която изисква дисциплина, мярка и отговорност.
Заключение: когато митът се превърне в оръжие
Евпатий Коловрат не се е борил, за да бъде превърнат в лого. Бату хан не е бил победен от митология, а от време, политика и възстановяване на държавността. Коловратът не е преживял хилядолетия, за да бъде редуциран до уличен знак на идентичност.
Историята не е склад за образи, от които всеки може да вземе каквото му е удобно. Тя е памет, която изисква уважение. Когато тази граница бъде премината – когато митът се превърне в оръжие, а символът в инструмент – обществото губи не само връзката си с миналото, но и способността си да мисли трезво за бъдещето.
Още по темата
Origins of “kolovrat” symbol, Tomáš Vlasatý, April 2019, Projekt Forlǫg – Reenactment a věda
Багдасаров, Роман (2001). Свастика: священный символ. Этнорелигиоведческие очерки, Москва : Белые Альвы. Available at: bagdasarovr.narod.ru/swastika.htm
Багдасаров, Роман (2008). “Свастика: благословение или проклятие”. “Цена Победы”. “Echo of Moscow”, 15 декабря 2008. Available at: https://echo.msk.ru/programs/victory/559590-echo/
Buko, Andrzej (2008). The Archaeology of Early Medieval Poland : Discoveries – Hypotheses – Interpretations, Leiden – Boston : Brill.
Domongol 2015 = „шейная гривна“. In: Domongol [online]. [cit. 2020-03-14]. Available at:
http://domongol.org/viewtopic.php?f=13&t=21847&st=0&sk=t&sd=a
Duczko, Władysław (1989). Runde Silberblechanhänger mit punzierten Muster. In: Arwidsson, Greta. Birka II:3. Systematische Analysen der Gräberfunde. Stockholm : KVHAA, 8–18.
Electronic dictionary of Old Czech language. Praha, department of language development Czech Language Institute of the Czech Academy of Sciences, v. v. i., 2006–, available online: http://vokabular.ujc.cas.cz (data version 1.1.8, cited on 9. 12. 2018).
Frolec, Václav – Vařeka, Josef (2007). Lidová architektura, 2. updated edition, Praha: Grada.
Gebauer, Jan (1916). Slovník staročeský, II. díl, Praha: Česká akademie císaře Františka Josefa pro vědy, slovesnost a umění a Česká grafická společnost Unie.
Jackson, W. D. (1999). Fascism, Vigilantism, and the State: The Russian National Unity Movement. In: Problems of Post-Communism, 46(1), 34–42.
Jakubowski, Stanisław. Teka prasłowiańskich motywów architektonicznych, Krakow : Orbis, 1923.
Kołos-Szafrańska, Zoja (1962). Nowa próba interpretacji funkcji znaków na dnach wczesnośredniowiecznych naczyń słowiańskich. In: Światowit 24, 443–458.
Коршун В.Е. (2012). Языческие привески Древней Руси X–XIV веков. Выпуск I: Обереги, Москва : Группа ИскателИ.
Kouřil, Pavel (ed.) (2014). Velká Morava a počátky křesťanství, Brno : Archeologický ústav AV ČR.
Kushnir, Dmitriy (2014). Slavic Light Symbols, The Slavic Way Book 5, CreateSpace Independent Publishing Platform.
Kushnir, Dmitriy (2016). The Source of Life: Slavic Heritage, The Slavic Way Book 16, CreateSpace Independent Publishing Platform.
Lutovský, Michal (2001). Encyklopedie slovanské archeologie v Čechách, na Moravě a ve Slezsku, Praha : Libri.
Mareš, Miroslav (2006). Symboly používané extremisty na území ČR v současnosti : manuál pro Policii ČR, Praha : Ministerstvo vnitra.
Новикова, Г.Л. (1998). Щитообразные подвескииз Северной и Восточной Европы // Историческая археология. Традиции и перспективы, Москва, 165–172.
Pilkington, Hilary – Popov, Anton (2009). Understanding neo-paganism in Russia : Religion? Ideology? Philosophy? Fantasy? In: McKay, George et al. (eds.) Subcultures and new religious movements in Russia and east-central Europe. Cultural Identity Studies, Volume 15 . Oxford ; New York: Peter Lang, 253–304.
Рыбаков, Б. А. (1987). Язычество Древней Руси, Москва : Наука.
Рыбаков Б. А. (ред.) (1997). Древняя Русь. Быт и культура, Москва : Наука.
Shenfield, Stephen (2001). Russian Fascism: Traditions, Tendencies and Movements, London : Routledge.
Urbańczyk, Stanisław (red.) (1960–1962). Słownik staropolski, t. 3, I–K, Wrocław–Kraków–Warszawa.
Трубачев, О.Н. (ed.) ( 1983). Kolovortъ. In: Этимологический словарь славянских языков, Выпуск 10. Москва: Наука, 149.
Váňa, Zdeněk (1973). Značky na keramice ze slovanských hradišť v Zabrušanech a v Bílině, okr. Teplice. In: Archeologické rozhledy 25, 196–217.
Váňa, Zdeněk (1990). Svět slovanských bohů a démonů, Praha : Panorama.
Varadzin, Ladislav (2007). Značky na dnech keramických nádob ze Staré Boleslavi / Bodenmarken auf den Keramikgefäßen aus Stará Boleslav. In: Archeologické rozhledy 59, 53–79.
Vencálek, Matouš (2018). Kříž, půlměsíc, kolovrat a kalašnikov: O roli náboženství v ukrajinské válce : Deník Referendum. Available at : http://denikreferendum.cz/clanek/27403-kriz-pulmesic-kolovrat-a-kalasnikov-o-roli-nabozenstvi-v-ukrajinske-valce
