Българският арменец Карекин Нъждех – неуморен борец за свобода

Гарекин Нждех, Солунска, Армения, България
Време за четене: 3 минути

В светлината на очертаващата се поредна война между Армения и Азербайджан реших да пиша за повтаряемостта на великите личности в ситуация на исторически вододел. Скъпи приятели, човекът на снимката се казва Карекин Нъждех и е облечен в българска офицерска униформа и носи български медал. Този човек е най-близкото нещо до Ботев, което съм срещал в световната история.

Карекин Нъждех е бойното име на Гарегин Егишевич Тер Харутюнян. Той е интелектуалец-публицист и военен, роден в средата на XIX век в поробената от Османската империя Армения. Още на млади години просветителските кръгове там го изпращат да учи в чужбина точно като Ботев. За разлика от него обаче, той завършва образованието си в България – завършва военния колеж и получава чин лейтенент. Придобивайки този ценен опит, той се превръща в извънгранична клетка на арменската революционна организация Ташнакцутюн. В периода до 1912 г. Нъждех приютява много арменски „хъшове“, пише множество статии за несправедливото разединение на България и робството в Армения и си извоюва влияние на известен международен журналист, публикуван регулярно в западната преса.

Нъждех се бие с Османската империя и „за“ каузата на България през абсолютно целия си живот. През Балканската война се включва в състава на македоно-одринското опълчение, а в Междусъюзническата отново се бие за България, ранен е и получава Орден за храброст лично от Царя на България.

В българска униформа.

Избухва обаче Първата световна война и България е съюзник на Османската империя в състава на Централните сили. Нъждех заминава за Русия, където се договаря с царя, че ще оглави арменските доброволци, ако руснаците дадат широка автономия на Армения в състава на Руската империя. Войната обаче се развива по друг начин и руснаците са пробити от турците. Точно като в България преди Освобождението, концепцията за националност е изключително отслабена. Османската империя извършва едно от най-големите престъпления срещу човечеството – арменския геноцид. Самата дума геноцид възниква именно заради този случай. Между 30 и 70% от всички арменци, по различни оценки, на Земята са избити. Спецификата на терена и липсата на комуникации обаче правят така, че на по-малко от 100 километра от зоните на геноцид, арменците нямат и представа за случващото се.

Нъждех пътува и до САЩ, за да защитава арменската кауза. На снимката е на учредяването на Арменската младежка федерация Цехакрон в Бостън, 1933 г.

В този момент Нъждех използва двете си най-силни оръжия – силата на словото и на оръжието. Маса статии и стихотворения са публикувани, самият той организира въстание и всичко това довежда до реална съпротива срещу Османската империя и създаването на арменско самосъзнание. Нъждех спира турското настъпление и сключва съюз с болшевиките, които му обещават широката автономия още от времето на царя. Разбира се, лъжат. Така се стига до повторно негово въстание през 1920 г., когато обявява непризната от никого държава – Планинска Армения. Успява да издържи една година под натиска на Червената армия, Турция и Азербайджан. По тайни пътища успява да достигне Иран, от където се връща обратно в България.

Следват години на още публикации и за Армения, и за България. Издига паметник на поета Пейо Яворов. Поради издадената му от СССР задочна смъртна присъда няма как да пътува в чужбина и през 30-те години на XX век цар Борис III го прави български гражданин, като той заживява в София, на ул. „Солунска“.

Избухването на Втората световна война го заварва все още в България, все така помогащ на арменците и българите. Превръща се в постоянна фигура на българските интелектуални среди. За това и след присъединяването на България към нацистка Германия, Богдан Филов му осигурява среща с един от идеолозите на режима там – Розенберг. Какво са си говорили професор Филов, Нъждех и Розенберг никога няма да разберем, но резултатът от тази среща е, че официалната нацистка доктрина, третираща арменците като ромите и евреите е променена, те са признати за арийци и Новият световен ред предвижда създаването на така бленуваната Армения. И този му дипломатически ход обаче няма резултат – Германия в крайна сметка губи войната, а България е окупирана от съветите.

Лично съветският диктатор Йосиф Сталин издава заповедта за ареста му с думите: „махнахме я най-накрая арменската тресчица от пръстите“. Няколко години по-късно съветите официално обявяват смъртта му в някой от можеството концлагери в Сибир, където всички врагове на комунизма са въдворени. Днес, също като Ботев, има много улици кръстени на него, а в свободна Армения името му значи много. Връзката му с България се помни – дано и ние помним хората, които са били на наша страна.

Биография

Николов, Румен, „Заличеният“ командир на арменската рота от Македоно-одринското опълчение през Балканската война, Военно-исторически преглед, 2007, бр. 4, с. 10.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.