Младите мъже са особено предразположени към фанатизъм. Всеки диктатор, всеки гуру, всеки религиозен лидер знае това.
Фанатиците имат огромно чувство за идентичност, основано на кауза, религия или общност (банда, екип), и тясна и изключителна връзка с другите членове на тази група. Те ще рискуват да бъдат наранени, загуби на важни неща или дори смърт в името на тяхната група. Те смятат всички останали за външни, или дори за врагове. Но защо толкова много от тях са именно млади мъже?
В света на националните държави именно младите мъже се сражаваха във войните, които формираха повечето днешни страни. Същото важи и за племена, села и фракции. Младите мъже имат качества, които ги специализират за тази основна функция. Те лесно се идентифицират със своята група.
Фанатизъм за общността
Те образуват тесни връзки с другите членове. Склонни са да следват силния водач. Затова младите мъже са толкова уязвими към влиянията на околната среда, като преобладаващата култура, в която живеят, и затова толкова лесно биват привличани от харизматични лидери или начини на живот, които обещават членство в ограничени групи с остро определени цели и ценности.
Те рискуват да защитават името на своята група – и обикновено дълбоко подценяват риска от това си действие. Ако нямаха тези свойства, те биха били по-малко склонни да водят война и следователно биха били по-малко способни да изпълнят една от основните си социалнобиологични роли.
Защо младите мъже са такива? Част от това изглежда зависи от тестостерона, който действа върху мозъка им по време на ранния им живот в майчината утроба. Излагането им там на влиянието му „маскулинизира“ мозъка – давайки му определени свойства, включително сексуалната идентичност като мъж, както и предпочитанието за видове игри, които включват физически контакт и дори игра на бой. Ние знаем това, защото момичетата, изложени на анормални нива на тестостерон през това време, показват подобно поведение, но не и в другите случаи.
Медицинското обяснение за фанатизма
По време на пубертета има още един скок на нивото на тестостерона, действащ върху този вече подготвен мозък: това не само събужда сексуалността, но и насърчава различни стратегии за съревноваване за партньор – включително използването на агресия и поведение на поемане на риск. Но тестостеронът далеч не е единственият фактор при създаването на един фанатик.
Тестостеронът действа върху древна част от мозъка, а именно лимбичната система. Човешката лимбична система изглежда много подобна на тази при други примати, като например шимпанзетата, и дори е лесно разпознаваема при плъхове. Но тази част от човешкия мозък се регулира от по-скорошно допълнение: фронталния лоб, който се намира точно зад челото ви.
Това е оставило отпечатък върху мисленето на хората, остатък от епохата на физионогмията – наука от XIX век, твърдяща, че може да обясни характера на човек по неговата физиономия, черти и череп. Ние стереотипно смятаме хората с големи чела за по-умни (което означава, че имат по-голям фронтален лоб). Освен другите си функции, фронталният лоб е важен за личността, социалните взаимодействия и въздържанието. Пораженията върху него водят до нарушено и неподходящо социално поведение, както и до липса на преценка.
Кога мъжете порастват напълно?
Изключително съществено е, че мъжките фронтални лобове не са напълно зрели до края на 20-те години, докато при жените това съзравяне става значително по-рано. Тази част от мозъка е силно отзивчива към социалните знаци и поведението на другите хора.
Стереотипният млад мъж – шумен, поемащ рискове, неразумен, агресивен (но и неконформист и по този начин иновативен) – може да бъде един резултат от това. И ако това е еволюционно предимство за групата/обществото като цяло, комбинацията от увеличаващ се тестостерон и незрял фронтален лоб също обяснява защо младите хора харесват риска и са склонни към фанатизъм.
Разбира се, не всички млади мъже, дори фанатиците, стават терористи. Младите мъже не са едни и същи. Различните резултати могат да се дължат на различни социални фактори.
Агресия за защита на идеалите
Много терористи имат криминално минало или пък са живели в големи лишения. Ние знаем, че детство, изпълнено с пренебрежение или насилие може да доведе до антисоциално или девиантно поведение по-късно в живота. Социалната среда на индивида, особено в началото на живота му, може да има дълготрайни последици за поведението му.
Започваме да научаваме нещо за това как тези състояния могат да доведат до трайни или дори постоянни промени в мозъка, но досега не можем да направим много за това да ги премахнем. Ние наричаме хора, които са пренебрегнали нормалните хора „психопати„, което предполага, че те имат патологични събития в своята „психика“ (ум).
Знаем също, че има хора, които развиват генетично необичайни социални черти (аутизмът е един пример), независимо от възпитанието. Не знаем с точност дефектите в мозъка, които са отговорни за това. Въпреки това, тяхната природа – необичайно социално поведение и междуличностни взаимоотношения – сочи към фронталния лоб, въпреки че други области на мозъка също могат да бъдат включени.
Социалният статус и неговата важност
Социалният статус се цени от мъжките в много животински видове, включително от хората. Няколко нечовекоподобни примати поддържат категорично йерархия на господстващото положение. По-високият статус дава по-голям достъп до храна, подслон и женски. Тази структура се основава предимно на физическата сила, а мъжете се борят или се заплашват, за да определят относителната си позиция в обществото.
Това се случва и при хората, разбира се. И все пак човешкият мозък е разработил и други системи за класиране на членовете на обществото, включително такива, основани на пари, месторождение или технически способности.
Разработването на оръжия със снаряди намали зависимостта ни от мускулната сила, но подчерта други черти като безпощадност, смелост и лидерство. В рамките на фанатичните групи има сериозна конкуренция, за да се покажат качества, които увеличават позицията на члена спрямо останалите в групата. Това може да е особено привлекателно за онези, които в останалата част от живота си имат малка причина да мислят, че имат висок статут.
Ето защо терористичните или агресивни действия могат да бъдат извършени от хората, за да докажат своята стойност и да привлекат вниманието, което иначе изглежда недостижимо. Това е съвременен начин да се задоволи една древна биологична нужда – за уважението, което отделните мъже желаят.
Вместо заключение
В обобщение, склонността на мъжкия мозък е да се създава връзки с други мъже (например улични банди или футболни агитки), да се разпознават и идентифицират с групи, да се защитават тези групи срещу други и да се конкурират с тях за блага. Хормоналното състояние на младия мъж и начинът, по който мозъкът му узрява, заедно повишават чувствителността му към фанатизъм, към създаването на екстремни връзки и го правят склонен да предприема рисковани действия в името на своята група.
Човешкият мозък изобрети допълнителни категории на идентичност, които, изглежда, не са известни при други видове, включително такива, които се основават на общи вярвания или етични гледни точки. Днес идентичността все повече се основава на вярвания. Огромният човешки мозък даде възможност за изобретяването на оръжия. Те дадоха на фанатиците все по-ефективно средство за постигане на примитивната цел на господство чрез тероризиране на другите.
Пътят към фанатизма ще бъде повлиян от гените на мъжа, ранните му преживявания, хормоните му, зрелостта или неговото мозък и социалния контекст, в който той се намира. Всичко това може да доведе до мозъчно състояние, което наричаме фанатизъм, опасна мутация на една роля, която е биологично важна за младите мъже и за обществата им. Нашата задача е да разпознаем какво може да бъде състоянието на мозъка, как възниква и, ако е възможно, да се противопоставим ефективно.
Джо Хърбърт (Joe Herbert) e професор по неврология в Cambridge Centre for Brain Repair към университета в Кеймбридж. Неговата последна книга е Тестостерон: Секс, власт и волята да успееш (Testosterone: Sex, Power, and the Will to Win).
г-н Г.Драганов,само факта,че се определяте,като либерал,говори сам по себе си за зло!! Либерализмът и демокрацията,може да работат САМО в строго осъзнато,дисциплинирано об-во,хората не са на такова културно и духовно висше ниво,още,така,че колкото и да е хубава статията,какво и да се говори,няма ли силно оправляваща ръка,железни ,безмилостни закони,ще има само хаос,разграбване на държави,тотална манипулация,зомбираност,кражби,убийства,гей паради,изкривена история,безродност и липса на националистическо чувство!!!!!!!!!