Голяма война в Украйна няма да има скоро

Време за четене: 8 минути

Военнослужещи от 604-ия център със специално предназначение на руското вътрешно министерство. Снимка: Витали В. Кузмин

---

– Защо взводът ви не стреля?
– На първо място, нямахме боеприпаси. На второ…
– Достатъчно!
(Из армейския фолклор)

---

Третият месец от безпрецедентната кампания за сплашване на Украйна с пълномащабна офанзива от страна на Русия достигна ново ниво през последните дни. Путин разказва за придвижването на войски от Далечния изток към европейската част на Русия. Световните медии съобщават за предстоящата евакуация на дипломатическия персонал от Киев, фондовите пазари се сриват, а директорът на ЦРУ на САЩ Бърнс е заменен в украинската столица от държавния секретар на САЩ Блинкен, който изнудва политическото ръководство на Украйна, пише в свой анализ Андрей Иларионов.

Основната цел на съгласувания натиск от страна на администрациите на Путин и Байдън остава същата – чрез сплашване с руската военна заплаха да се опитат да принудят Украйна да се предаде на Путин, като се съгласи да изпълни така наречените „Мински споразумения„. Основната цел на високопоставените изнудвачи е да накарат украинците – както властите, така и гражданите – да повярват в реалната перспектива за пълномащабна война и под нейната заплаха да се съгласят на така наречения „компромис“ – да предпочетат относително „малки“ загуби (под формата на изпълнение на „Минските споразумения“) пред „огромни“ загуби в резултат на „голяма война“.

Въпреки пропагандната истерия, вярвам, че скоро няма да има голяма война.

Провокациите по руско-украинската граница, които бяха многобройни през последните 8 години на война, са възможни и почти неизбежни. Възможни са локални (регионални) военни действия, но не са гарантирани. Но голяма (мащабна, пълномащабна) война между Русия и Украйна няма да има в близко бъдеще.

Защо не?

От 30 октомври 2021 г. американски, а след това и други медии, лоялни към сегашната американска администрация, а след това и различни обществени и политически фигури, започнаха грандиозна кампания за сплашване на света с предстояща пълномащабна офанзива на руските войски, която може да доведе до окупация на южна Украйна или Левобрежна (южна и източна) Украйна, или южна и Левобрежна Украйна едновременно, форсиране на река Днепър с достъп до областите Коростен и Уман, превземане на Харков, Одеса, Киев и т.н.

Нека да разгледаме от какво се страхуваме и защо тези заплахи са неоснователни.

Първо, не само западните медии, но и западните разузнавателни служби неведнъж са разбирали погрешно действията на Путин в миналото, не са забелязали подготовката на руските сили за нападението над Грузия през август 2008 г., окупацията на Крим през февруари-март 2014 г., нападението над украинските сили при Иловайск през август 2014 г. и нападението при Дебалцево през февруари 2015 г. Освен това западните разузнавателни служби твърдяха по това време, включително и публично, че няма да има нападения. Ако те са грешали толкова много пъти в миналото, какво предполага, че не грешат и сега?

Второ, движението на руските войски напоследък е неприкрито, открито и често преднамерено демонстративно. Когато Путин наистина е искал да нападне, той се е подготвял за атака тайно. Когато действа открито, това не е признак на подготовка за истинска атака, а по-скоро на операция от друго естество – блъфиране, изнудване, сплашване.

Трето, да видим какво е действителното местоположение на руските войски, „съсредоточени срещу Украйна“. Всички източници, които посочват действителното им разполагане, говорят за ивица по руско-украинската граница на разстояние 250-260 км от нея. На такова разстояние не се разполагат войски, подготвящи се за незабавно настъпление.

Четвърто, по данни на украинското Министерство на отбраната броят на БТГ (батальонно-тактически групи) на руските войски, „съсредоточени в близост до Украйна“ през ноември 2021 г. (40), е бил значително по-малък, от този през септември (51), август (44) или април 2021 г. (53).

На пето място, броят на руските войски, „съсредоточени в близост до Украйна“, е по-малък от броя на участниците в маневрите „Запад 2021“. На 5 ноември 2021 г. украинският министър на отбраната А. Резников заявява, че броят на руските войски, „съсредоточени срещу Украйна“ в радиус от 200 км от границата, е 94 300 души, а в радиус от 300 км от границата – 105 000 души. На 9 декември CNN цитира украинските военни, според които там има 120 000 военнослужещи. На 22 декември секретарят на военното министерство на Украйна А. Данилов говори за 122 000 военнослужещи в 200-километровата зона и още 143 500 в 400-километровата зона. Оттогава в повечето публикации се използва стандартната формулировка „100 хиляди“, „около 100 хиляди“, „над 100 хиляди“. Това обаче е по-малко от 200 000 военнослужещи, които участваха в руско-беларуските маневри „Запад-2021“ през септември 2021 г., предимно в близост до украинските граници.

Шесто, по време на учението „Запад-2021“, в което участваха 200 000 войници, западните медии не публикуваха нито един материал за заплахата от руско нахлуване в Украйна. През непълните три месеца от 30 октомври 2021 г. общият брой на руските войски „в близост до Украйна“ е не повече от 122 000 души. Въпреки това само в англоезичните медии попаднах на около 300 материала за „предстояща“ руска атака.

Таблица. 1. Реакция на англоезичните медии за броя на руските войски през 2021-22 г.

Периоди	Септември 2021 г.	Ноември 2021 г. – януари 2022 г.
Прогнозен брой на руските войски на маневри и „близо до Украйна“, в хиляди	~200	94-122
Брой статии в англоезични медии за заплахата от руско нападение срещу Украйна	Не намерих	около 300

Защо западните медии не забелязват заплаха от страна на 200 000 военнослужещи на Путин, а вече три месеца тръбят за възможна атака от страна на сили от порядъка на 100 000-122 000 души?

Седмо, картите на предполагаемите (прогнозираните) военни действия, публикувани напоследък в световните медии, са създадени предимно с цел емоционално въздействие върху читателите, без необходимата за такъв важен въпрос фактическа обосновка.

Пример за това как подобни публикации заблуждават неподготвените читатели е например картата, публикувана на 21 ноември 2021 г. от Military Times. Не е трудно да се види, че една от двете руски групи, посочени като подготвящи се за превземане на Киев, има 4 БТГ (т.е. може да има от 1200 до 3600 души), а групата, която прикрива Харков от север, има 8 БТГ (т.е. от 2400 до 7200 души). Внушението в тази информация, че групи от военни с такъв размер могат да „превземат“, „обкръжат“ градове с население от 1,5 и 3 милиона души, е предназначено само за напълно неинформирана публика.

За сравнение, в Харковската офанзива по време на Втората световна война в периода май-юли 1942 г. участват 760 000 войници, а в Киевската офанзива от ноември 1943 г. – 671 000. За да разберем какво количество войници е било наистина необходимо за превземането не само на големи градове, но и за заемането на значителни територии на същия театър на военните действия, т.е. на същите украински земи, например по време на Втората световна война, е необходимо да отбележим, че 1,6 милиона войници са участвали в Черниговско-Полтавската настъпателна операция през август-септември 1943 г., 1,5 милиона – в Долноднепърската стратегическа настъпателна операция през септември-декември 1943 г, в Днепърско-Карпатската настъпателна операция в края на 1943 г. – началото на 1944 г. – 2,1 милиона войници и офицери.

Осмият и може би най-важен аргумент, обясняващ грандиозния блъф, който се провежда пред очите ни, е недостатъчният брой руски войски, съсредоточени „близо до Украйна“ (122 000), и броят на войските, които могат да бъдат достигнати там в близко бъдеще (175 000), от гледна точка на минималния размер на руските въоръжени сили, необходими за завземането на значителна част от украинската територия.

Броят на въоръжените сили, достатъчен за успешното окупиране на дадена територия, както и за завземането на най-важните военни, политически, административни, транспортни, инфраструктурни, промишлени съоръжения и т.н. на територията, която ще бъде окупирана, зависи от редица фактори – площта на окупираната територия, нейния релеф, наличието на водни басейни на нея, техния размер и конфигурация, гъстотата и конфигурацията на транспортната мрежа, местоположението и размера на транспортните и комуникационните възли и други инфраструктурни и промишлени съоръжения. Важен фактор от този тип е силата, разгръщането, бойната готовност и качеството на въоръжените сили и другите силови единици на противниковата страна и тяхната способност да окажат въоръжена съпротива на нападателя. Друг важен фактор е броят на населението, живеещо на територията, която ще бъде окупирана.

Следователно основните критерии за оценка на броя на въоръжените сили, необходими за изпълнение на задачата за окупиране на вражеска територия, са

• размера на въоръжените сили на противника и тяхното качество;
• размерът на окупираната територия и нейните характеристики
• числеността на населението, живеещо на окупираната територия, и неговото отношение към нападащата страна (окупатора).

Анализът на 18 големи настъпателни операции (войни), подготвени и проведени от генералните щабове на съветските и руските въоръжени сили през последните осем и повече десетилетия, позволи да се определят количествено съответните фактори (съотношението между броя на настъпателните войски и броя на въоръжените сили на противника, окупираната територия, броя на населението, живеещо на окупираната територия).

Тези коефициенти са определени и за различни варианти на военни действия:

• много висока интензивност;
• висока интензивност;
• средна интензивност;
• ниска интензивност.

Първата категория войни (много висока интензивност) включва повечето настъпателни операции през Втората световна война. Последната категория (ниска интензивност) включва:

• Съветската окупация на Северен Иран през 1941 г,
• съветско-японската война от 1945 г,
• съветско-афганистанската война от 1979-1989 г,
• потушаване от Съветската армия на унгарското въстание във Варшавския договор през 1956 г,
• окупацията на Чехословакия от армиите на страните от Варшавския договор през 1968 г,
• руската окупация на Крим през 2014 г,
• втората част на руско-украинската война в Донбас през 2015-2022 г. (след Дебалцево).
  Първата част на руско-украинската война (2014-2015 г.) се отнася до военни действия с висока или средна интензивност в зависимост от епизода.

Сравнението на качеството на украинските и руските въоръжени сили, участващи в руско-украинската война през последните осем години, може да се оцени по съотношението на загубите на ВСУ и съвместната групировка на въоръжените сили на ОРДЛО и руските въоръжени сили. Трябва да се има предвид, че въоръжените сили на ОРДЛО се ръководят от руски офицери и разполагат с бойна техника и оръжие от руската армия. С други думи, те де факто са част от руските въоръжени сили, които имат забележителен боен опит, сравним или дори по-голям от този на частите на руските въоръжени сили, базирани на руска територия.

Таблица 2. Военнослужещи, убити от Въоръженитe сили на Украйна (ВСУ) и въоръжените сили на Донецк и Луганск (ОРДЛО, Руски въоръжени сили)

Към дата	Общо	ВСУ	ВС на ОРДЛО, ВС на Русия	Съотношение
31.12.2018	9500	4000	5500	1,38
31.10.2019	9750	4100	5650	1,38
31.1.2021	9850	4150	5700	1,37
30.6.2021	10000	4200	5800	1,38

Таблицата показва, че броят на убитите военнослужещи от страна на про-руските сепаратисти и руска страна надвишава броя на убитите военнослужещи от украинска страна средно с 37-38%. Ако се съди по това съотношение на жертвите, качеството на ВСУ в конвенционалната война не е по-ниско от това на силите на ОРДЛО и Русия, а може би е дори по-високо.

Въз основа на тези подходи бяха изчислени коефициентите за възможните операции на руските сили срещу Украйна. Те се оказаха следните (в зависимост от интензивността на бойните действия):

• КОТ, коефициент на окупация на територията – от 4,2 до 7,3 (войници на квадратен километър окупирана територия);
• КОН, коефициент на окупация спрямо населението – 67 към 128 (военнослужещи на 1000 жители в окупираната територия);
• НОВ, съотношението между нападателните и отбранителните войски, от 2,2 до 3,2 (брой войски на нападателната страна към брой войски на отбранителната страна).

Използвайки стойностите на тези съотношения, бяха определени приблизителните стойности на броя на руските въоръжени сили, необходими за провеждане на „стандартни“ (по стандартите на съветския/руския Генерален щаб за операции) операции за окупиране на Южна Украйна, Левобрежна Украйна, Южна и Левобрежна Украйна едновременно, както и Северна Таврия.

Таблица 3: Минимална численост на руските въоръжени сили, необходима за военни операции срещу Украйна, по възможни области

Възможни направления	Численост на въоръжените сили, в десетки хиляди
Южна Украйна	517
Левобрежна Украйна	1050
Южна и Левобрежна Украйна	1452
Северна Таврия	235

Така, за да се провеждат „стандартни“ военни операции съгласно стандартите (правила, норми, изчисления), прилагани от руския Генерален щаб, минималната численост на руските въоръжени сили трябва да бъде

• за окупацията на Южна Украйна – над половин милион войници;
• за окупацията на Левобрежна Украйна – над един милион войници;
• за окупацията на Южна и Левобрежна Украйна – почти милион и половина войници;
• за окупацията на Северна Таврия – около 235 000 войници.

Ако Украйна увеличи въоръжените си сили с резервистите си, ветерани от АТО и частите за териториална отбрана, както и подобри качеството им чрез образование и обучение, броят на руските войски, необходими за операциите срещу Украйна, трябва да се увеличи съответно.

Понастоящем броят на руските въоръжени сили „в близост до Украйна“ се оценява на 122 000 души. Предвижда се този брой да бъде увеличен на 175 000. Броят на участниците в руско-беларуските маневри „Запад-2021“ достигна 200 хиляди души. Очевидно е, че ако е необходимо, броят на войските, които заплашват Украйна, може да бъде увеличен сравнително бързо до 300 хил. души.

Въпреки това дори и такъв брой руски въоръжени сили не би бил достатъчен за провеждане на стратегически операции за окупиране на Южна Украйна, левия бряг на Украйна или южния и левия бряг на Украйна едновременно, без да говорим за форсиране на река Днепър или превземане на Киев.

В същото време за локални операции, като окупацията на Северна Таврия, превземането на Мариупол, Одеса или Харков, може да е достатъчна групировка от руски въоръжени сили с численост няколкостотин хиляди души.

Като се има предвид всичко гореизложено, може да се предположи, че докато руските (руско-беларуските, руско-сепаратистките) войски „край Украйна“ не достигнат численост от поне половин милион войници, стратегически операции срещу Украйна за окупиране на големи нейни територии са малко вероятни.