Всеки пети македонец е и български гражданин, разбрахме от водещ политик в РСМ, което моментално доведе до нови репресии срещу заявилите се българи в страната.
МВР под ръководството на правителството на Християн Мицкоски инсценира различни акции, при които се разпитват и арестуват българи, особено от сдруженията в Скопие, Битоля, Струга, Охрид и Велес.
Дни след като бивш министър пусна бомба в обществения живот в РС Македония, следват моментални полицейски рейдове от маскирани и тежковъоръжени полицаи, разбиващи с чукове врати и много тежки обвинения.
Вицепрезидентът на опозиционния Демократичен съюз за интеграция (ДСИ) и бивш министър на външните работи, етническият албанец Буяр Османи, заяви в публикация на албански, че около 250 000 македонци имат български паспорти и следователно са български граждани. В страната живеят 1 836 713 души според преброяването от 2021 г., от които около 24% или 446 321 души са албанци. 250 000 души с български паспорт и гражданство са 13.6% от населението на цялата страна или, махайки албанците, става дума за 18%.
Всеки пети македонец, с други думи, тук и сега има български паспорт, българско самосъзнание и българско гражданство. Още колко десетки или стотици хиляди са в процес на кандидатстване или обмислят кандидатстване, не знаем. Перспективата толкова много хора да се организират и да получат политическо представителство в техен интерес, по мирен път, е потенциално събитието на века за българите.
Знаем обаче, че тези цифри, извадени на бял свят от албанските политици в страната, са притеснили управляващата клика и тя в нервността си започва с добре познатите репресии.
Защо ВМРО-ДПМНЕ подкопава процеса на интеграция в ЕС?
Има три причини, които действат едновременно и правят този курс устойчив.
1. Външна подкрепа
Това правителство беше сформирано с подкрепата на европейска политическа елита, скептична към ЕС, известна като канал за руско влияние в рамките на Съюза. Тази подкрепа не цели да ускори интеграцията, а да я размие и релативизира на Балканите.
2. Липса на вътрешно противовес
Албанският фактор исторически е бил гарант за евроатлантическата ориентация. Днес, с подчинено и безсилно представителство като Влен, този противовес липсва. За първи път няма реална съпротива срещу този курс.
3. Електорат без натиск
Около 250 000 граждани са получили български паспорти и се ползват индивидуално от правата на ЕС. Те получават ползите, без да се интересуват от цената на реформите. Когато електоратът е получил „моркова“, той не иска „тоягата“.
В тази комбинация от външен натиск, вътрешен вакуум и липса на натиск отдолу, блокирането на интеграцията не е случайно. То е резултат от ново политическо равновесие.
Местни българи се свързаха с екипа на „Война и мир“ и пожелаха анонимност поради, нека си го кажем, страх от последствия.
Те свидетелстват, че тези действия на властта в Скопие не са изолирани случаи, а част от по-широка кампания, насочена към хора, които открито заявяват своята българска идентичност и активно участват в обществения живот.
В Скопие българи са били задържани с обвинения, че разпространяват „анти-македонска пропаганда“ чрез компютърни системи и социални мрежи. Критиците на тези действия поставят под съмнение основанията на подобни обвинения и изразяват съмнения, че става дума за опит да се криминализира свободното изразяване на мнение и идентичност в дигиталното пространство.
Според тях, тези случаи създават атмосфера на несигурност и автоцензура сред засегнатите страни.
Паралелно с това те посочват, че в Струга и Битоля лица от български произход са били въвличани в разследвания, свързани с тежки престъпления, като разпространение на детска порнография чрез компютърни системи.
По мнение на някои наблюдатели тези обвинения са изключително чувствителни и сериозни, което допълнително засилва общественото напрежение и поставя под съмнение мотивите за тяхното повдигане. Подобни случаи, ако не са подкрепени с ясни и прозрачни доказателства, според критиците могат да доведат до трайно накърняване на репутацията на засегнатите лица.
Подобни твърдения се излагат и по отношение на Велес, където, според източници, също са извършвани арести по сходни обвинения, свързани с дейности в интернет пространството. Наблюдатели считат, че повторяемостта на подобни случаи в различни градове създава впечатление за координиран подход, насочен към определена група граждани – а именно, местните българи, които са се заявили като такива.
Според критиците всички тези действия имат за цел да окажат натиск и да сплашат хора, които се самоопределят като българи, с оглед въздържането им от активна обществена дейност и изразяване на тяхната идентичност.
От своя страна, официалните институции до момента не са предоставили изчерпателни публични разяснения по всички случаи, което допълнително подхранва съмненията и поражда различни интерпретации в обществото.
В крайна сметка темата остава чувствителна и предизвиква сериозен обществен отзвук. Според различни страни е необходима по-голяма прозрачност, представяне на ясни доказателства и зачитане на правата на всички граждани, за да се избегнат злоупотреби и политизиране на правоприлагащите действия.
Свързани публикации:
Българофобията в обществения дискурс в Република Северна Македония през 2021 г.
Проблем ли е да продадем Македония?
Отговор до Григов Лилов относно очернянето на Християн Пендиков
Шовинизмът срещу българите в Северна Македония вече прерастна в античовечност
„От кожа в кожа: Метаморфозата на македонизмот
