Как село Сяоган показа, че комунизмът в Китай не работи

Време за четене: 6 минути

Село Сяоган в Китай е поредният пример, че комунистическата икономика просто не работи.

---

Село Сяоган и селската революция

В края на 70-те години на XX век Сяоган (小岗村) е един от най-бедните производствени колективи в окръг Фенян, провинция Анхуей. Малко село за стандартите на Китай, с едва около 3000 души население, то продължава да се занимава основно със земеделие, както предците им в продължение на хилядолетия. Новата комунистическа система обаче продължава да държи селяните бедни, гладни и отрудени, повече даже от преди.

При системата на народните комуни земеделската земя се притежава колективно, а земеделието се организира чрез колективен труд и отчитане на трудови точки. Този модел е внесен от СССР и неговите колхози – които също имат проблем с производителността и мотивацията.

Сяоган станало известно с това, което селяните наричали „трите си зависимости“: прехранването зависело от държавната препродажба на зърно, разходите на домакинствата – от социална помощ, а селскостопанското производство – от заеми.

Към 1977 г. бедността е станала толкова тежка, че селяните редовно напускат селото, за да просят храна. Проблемът не е просто в това, че земята била непродуктивна. Институционалните механизми, които я регулират, са отделили индивидуалните усилия от индивидуалното възнаграждение. Земеделският стопанин, който работи по-дълго или произвежда повече, не получаваше непременно пропорционално по-голям дял от реколтата.

Години по-късно земеделският стопанин от Сяоган Ян Дзинчан си спомни абсурдността на този свят чрез една поразителна история.

На среща с партийни функционери един земеделски стопанин попитал дали, ако всичко принадлежи на колектива, поне зъбите в устата му са негова собственост. Отговорът, според спомените на Ян, бил „не“: дори зъбите принадлежали на колектива.

Независимо дали се помни буквално или в преносен смисъл, историята улавя една реална черта на комунистическата система: отделните домакинства имат малък контрол върху организацията и приходите от селскостопанското производство.

Тайното споразумение

През есента на 1978 г. провинция Анхуей е засегната от тежка суша. Перспективите за Сяоган отново са мрачни.

В нощта на 24 ноември 1978 г. представители на селските домакинства се събират тайно в дома на Ян Лихуа. Присъстват осемнадесет представители на домакинствата. Съхраненото споразумение обаче съдържа двадесет имена, което отразява участието на двадесетте домакинства в селото, включително две, чиито представители са отсъствали онази нощ.

Предложението им било радикално за стандартите на комунистически Китай тогава. Вместо да обработват земята колективно, те щели да си разделят земята, добитъка и селскостопанските инструменти на производствения колектив между отделните домакинства. Всяко семейство ще поеме отговорност за собственото си производство. Първо ще да изпълни задълженията си за доставка към държавата и дела на колектива; каквото остане, ще да принадлежи на домакинството.

Тази договореност става известна като дабаоган (大包干), или „договор за пълна отговорност“.

Мъжете разбират, че преминават една сериозна политическа граница. Договорите с домакинствата все още не са били приети като легитимна политика, а разделянето на колективно управляваната земя между семействата можело да се тълкува като отстъпление от социалическия път, наложен с много кръв от Мао Дзъдун.

Затова те изложиха споразумението си писмено.

„Договорът на живот и смърт“

Документът започва с просто предложение: земята да бъде разпределена между отделните домакинства, като всеки глава на домакинство ще се подпише и да постави печат или пръстов отпечатък.

Подписалите се обещават да изпълнят годишните си задължения към държавата и, което е от решаващо значение, да не се обръщат към правителството за зърно или пари, ако експериментът им успее.

След това следва клаузата, която по-късно даде на документа репутацията на „договор на живот и смърт“. Ако експериментът се провали, отговорните кадри са били готови да поемат риска от лишаване от свобода или дори смърт. Останалите селяни, от своя страна, обещават да отгледат децата им, докато навършат осемнадесет години. Споразумението бива скрито.

Реколтата от 1979 г.

Резултатът e драматичен. През 1979 г. реколтата от зърно в Сяоган достига приблизително 13,3 джин, или около 66 500 килограма – приблизително равна на общата продукция на зърно от предходните пет години. Доходът на глава от населението, който традиционно се отчита на около 22 юана през 1978 г., се повиши до приблизително 400 юана, или само за една година има ръст от 1718% или цели 18,6 пъти.

За село, свикнало с недостиг на зърно, помощи, заеми и сезонно просячество, промяната е смайваща.

Значението на Сяоган обаче не състоеше просто в производството на повече ориз. Същите семейства обработват същата основна земя с до голяма степен същите физически ресурси, същия брой хора, същите инструменти. Това, което се е променило, е институционалното разпределение на отговорността и възнаграждението. Едно завръщане към пазарната, капиталистическа, индивидуална система моментално води до по-добри резултати.

При колективното производство допълнителните индивидуални усилия носят само ограничена и понякога даже липсваща лична печалба. При договорите с домакинствата домакинството поемат отговорността за производството и придобиват правото да задържат остатъчната продукция след изпълнение на договорните си задължения. По този начин реформата промени структурата на стимулите, без първоначално да премахне колективната собственост върху земята.

От отклонение към експеримент

Експериментът не получава веднага официално одобрение.

Когато местните власти разбират какво се е случило, ръководството в Комунистическата партия обвинява селяните от Сяоган, че „подкопават основите на социализма“ и „поемат по капиталистическия път“. За селяните опасността не е била никак теоретична. Те умишлено са пристъпили към споразумение, което съществуващата политика забранява по идеологически причини.

Въпреки това резултатите правят прикриването за властта трудно.

Местните чиновници първоначално решават да толерират експеримента. Партийният секретар на окръг Фенян, Чен Тинюан, защитава селяните и им позволява да продължат. По-късно инициативата привлича вниманието на Ван Южао, партийния секретар на префектура Чусян, а след това и на Ван Ли, първия секретар на Провинциалния партиен комитет на Анхуей.

На 24 януари 1980 г. Ван Ли посещава Сяоган. След като вижда резултатите с очите си, той разрешава на селяните да продължат експеримента в продължение на пет години.

Това е решаващият и повратен момент. Сяоган започна като неразрешен експеримент на обеднели селяни. Сега се превръща в пилотен случай за провинциалната селскостопанска политика.

От местен експеримент към национална политика

Сяоган не е било единственото място, където китайските селяни експериментират с отговорността на домакинствата. Подобни практики се появяват и на други места, включително в Анхуей и Гуйджоу. Това, което направи Сяоган исторически значим, беше взаимодействието между тези експерименти на ниско ниво и променящата се политическа обстановка.

Правителството в Пекин не се ограничи просто да обяви селското стопанство на домакинска основа и да го наложи отгоре. По-скоро политиката се развиваше чрез процес на експериментиране, местна подкрепа, политически дебати и в крайна сметка институционализация.

През 1982 г. първият Централен документ на Комунистическата партия за годината призна механизмите за отговорност на домакинска основа като легитимни форми на производствена отговорност в рамките на социалистическата колективна икономика. Подобни документи за селскостопанската политика последваха през следващите години.

Разпространението беше изключително бързо. Към 1984 г. приблизително 99,1 процента от производствените екипи в Китай бяха възприели механизмите за отговорност на домакинствата.

В резултат на това системата на народните комуни претърпя трансформация. Земята остава колективна собственост, но домакинството все повече се превръщаше във фундаменталната единица на селскостопанското производство и управление.

Експериментът в Сяоган се развива по времето на по-широката трансформация, свързана с Дън Сяопин, който се превърна в най-влиятелния лидер на Китай след смъртта на Мао Дзедун.

От края на 70-те години на миналия век Дън и неговите съюзници премахнаха някои от най-ригидните икономически институции от маоисткия период и възстановиха стимулите, които бяха потиснати от колективизацията.

На селяните беше позволено да наемат земя от колективите, да задържат доходите си над държавните и колективните задължения и да вземат по-големи решения относно производството и маркетинга. Подобни принципи впоследствие бяха разширени и в промишлеността, където на предприятията беше предоставена по-голяма автономия, печалбата се превърна във все по-важен показател за ефективността, а на частния и чуждестранния капитал постепенно беше позволено да играе по-голяма роля.

В този смисъл реформите на Дън представлява връщане към механизми, характерни за капиталистическата икономика: частни или квазичастни икономически стимули, децентрализирано вземане на решения, конкуренция, печалба и диференцирани възнаграждения за производствен успех.

Въпреки това Дън не описва трансформацията като възстановяване на капитализма. Китайската държава запази колективната или публичната собственост върху основните сектори, а Комунистическата партия запази политическия контрол. Резултатът следователно не беше просто връщане към капитализма от периода преди 1949 г., а появата на това, което китайските лидери наричаха „социализъм с китайски характеристики“ – система, в която пазарните институции все повече изпълняваха функции, които преди това бяха възложени на централното планиране.

---

Библиография

Chinese Communist Party News Network (中国共产党新闻网). „勇闯新路的小岗村‘大包干’带头人“ [„Пионерите на „голямото договаряне“ от село Сяоган, осмелили се да поемат по нов път“]. 3 януари 2025 г.

Chinese Communist Party Central Committee Party History and Literature Research Institute (中共中央党史和文献研究院). „百炼成钢：联产承包责任制“ [„Стоманата се кове в изпитания: системата на договорна отговорност за производството“]. 9 август 2021 г.

Chinese National Museum (中国国家博物馆). „红手印（安徽省凤阳县小岗生产队包干到户合同书）“ [„Червените отпечатъци на пръстите: договорът за разпределение на производствената отговорност по домакинства в Сяоган“]. National Museum of China.

People’s Daily (人民日报). „小岗村18户村民：‘大包干’带头人“ [„18-те домакинства от село Сяоган: пионери на „голямото договаряне“]. People’s Daily, 5 юни 2021 г.

People’s Daily (人民日报). „改革开放四十年，听小岗村的声音“ [„Четиридесет години реформи и отваряне: да чуем гласа на Сяоган“]. People’s Daily, 29 юли 2018 г.

People’s Daily (人民日报). „三代人见证小岗村之变“ [„Три поколения свидетели на промяната в село Сяоган“]. People’s Daily, 5 септември 2018 г.

Beijing Municipal Bureau of Cultural Heritage (北京市文物局). „第七十九集：一纸‘契约’，拉开中国农村改革序幕“ [„Епизод 79: Един лист хартия, който поставя началото на китайската селскостопанска реформа“]. Beijing Municipal Bureau of Cultural Heritage.

State Council Information Office of the People’s Republic of China. “Xiaogang Village and the Household Contract Responsibility System.” [„Село Сяоган и системата на договорна отговорност на домакинствата“]. China Keywords, 13 юли 2022 г.

Food and Agriculture Organization of the United Nations. China: Rural Reform and Agricultural Development [„Китай: селска реформа и развитие на селското стопанство“]. Rome: FAO.

Huang, Jikun, Scott Rozelle, and Linxiu Zhang. “The 1980s: The Beginning of China’s Agricultural Reform.” In Agricultural Reform in China: Getting Farmers Back to Work [„Земеделската реформа в Китай: връщането на селяните към труда“]. Cambridge: Cambridge University Press.

Kung, James Kai-sing, and Shouying Liu. “A New Institutional Economics Interpretation of the Household Responsibility System in China” [„Новоинституционална икономическа интерпретация на системата на отговорност на домакинствата в Китай“]. Journal of Institutional Economics.