Защо психопатите винаги са управлявали света и ще продължават да го правят

Време за четене: 15 минути

Снимка: Isai Ramos, Unsplash

„Кралете винаги трябва да управляват в сянка, защото когато ги видим такива каквито са, властта и претенциите им ни изглеждат чудовищни и нелепи.”

Уилям Хазлит, „Герои от пиесите на Шекспир“

Представяли ли сте си някога, че сте велик герой, спасяващ света от сигурна гибел в последната секунда? Може би сте чели книгите за Хари Потър или сте гледали сериала „Междузвездни войни“ отново и отново и сте си виждали себе си като Хари или Хармаяни, Люк или Рей? Какво обаче е това, което създава герои, пита се Даниел Джефрийс (Daniel Jeffries).

Помислете за всички характеристики, които обичате и на които се възхищавате в характера на най-големите ви идоли:

· Издръжливост под натиск
· Харизма и чар
· Вдъхновение и възвишени думи
· Смелост
· Поемане на рискове
· Желязна воля

Ами ако ви кажа, че всяка една от тези черти е характерна и за психопатите? Вероятно си мислите, че „психопат“ означава „сериен убиец“, но те не са еднакви.

Както всички неща в живота, психопатологията обхваща голям спектър и серийните убийци съставляват само малък процент от този спектър. Чували сте за психопатите, които показват в новините, защото са били хванати да заравят двадесет човешки глави в задния си двор. Това всъщност са „неуспешните“ психопати, защото те нямат контрол над импулсите си и нямат способността да си проправят път дълбоко в тъканта на обществото. Но къде са останалите психопати? По-голямата част от тях дори не се намират в затворническите килии.

Те се намират на властови позиции.

Ако имат желание да убиват, те се изкачват на място в обществото, което им позволява открито да задоволят това желание. Мъдрите психопати, с убийствена и кръвожадна воля, умело си проправят път към работа, която ще им позволи да убиват по социално приемливи начини.

Те могат да станат съдии, за да имат власт над живота и смъртта на хората всеки ден. Могат да влязат в политиката, да използват закона за да доминират и контролират хората. Те могат да се превърнат в корпоративни адвокати, които обичат да унищожават малките собствениците на бизнес и да ги оставят със съкрушителни дългове, които да сринат бизнеса им. Те могат да станат лидери на военни части, за да насочат агресията си към „враговете на държавата“. Стига да убиват само „лошите момчета“ и да не излизат от релсите, те могат да продължат да правят това открито и дори да се прославят като герои.

Границата между герой и психопат е тънка като лист хартия.

Психопатите се срещат в определени работни позиции, като хирургия, право и корпоративно лидерство, където тяхното хладнокръвно спокойствие ги държи интензивно фокусирани, докато всички останали се смазват под натиска и напрежението.

В книгата „Мъдростта на психопатите“ авторът Кевин Дътън описва редица успешни психопати, като хирург, който е един от най-добрите в света. Той има безупречна характеристика и стотици успешни операции, заради което го търсят пациенти от цял свят.

Вие ще кажете, че не искате психо-хирург, но със сигурност не искате и човек, който да увехне под натиска и напрежението, когато нещата се объркат на операционната маса. Искате някой, който не трепва и не се паникьосва, когато прорязва грешната артерия.

Ще ви изненадам, психо-хирургът не изпитва никаква привързаност към вас. За него вие дори не съществувате! Единственото, което го интересува, е това да извърши перфектната операцията всеки път. Психопатите мразят провала и техният мегаломански фокус ги кара да искат да бъдат винаги най-добрите, което означава да ви поддържат живи не защото имате значение за тях, а защото имате значение за тяхната кариера.

Това е човекът, когото вие сами ще поискате да ви оперира. Историята на света е история на психопатите Психопатите не са хора като нас. Те имат цел и вървят след нея на всяка цена.

Задайте си този въпрос: Бихте ли убили някого, за да получите това, което искате в живота? Какво ще кажете за десетки или стотици хора? Какво ще кажете за хиляди? Милиони? По-голямата част от хората биха отговорили с „не“ на убийството дори на един човек. Малък процент би убил няколко души, но не стотици или хиляди и определено не милиони.

И така, какво можем да кажем за хората в историята, които са убивали на всяка крачка? Те са убивали по пътя си към трона или са използвали закони, за да поробват и убиват хора, без дори да се налага да си цапат ръцете. Те са марширували с армии през планини и гори и са карали своите воини да изнасилват, грабят и убиват безнаказано.

И все пак ние не наричаме това психоза. Ние го наричаме история.

Не е нужно да гледате много назад в страниците на историята, за да намерите психопати. На където и да погледнете, те изкачат директно пред очите ви. Ще ги намерите на най-високите позиции във властта по целия свят, през всички времена в историята.

Ние виждаме Александър Велики като един от най-великите генерали, живели някога, но кървавите му отпечатъци оцветяват всяка глава от живота му. Веднага след като се възкачи на трона, той консолидира властта си, като убива множество съперници, включително своя братовчед. Майка му дори прави така, че една от дъщерите й да изгори жива, за да помогне на възхода на Александър. Спрете за момент и помислете какъв човек подпалва собствената си дъщеря или убива братовчед си толкова лесно, колкото да изяде сутрин закуската си.

Когато измине достатъчно време и хората, които са страдали и умрели под управлението на психопатите си отидат, ни остават само фактите. „Един крал е живял тук и е правил това.“ „Хиляда души загинаха при пожар.“ „Този човек се ожени за този човек.“ „Кораб потъна в морето.“ Но емоцията в парада от факти е изчезнала и ние сякаш не се и опитваме да надникнем отвъд тях, за да видим истинските лица зад тези студени и безлични детайли.

Ние мислим за неща като управлението на Хитлер като за въплъщение на върховното зло, защото все още сме достатъчно близо до ужаса на тези събития. Като неговата „Нощ на дългите ножове“, в която той избива хиляди политически съперници, включително близкия си „приятел“ Ернст Рьом. Изглежда ни зловещо, но това е начина, по който Александър и хиляди други вече мъртви крале, както и съвременни лидери елиминират съперниците си с безмилостна лекота.

Нацистите са отговорни за един от най-големите геноциди в историята на човечеството, но ние възхваляваме Александър, който е отговорен за нахлуване в десетки суверенни територии, избиване на техните армии и граждани, изнасилвания, грабежи и заробване на милиони.

Каква е разликата между тези двама мъже? Само в различните следи от стъпки в пясъка.

Психопатите винаги са управлявали света и винаги ще го правят. Това е така, защото те имат много ярко предимство пред останалите от нас. Те са готови да направят всичко и да платят всяка цена, за да получат това, което искат. Марта Стаут (Martha Stout) го обяснява най-добре в книгата си „The Sociopath Next Door“:

Представете си — ако можете — да нямате съвест, никаква, да нямате чувство за вина или угризения, независимо какво правите, да нямате ограничаващото чувство на загриженост за благополучието на непознати, приятели или дори членове на семейството. Представете си, че не се борите със срама… без значение какви егоистични, мързеливи, вредни или неморални действия сте предприели… Вие можете да направите всичко за разлика от мнозинството хора, които разчитат на съвестта си. Как ще изживеете живота си? Какво ще направите с огромното си и тайно предимство?

Докато останалите от нас имат свой морален компас, който ни ограничава и ни държи в тесен кръг на поведение, психопатите са напълно освободени от тежестта на съзнанието. Те гледат на останалия свят като на смешен жалък роб, хванат във веригите на собствения си морал.
Те се отнасят към другите хора като към неодушевени предмети. Ако не могат да се възползва от тях по пътя към целите си, те просто не се интересуват от тяхното съществуване. За тях светът е черно-бял!

Може да се изненадате от факта, че повечето психопати са необходими и често дори полезни за света. Това може да ви изглежда странно, но без тях нямаше да имаме мостове, сгради, велики кралства и държави. Нито велики култури, паметници и величествени монументи като пирамидите. Повечето от тези владетели се вписват в „зелената зона“ на психопатологията. Те са вашият лекар или генералът от специалните части, който убива, за да не се налага да си цапате ръцете. Те управляват корпорации на най-високо ниво или създават закони.

Подобно на сериен убиец, психопатът от зелената зона би отговорил на въпроса дали би убил за целите си с категорично „да“. Разликата обаче е в ограниченията, които си поставят. Това са героите, тези, които могат да си поставят граници, дори ако тези граници са много по-далеч от тези, които вие и аз смятаме за нормални. Те са тези, които изпращат армии през границите, за да убият „лошите момчета“, но които не губят съня си, когато жените и децата на „лошите“ също загиват при бомбардировките.

Има обаче и рядко опасен вид психопати, за които малко се говори, а те са много по-опасни от всеки сериен убиец:

Психопатите от червената зона

Те са тези, които нямат ограничения и са готови да направят всичко необходимо, за да получат това, което искат. За разлика от „провалилите се психопати“, те са стратегически дългосрочни мислители и притежават яростна решимост, интелигентност и нюх на акула, който ги насочва към позиции на върховна власт, която им дава контрол над огромен брой хора и ресурси.

По време на Втората световна война Службата за стратегическо развитие на САЩ прави списък с психичните характеристики на Хитлер:

Неговите основни правила са: никога не позволявай на публиката да се отегчи; никога не признавай грешка или провал; никога не признавай, че може да има нещо добро във врага; никога не оставяй място за алтернативи; никога не приемай вина; концентрирай се върху един враг и го обвини за всичко, което се е объркало; хората ще повярват по-лесно на голяма лъжа, отколкото на малка; ако повтаряш една лъжа достатъчно дълго, хората рано или късно ще повярват.

Тези характеристики са универсални за психопатите в червената зона. Когато ги видите в който и да е човек, на публична позиция или в личния си живот, трябва да внимавате много, защото имате работа с някой, който не мисли за вас и няма чувства към вас.

Но кое ги прави толкова различни? Ето един прост тест. Ако сега ви дам 10 милиона долара и ви кажа да правите каквото си поискате до края на живота, какво бихте направили? 95% от населението ще направят това, което обичат, ще ядат, ще пият, ще се виждат с приятели, ще правят любов, ще четат, пътуват, танцуват и ще се забавляват.

Но не и психопатите от червената зона. Колкото и да получават, те ще искат да контролират и да доминират още повече. Власт в името на самата власт е тяхната крайна цел! И след като веднъж завземат властта, става почти невъзможно да бъдат премахнати, докато не умрат или не бъдат отстранени от други психопати.

Унищожението, което психопатите носят, е масово и жестоко. Тяхната психоза се разпространява в обществото като чума и създава поле за изкривяване на реалността върху всички хора. Хората стават по-луди, по-агресивни и по-злобни около тях. Най-лошите им черти изплуват на повърхността.

Обществото се разпада като след поредица от експлозии, които разкъсват тъканта на реалността. Избухват протести. Насилие. Ненавист. Хора, които са се обръщали към съседите си с радост, вече изобщо не искат да ги виждат. Следва ненавист и война.

Може да си мислите, че нацистите са някой друг, но те сме самите ние, когато най-мрачните ни натури изплуват на повърхността. Най-големите ужаси в историята са извършени от обикновените хора, на които им е бил даден шансът да правят това. Нацистката политика например е позволила на родителите и държавата да убиват деца с умствени или физически увреждания. И всичко това е започнало с едно писмо.

Писмото идва от баща, който пише до Хитлер с молба да убие собственото си дете, което е било с умствени увреждания. Амбициозен нацист, който е бил началник на пощата по това време, вижда възможност и занася писмото до големия психопат. Така бащата получил одобрение на молбата си.

След което е приет закон, който позволява на болниците, които се грижат за хората с увреждания, да попълва формуляр. Ако 3-ма лекари поставят Х на формуляра, те могат да убият детето. А класически пример за това как политиките излизат извън контрол когато са под ръководството на психопат, е че болниците скоро спрели въобще да попълват формуляра. Упълномощен болничен персонал просто избирал децата, които искали да убият и след това записвал причината за смъртта в регистъра като морбили или някаква друга болест.

Но как изобщо психопатите влизат във властта?

Често са подпомогнати от икономически бедствия или страх от външни заплахи. През 1928 г. Хитлер и нацистите получават мизерните 2,6% от гласовете. Огромно мнозинство от германското население ги отхвърля като малка, безумна партия. Но до 1932 г. само четири години по-късно, нацистите печелят 37,3% от гласовете.

Посланието им не се е променило. Те все още твърдят, че евреите трябва да бъдат изгонени от обществения живот, че краят на Първата световна война е заговор, че германците са били предадени и че демокрацията е истинският виновник. Просто тогава хората са били по-склонни да ги чуят, защото световната икономика е направила сериозен обрат в началото на Голямата депресия, за съжаление към по-лошо.

Сега хората са без работа, инфлацията се е развихрила и всички са ядосани. Млади мъже се бият по улиците, докато чакат на опашки за хляб. Екстремистките партии от ляво и дясно набират все по-разгневени членове. Когато системата се проваля, екстремизмът дава метастази и бързо прониква в органите на обществото.

Наистина не е изненадващо. Когато един хляб струва колкото една месечна заплата, нещо трябва да се промени. Хората търсят някой, който да ги спаси и това е моментът, когато авторитарните личности се издигат на повърхността на обществото.

Какви обаче са тези авторитарни личности?

Те се активират при криза и отговарят на всяка заплаха, като призовават силен човек да поеме властта и да наложи волята си за да ги спаси. Те са твърде глупави, за да осъзнаят, че когато пуснат змията срещу врага си, тя няма да ухапе само него.

И така, обикновените хора в Германия избират да сложат край на демокрация и да дадат власт на психопат с напразната надежда, че той може да ги спаси от бърза инфлация и икономически колапс. Германските демократи също помагат на Хитлер в стремежа му към абсолютна власт. Те правят същата грешка, която твърде много хора правят, когато имат работа с брилянтен психопат. Мислят си, че могат да го контролират.

Хората през цялата история на света са смятали, че могат да контролират психопат, след като той дойде на власт, но историята винаги е показвала точно обратното. И скоро показва на германците, колко са се заблудили, тъй като животът им бива разкъсан под неговото управление.

Проблемът е, че хора си мислят, че психопатът играе по същите правила като техните. Те си въобразяват, че всеки има някакво ниво на емпатия и морал и не осъзнават, че психопатите играят игра, която е много по-различна от тяхната. В тяхната игра има едно единствено правило, да спечелят на всяка цена.

Голямата лъжа

Представете си, че бихте могли да лъжете за абсолютно всичко, без никаква вина или срам.
Какво ще ви донесе това? В книгата си Хитлер пише, че обикновеният човек може да каже само малка лъжа за себе си и за другите в живота си. Той никога не би се осмелил да каже голяма лъжа. Той не бих казал, че е спечелил в голям голф турнир, в който всъщност дори не е участвал. Той няма да каже, че е работил на място, на което никога не е работил, или да каже, че е спечелил награда за нещо, за което дори не е бил номиниран.

Никога не би им хрумнало да измислят колосални неистини и не биха повярвали, че другите могат да имат наглостта да изопачат истината така грандиозно. Въпреки че фактите, които доказват това, могат да бъдат ясно изведени в съзнанието им, те все още ще се съмняват, ще се колебаят и ще продължат да мислят, че може да има някакво друго обяснение.

Това, което той казва тук, е от съществено значение и намеква за една неудобна истина за света, в който живеем.

Всъщност дори да бъдат разкрити големите лъжи на психопатите пред хората, мнозина няма да повярват. Те ще повярват, че лъжата е истина, без значение колко луда и очевидна е тази лъжa. Защо? Заради един от големите недостатъци в човешкия ум, който ни прави силно уязвими към психопатите.

Великата верига на вярата

Повече от всичко майсторите психопати използват недостатъците в самосъзнанието на хората. Какво обаче е самосъзнание?

Това е основната характеристика на истинската интелигентност. Човек може да има мозък, който да решава сложни загадки, да печели състезания и да решава дълги математически уравнения още преди закуска, но реално да не е по-самосъзнателен от босилека, което вчера сте купили от магазина.
За да се издигнете над пределите на вашия босилек, имате нужда от самосъзнание, но какво изобщо означава това?

Повечето хора вярват, че това, което е вярно за тях, е вярно за всички. Те не могат да излязат извън себе си и да го видят от друга гледна точка. Те вярват, че това, което мислят за света, всъщност е истина, защото нямат никакво самосъзнание. Те не виждат разлика между това, в което вярват и реалния свят.

Това не би било проблем, ако хората наистина бяха добри в приравняването на своите вярвания с реалността, но те никак не са добри в това. Вярванията на повечето хора не са нищо друго освен илюзии. Хората правят бързи преценки за нещата и тези преценки са пълни с недостатъци и логически несъответствия, които те пренебрегват и игнорират с блажена лекота.

Нашите личности се създават от произволните входящи данни на нашия живот и опит: къде сме израснали; какво сме видели; кои са били родителите ни; какво сме научили или не сме успели да научим; какво сме чели, видели или гледали.

Ние формираме идеи и вярвания за света, които изглеждат много реални и верни, но тези вярвания всъщност не са нищо друго освен конструкция. Те са картата, а не територията. Но обикновеният човек не може да види границите на своите вярвания, вместо това хората напълно се идентифицират с тях.

Какво означава това? Това е като да си актьор в страхотна пиеса, но да не знаеш, че си актьор. Това, което не знаем, е безкрайно по-голямо от това, което знаем. Ние сме това, в което вярваме. Загубата на нашите вярвания е като загубата на себе си. За повечето хора смъртта на техните вярвания е същата като истинската смърт. Тази липса на самосъзнание ви оставя отворени за психопатите, които използват тази странност в ума ви с най-голяма ефективност.

Ако знам, че вашите вярвания са илюзия, а вие не го знаете, тогава мога да използвам тези вярвания, за да ви контролирам, като рамкирам всичко в тези вярвания. Психопатът ще използва срещу вас всички неща, които вие смятате за ваша идентичност. Националност. Религия. Закони. Амбиция. Власт. Гордост. Пари. Слава. Мощност. Любов.

Един от най-ефективните успехи за психопатите са масовите организации, религията, следвани от племенната националност. По-голямата част от хората се идентифицират с някаква висша сила и/или с мястото, откъдето са дошли (където са родени) и/или цвета на кожата си.

Психопатът манипулира тези здрави, човешки, екзистенциални желания, за да промени тяхното предназначение и място във Вселената с пропаганда, медии, стадиони, митинги с факли и игри, за да насочи енергията на хората там, където той иска да отиде.

Хитлер експлоатира расата и патриотичния фанатизъм с брутална ефективност. Много германци са вярвали, че Германия е измамена и предадена, за да се предаде в Първата световна война, въпреки че всъщност печелят.

Защо? Защото самата им идентичност зависи от гордостта, че са германци.

Ако ме учат, че съм най-великият през целия ми живот и изведнъж трябва да се изправя пред неудобния факт, че губя и то губя лошо, това не може да е вярно, защото аз съм най-великият, така че трябва да има друго обяснение.

Ако смятате, че вашата нация е най-великата, всяка обида към нея или внушение за нейните недостатъци и несъвършенства не се разглежда като критика, а като заплаха за самото ви съществуване. Сякаш някой забива нож в гърлото ви, защото вие напълно се идентифицирате с вярата, че вашата нация е върховна и е над всички останали, а не просто една произволна линия в пясъка, начертана от някакви прадеди, дошли преди вас, които вие дори не познавате.

Повече от всичко психопатът от червената зона знае как да управлява силите на хората в мащаб. Римските императори са използвали гладиаторски игри и първите професионални армии в света. Нацистите използваха паради с факли и механизирана войска. Мао използва „сесии за борба“, постоянен терор и пропаганда в Културната революция. Съвременните психопати използват мега църкви, социални мрежи и контрол на дигиталното пространство за да подчинят ума ви.

Психопатът от червената зона има силата да обедини хиляди и дори десетки хиляди хора наведнъж. Създавайки огромен променящ ума ефект, използвайки динамиката и натиска на тълпите, които се събират в една привидно единна воля, като отделни капки вода в бурна река. И с тези масови подвизи психопатът може да поведе огромна маса мъже чрез невидимия морков пред лицата им.

Но въпреки цялата тази сила, има един фатален недостатък в самосъзнанието на психопата, който води до неговия провал. Големият недостатък е този, че психопатите всъщност не знаят, че целите им също са нереални.

Ако искат власт, секс или пари, те не знаят, че това желание е също толкова ефимерно, колкото и вярванията на обикновения човек. Една горила винаги ще се организира в малко племе от 10 или 15 горили. Никога няма да видите горила да реши да се оттегли сама, за да изрази истинската си природа. Няма да видите група от десет хиляди горили, които са решили да се съберат, за да формират нов вид общество на горилите. Техните тесни избори в живота са предварително програмирани и предопределени.

Докато ние сами избираме нашите цели. Какво ще направиш с живота си? Не е гравирано на камък. Можеш да станеш грешник или светец, гуру, рок звезда, лекар или милион други неща. Искате ли семейство или искате да се усамотите и да станете художник и пътешественик? Искате ли да създадете голяма корпорация, с хиляди служители, или искате да започнете нова религия? Всички тези неща са възможни в спектъра на човешкото поведение. Можете да избирате дали да търсите слава и богатство или спокоен живот.

Можете да решите да изберете едно нещо пред друго. Можете да започнете да учите за лекар и след това да превключите предавките и да станете художник. Каквото и да изберете, тази цел ще е лично ваша, както и всичко останало свързано с вашата личност.

Мисленето на психопатът обаче е, че неговите желания са реални, докато вашите не са. Когато разберете това, пред вас ще се отрие една ужасяваща личност, която ще направи безброй животи нещастни, докато преследва целите си с безмилостна и безскрупулна решителност. Без значение колко хора са убити или колко живота са били унищожени, това няма значение, защото за тях има значение само тяхната собствена цел.

След като влязат във властта, те държат тази власт с всички необходими средства и контролират хората като фигури в шах. Обществото става все по-болно, тъй като все повече хора са въвлечени в мрежата на цялата тази лудост.

В крайна сметка психопатът не може да бъде контролиран и неизбежният резултат е масово страдание и смърт в мащаб, който малцина могат да си представят. Те са подпомогнати да влязат във властта, обикновено от икономическа катастрофа или външна заплаха и след като вече са там, те не си тръгват никога.

Този сценарий се разиграва отново и отново в историята с почти 100% последователност.

Нека го наречем „Пътешествието на тъмния герой“. То е най-брилянтно показано в първия филм за „Отмъстителите“, от Танос, психопат, който успешно унищожава половината галактика, за да я „спаси“.

Когато психопатът дойде на власт във вашия свят, вашият свят се променя завинаги. Ако имате достатъчно късмет, можете да се присъедините към революцията, която му пречи да влезе във властта.

Но блестящият психопат ще намери начин да експлоатира умовете на достатъчно хора около вас, за да влезе в управлението. Защото той не се нуждае от всички, а от достатъчно хора, за да отблъсне всички, които не са съгласни с него.

Психопатът няма да спре пред нищо и точно това го прави по-хитър и по-съобразителен от почти всички останали хора на планетата. Той може лесно да успокои вашите най-големи страхове и желания и да изкриви вашите цели така че да съвпаднат с неговите. Той ще убива, изнасилва, унищожава, отрича, лъже, мами и краде, за да постигне всичко, което иска в живота. И най-лошото е, че всичко е за нищо.

Милиони страдат за кауза, която за секунди се превръща в пепел.

Психопатите строят велики паметници за себе си, а всъщност тези паметници не са нищо повече от черупки, които в краха на техните режими неизбежно се срутват върху самите тях. Големите сгради на тайната полиция, която тероризира обществото в Източна Германия, сега са обикновени жилищни сгради. Великата алея на Карл Маркс, по която се движат танкове, за да покажат мощта на комунистическата държава, днес е преобразена на велоалея. Хората, които минават по нея сега, не си спомнят за идеологията на кръвта и ужасите, които са я изградили.

Повечето империи днес са се превърнали в прах като всички империи, които са били преди тях. Психопатите искат силата на властта, но всичко, което е останало от тях, е избледняващ спомен и разлагащите се тела на хора, които са страдали напразно под измамените си мечти. Както каза Карл Сейгън за нашата бледосиня точка на планета:

Помислете за реките от кръв, проляти от всичките тези генерали и императори, за да могат в слава и триумф да станат моментни господари на частица от точка.

И помислете за всички малки хора, които загинаха, за да могат тези господари на войната да задържат железния си трон за един толкова кратък миг. С помощта на заблудените си лакеи, които следваха своите скъпи лидери до сигурната им смърт, никога не осъзнавайки грешката си до последната секунда от жалките им животи.

Когато на психопата му свърши запасът от въображаеми врагове, които да демонизира, той неизменно се обръща срещу собствените си последователи. Вероятно никой не е бил по-изненадан от бившия последовател на шантава идеология, който сега е подложен на преследвания, шантаж и стрелби от бившите си другари по оръжие, защото не е достатъчно чист или верен на въображаемата кауза.

Психичната философия е като рак, който изяжда всичко около себе си и след това се храни със себе си, докато накрая рухне и балансът има шанс отново да се върне в травмираното общество. Но връщането към баланса не е лесно и до него няма пряк път. Това се постига само чрез преодоляване на обществената буря от лудост, която е довела обикновените хора до кървава ярост, неописуеми зверства и жестокост към ближните си, които вече не могат да се върнат.

И само след когато психозата отмине, обикновените хора могат да осмислят какво им се е случило и да започнат да се възстановяват след разрушението. Когато всичко започва да се връща към своята нормалност, тогава ни се струва, че сме се събудили след кошмар. В някои случаи обаче кошмарът е бил истински!

Сподели
Default image
Теодора Атанасова

Теодора Атанасова работи като графичен дизайнер в различни фирми за предпечат и реклама. След това започва работа като страньор към вестник "Класа". През седемте години които работи там, започва да пише и статии за вестника, както и да взима интервюта в сферата на културата и обществения живот. Пише също и статии на социални теми към сайтовете webcafe.com и commentator.bg.

Leave a Reply