Държавните регулации срещу Airbnb

Гост автор: Мартин Търпев

Управляващите налазиха с нелепи регулации Airbnb и подобни платформи, проявявайки – за пореден път – вдървеното мислене и тълкуване на модерните реалности на политическата класа.

Платформата за настаняване на гости Airbnb, според регулацията, няма да може да предлага настаняване в обекти, които „не са категоризирани в закона за туризма“.

Така за пореден път държавата (и правителството на ГЕРБ в частност) демонстрира абсолютна липса на желание да предостави законодателна услуга на гражданите, гъвкава и развиваща се спрямо новите дигитални реалности.

Което пък означава, че държавата, и конкретно управляващата коалиция, въобще не се интересува от предоставяне на услуги в името на обществения интерес.

Само от демонстриране на власт. В името на нечий частен интерес. Този на хотелиерите. Което напомня така на един тъъънък фашизъм.

Забраната на Airbnb е в нарушение на индивидуални права

Това може да се стори маловажно на много хора, на фона на неща като ред, законност, справедливост за всички (разбирана по левичарски), но този факт само говори за тяхната ниска степен на цивилизованост.

Защото извън индивидуалните права, и реда, и законността, и справедливостта губят съдържание. Тъй като призванието и на трите е именно да пазят индивидуалните права.

А и тъй като едни обезправени индивиди в никакъв случай не могат легитимно да създават закон, налагащ или възпиращ определено неагресивно и ненарушаващо права поведение на други индивиди.

Следователно отвсякъде като го погледнеш излиза, че забраната на Airbnb е в нарушение на индивидуалните права.

1. Притежаваш еднолично себе си
2. Влагаш свои време, енергия, знания и умения
3. Изкарваш свои пари
4. Инвестираш ги в жилище – което автоматично става твое, като отговор и в реципрочност на вложените твои пари

Частната собственост върху жилището ти дава индивидуалните права върху него, което на практика се осмисля, посредством пълна свобода на действие спрямо него – можеш да живееш в него, да го продадеш, да го дадеш под наем, да го споделиш с друг, да го предлагаш чрез платформи като Airbnb или да го разрушиш. Стига да не нарушаваш чужди индивидуални права, можеш да правиш каквото си поискаш със собственото си жилище.

Това е логиката на индивидуалните права.

А що се отнася до легитимната конкуренция на хотелиерите – Airbnb дори не е пряка конкуренция на хотелиерите. Платформата действа на малко по-друг пазар.

Така, първо да уточня. Не виждам никакъв проблем в това хотелиерският бизнес в България да има пряка конкуренция. Само че пряката конкуренция се разваля, когато държавата налага ограничения и уравновиловка. Конкуренция има, когато предлагащите се напасват към пазара, а не към общи държавни регулации.

Само че Airbnb дори не е директен конкурент на хотелите.

Най-много платформата да бъде описана като индиректен конкурент: предлага подобна базова услуга (настаняване), но по съвсем различен начин и на съвсем различен пазар.

Airbnb не предлага същата туристическа услуга като хотелите и квартирите. В последните отиват хора предимно с цел почивка от стандартен тип. Говорим за отдаване на места за отдих с екстри като басейни, спа центрове, сауни, парни бани, джакузита, ресторанти, стандартизирани стаи и апартаменти. Като потребители тези хора търсят лукс, удобство, спокойствие, стандартна хотелска обстановка, спа услуги и атмосфера. Търси се комфорт, удобство, релакс, а понякога и директно лукс.

Airbnb обикновено, в масовия случаи се ползва от съвсем различен тип туристи. Тоест пазарният сегмент тук е коренно различен. Състои се от хора, търсещи потапянето в друга култура и активното опознаване на друг начин на живот. Потребителите искат да общуват с местните, да научават нови неща, да изпитват нови, натурални, автентични усещания, вкусове и обстановка. Тях не можеш да ги съблазниш с луксозен интериор, стерилна хотелска обстановка, отзивчиви рецепционисти, модерен spa център…

Тези хора се интересуват и впечатляват от неща като:

• Културата на даденото място
• Навиците на живот и организиране на бита
• Нещата от ежедневието на „обикновения човек“ в съответната част на света
• Местната храна – за България например домашни баница и ракия
• Разбиранията за домашен уют на посетеното място

Представете си Airbnb потребителя като енергичен и любопитен пътешественик. От тези, които си слагат раничката на гръб и почват да попиват от характера на поредната дестинация. Той ще е по-склонен да си поговори с домакина за традициите, начина на живот, развитието в кариерата, възгледите за приятно прекарване на времето, вижданията за текущите събития в съответната страна… Разбира се, има и други случаи и цели за отсядане. Може да е пътуване с бизнес цел, командировка, лечение… Но масовият случай е този на пътешественика, а и при всички случаи Airbnb потребителят е такъв, именно защото хотелиерските услуги и оферти не са за него. Не търси луксозни стаи, басейни, SPA центрове, ресторанти и подобни.

Така като част от обслужването на Airbnb потребителят е една, две, три или колкото е удобно вечери с домакините, прекарани в разговори, слушане на музика, опитване на местни гозби и питиета. Например гостът може да е запален пътуващ фен на рок банда. Не му трябва лъскав хотел или бездушна квартира. Би се накефил най-много на стая, предлагана през Airbnb, в апартамент, чиито собственици са също рок фенове. Така се създава по-специфична комуникация търговец-клиент. Първият се доближава повече до истински домакин, а вторият – до истински гост. Сяда се на домашна баница, разлива се една ракия, пуска се любимата рок банда и приказката тръгва.

Също важно за Airbnb потребителя е упътването от местен жител за любопитни места за посещение – пъбове, барове, паркове, туристически обекти, природни и исторически забележителности, приятни области за разходка, заведения с типична за района кухня…

Която кухня най-вече се споделя на трапеза с домакина. Това е изживяването Airbnb.

Потапяне в такъв тип изживяване хотелите така или иначе не предлагат. Следователно – макар и да възниква на моменти и при липса на опции известно застъпване – клиентите на Airbnb са различни от тези на хотелите. Имат различни цели, различна визия за туризъм, различни виждания за добро изкарване, различни изисквания за обслужване и обстановка.

А това пък означава, че Airbnb и имотите, ползващи платформата, са различен бизнес от хотелиерския. Съответно, ако толкова е необходимо да има държавни регулации, нека поне политиците се напънат да измислят такива, специално за Airbnb офертите. Няма нужда да влизат в тясната рамка на закона за туризма по отношение на хотели и квартири. А ако категоризирането им, според точно този закон, е толкова важно, нека депутатите, ако обичат, да разширят и адаптират закона, за да е удобен за Airbnb офертите. Ако не го направят, за пореден път ще покажат, че на практика не предлагат законодателна услуга в тон с актуалните потребности на хората, а просто си властват.

Властват си в услуга на нечии бизнес интереси.

Което се нарича фашизъм.

А все пак какво правим с регулацията на Airbnb?

Всъщност забраната на Airbnb и претенцията отдаваните през платформата имоти да бъдат категоризирани като хотели показват липса на желание за упражняване на ефективна регулация у управляващите.

Вместо обмислена и съобразена с услугата регулация, която наистина да защитава гости и домакини, се предлага отмяна на Airbnb и сливането на всичко в едно. За по-лесно.

И може би в интерес на някои „важни за държавата“ хотелиери.

Защото и от посоченото по-горе е пределно ясно, че Airbnb е различна услуга. Предлага се по различен начин и е търсена от различни потребители. Ако трябва да пазим хотелиерите от толкова индиректна конкуренция, защо пък да не пазим и автомобилните компании от обществения транспорт, споделеното пътуване, от скутерите, от колелетата, пък и от ходенето пеша?

Това очевидно е нелепо.

Но въпреки, че властта не ще да измисли адекватна и истински полезна за потребителите регулация, споко. Самата платформа Airbnb вече е разработила разнообразни необходими за осигуреността на потребителите регулации.

Всеки домакин и всеки гост имат профил, на който могат да се видят отзивите за тях от други домакини и гости. И понеже всеки гледа егоистичния си интерес, прошка няма. Ако си кофти домакин или гост, получаваш кофти отзиви и хората те отбягват. Ако си печен обаче, освен с показани надлежно добри отзиви, Airbnb сигнализира за надеждността ти чрез отличия като Супер домакин или гост.

Парите се подсигуряват особено здраво. Airbnb взима парите, задържа ги и след успешното настаняване ги превежда по сметката на домакина. Така подсигурява и двете страни – съответно госта, който трябва да получи настаняването, което очаква и домакина, който трябва да получи парите, след настаняването. На практика се елиминира рискованият момент да настаниш някого или да се настаниш някъде, пък после да береш ядове с парите и с обяснения тип „абе споко, утре ще оправим сметките, че днес нямам възможност…“

За да се гарантира сигурността във взаимоотношенията, Airbnb не дава достъп до телефонни номера и имейли, преди да е потвърдена сделката и съответно осъществено плащането. Ако някой се опита да прати такива данни, те се изтриват и не стигат до получателя. Някои опитват да шмекеруват като например пратят телефонен номер, изписан с думи и, ако може, не на английски, а примерно на руски, но и това започва да се регулира ефективно.

Airbnb предлага опция за верифициране на идентичността на всеки гост. Макар и опция, това верифициране е важен показател, че си надежден и, ако го нямаш, домакинът е много вероятно да не те приеме.

В някакъв смисъл обратна е ситуацията с хотелите. Въпреки „целебните“ държавни регулации над хотелите и туристическите агенции, често чуваме истории, в които клиентът си е предплатил, а получава доста различна услуга от очакваната. Все по-често излизат наяве случаи за измамени клиенти на непочтен туроператор, които така и не получават желаната почивка. Лъсват и случаи с мръсни стаи и бани в хотела в момент на приемане на новите гости.

Тези случаи – заради уж важните държавни регулации – понякога се отнасят до знанието на отговорните държавни органи. Като, забележете, отнасянето има по-голям шанс да е ефективно, ако е придружено с медийно разгласяване.

За разлика от държавните органи, работещи често на принципа „Всяко чудо за три дни“, контролът в Airbnb е непрекъснат и до голяма степен безпощадно ефективен. Разликата е, че се разчита на:

• Репутацията и бизнес интереса на Airbnb – платформата държи да запази имиджа си, затова регулира и информира адекватно, без да се интересува кой е домакинът или гостът в конкретния случай
• Егоистичния интерес на всеки потребител – потребителят се ползва от информацията за домакините в Airbnb и съответно е склонен на свой ред да предоставя обективна и подробна такава за домакините, при които е отсядал, или за гостите, които е приемал.
• Лесното споделяне на и достигане до информация – Airbnb дава възможност за броени минути да получиш информация, най-малкото преглеждайки отзивите, или да дадеш информация, оставяйки отзив. Това е важно, понеже окуражава даването на моментална обратна връзка. Така се чувстваш като част от някаква пътешестваща общност, която се старае да урежда нещата по най-добрия и надежден за всеки начин.

За разлика, клиентите на хотелите често са обезкуражени да подават сигнали, тъй като държавните бюрократични процедури са доста тромави. В резултат проблеми в хотели и туристически агенции си отлежават с години, докато не станат фрапиращи. Докато например няма случаи на брутално измамени от туристическа агенция хора, останали без планираната почивка, или на фрапиращо зле поддържани стаи в хотел. Даже тогава често като стожер на справедливостта се появяват медиите и конкретно телевизионните репортери. Чак след това и пост фактум се изтъпанчва по някой политик, претендиращ да реши проблема. А решението обикновено е доста частично. Особено ако става дума за дружка хотелиер нали…

И на практика какво излиза? Че Airbnb офертите действат на различен пазар и обслужват различен пазарен сегмент. Правят го по специфичен начин, предлагайки специфични оферти, като домашен уют, гъвкавост, разговори с местните, потапяне в бита на мястото, специална локация и уникално преживяване с всеки отделен домакин.

Управляващите се правят, че не забелязват все по-ефективните контрол и регулации на платформата. Те сякаш не отчитат динамиката на промените, носени от технологията и от културата на по-младите поколения.

Оттук следват 3 извода:

1. Или управляващите са някакви тотално закостенели бюрократи, които не виждат по-далеч от обсега на бюрцата си,
2. Или им е удобно да се правят на такива, за да си обслужват кротко изгодните им бизнес интереси,
3. Или и двете.

Защото иначе щяха да се съобразят с факта, че платформи като Airbnb са естествена част от динамиката на модерната икономика и че са в тон с желанията и навиците на модерните потребители. И да опитат истински да защитят правата на хората в новата променяща се среда.