На мястото, където са паркирани колите на тази снимка, е била сградата на българската организация „Охрана“ в гр. Воден (днес Едеса в Гърция)!
„Охрана“ е общото название на въоръженото опълчение на българите в Егейска Македония, създадено по време на окупацията на Гърция през Втората световна война, за защита от нападенията на гръцки колаборационистки паравоенни формирования и на части на комунистическата и националистическата гръцка съпротива.
Един от създателите му е бургаският жител Георги Саракинов, роден през 1887 година във воденското село Саракиново, тогава в Османската империя (днес Саракини в Гърция. Той е син на лидера на Воденската българска община Гацо Саракинче и правнук на известния герой от гръцкото въстание от 1821 г. Ангел Гацо, от българския род Саракинови.
През 1902 г. завършва с първия випуск търговските курсове на Солунската българска мъжка гимназия. Между 1903 и 1905 г. следва във висше търговско училище в Лайпциг. От 1905 до 1911 г. работи като български учител в Солунската мъжка гимназия. Член е на Солунския околийски комитет на ВМОРО. След Младотурската революция в 1908 г. е сред основателите на Съюза на българските конституционни клубове.
След Междусъюзническата война се установява в Бургас, където 25 години работи за американската компания „Стандарт ойл“.
По време на Първата световна война моли Тодор Александров да бъде зачислен в Единадесета македонска дивизия. След войните за национално обединение, отново се установява в България, а по-късно работи в представителството в София на американската компания „Сакони Вакуум“.
През май 1941 г., Георги Саракинов заедно с поручик Андон Калчев, бившият водач на македонските бежанци в Бургас Васил Стумбов, Спиро Василев и Тома Бакрачев основават Македонобългарския комитет (по-известен като „Охрана“) в Лерин, Костур и Воден, който действа за опазване живота и имуществото на местните българи от нападенията на гръцки националисти и партизани. По-късно, Саракинов е изгонен, заради конфликт с германските окупационни власти.
След изтеглянето на германските войски, поручик Андон Калчев е заловен и през 1946 г. осъден на доживотен затвор от гръцкия съд, но след политически натиск, е проведен втори процес, вследствие на който през 1948 г. той е разстрелян.
Васил Стумбов е роден в костурското село Вишени, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Брат му Анастас Стумбов е член на ВМОРО. Васил учи в Костурската българска прогимназия и влиза във ВМОРО. В 1913 година след Междусъюзническата война емигрира в Свободна България. Става член на ВМРО в Бургас. Включва се и в работата на Македонския младежки съюз.
Стумбов е председател на македонската младежка културно-просветна организация „Пелистер“ в Бургас.
През 1929 г. е делегат на V конгрес на Македонския младежки съюз (15 – 17 декември) и е избран за подпредседател на конгреса. През ноември същата година е делегат и на VІІІ Редовен конгрес на Съюза на македонските емигрантски организации. На 14 април 1932 г. срещу него е извършен опит за убийство от страна на протогеровисткото крило във ВМРО.
Стумбов съдейства на лидера на ВМРО Иван Михайлов и съпругата му Менча Кърничева да избягат в Турция, за което е арестуван, но е освободен по-късно от Бургаския съд, което е посрещнато с неодобрение от Югославия.
Преди 5 години, именувахме една нова улица в Бургас на името на Васил Стумбов.
Препоръчана литература по темата:
Нанев, Сотир. Възкресение – Македония 1941. София, 1942. https://strumski.com/biblioteka/?id=814
Македонски научен институт. Die Wahrheit über Mazedonien (Истината за Македония). София, 1941. https://strumski.com/biblioteka/?id=1207
Библиотека Струмски. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941–1944 година. София, 2022. https://www.strumski.com/biblioteka/?id=3125
Mazower, Mark. Inside Hitler’s Greece: The Experience of Occupation, 1941–1944. New Haven: Yale University Press, 1993.
Miller, Marshall Lee. Bulgaria during the Second World War. Stanford, CA: Stanford University Press, 1975.
Kofos, Evangelos. Nationalism and Communism in Macedonia: Civil Conflict, Politics of Mutation, National Identity. New York: Aristide D. Caratzas, 1993.
Hoppe, Hans-Joachim. “Bulgarian Nationalities Policy in Occupied Thrace and Aegean Macedonia.” Nationalities Papers 14, nos. 1–2 (1986): 89–100. https://doi.org/10.1080/00905998608408035.
Kotzageorgi-Zymari, Xanthippi, Georgios A. Kazamias. “The Bulgarian Occupation of the Prefecture of Drama (1941–1944) and Its Consequences on the Greek Population.” Balkan Studies 35, no. 1 (1994): 81–112.
Kazamias, George. “‘The Usual Bulgarian Stratagems’: The Big Three and the End of the Bulgarian Occupation of Greek Eastern Macedonia and Thrace, September–October 1944.” European History Quarterly 29, no. 3 (1999). https://doi.org/10.1177/026569149902900301.
Batzeli, Anna. “The Bulgarian Exarchate in the Occupied Eastern Macedonia and Thrace (1941–1944).” Macedonian Studies Journal 1, no. 4 (2024). https://msj.aims.edu.au/index.php/msj/article/view/35.
Mazower, Mark. “Military Violence and National Socialist Values: The Wehrmacht in Greece, 1941–1944.” Past & Present, no. 134 (1992): 129–158.
Gialampouki, Fotini. Το Μακεδονικό Ζήτημα και οι Σλαβόφωνοι της Κεντρικής Μακεδονίας: Πολιτικές και Νομικές Προεκτάσεις (1941–1945). Master’s thesis, Democritus University of Thrace, 2015. https://repo.lib.duth.gr/jspui/bitstream/123456789/12745/1/GialampoukiP_2015.pdf
