Забелязвам в няколко групи, които уж се занимават с фолклор, с историята на Родопите и подобни, да се пропагандират едни идеи, които са недопустими и се надявам нашият народ да не направи поредната глупост и да не влезе в поредната трагедия.
Да смениш знамето на България с това на Тъмръш и да го пропагандираш в днешни дни е недопустимо! Това не е културен обмен, това не е право на самоопределяне, това не е нещо, което да се правим, че не се случва. Надявам се всички ние – атеисти, християни, мюсюлмани, но преди това българи, да се замислим над това и къде може да ни докара то. Надявам се службите да обърнат подобаващо внимание, а и Външно министерство да изрази най-накрая позиция, защото докато се занимаваме с Македония, която е загубена кауза, под носа ни се случва нещо грозно и жестоко, което ще доведе до големи проблеми.
Приканвам и колегите, които изследват тематиката, да бъдат много внимателни при използване на „помак“, „помашки език“ и подобни. Прокарването на идея за помашки етнос и помашки език, заедно с използването на знамето на т.нар. Тъмрашката република, издаването на печатни издания с тези знаци и идеи, разпространяването им сред нашенци в Турция, обменът на идеи от там насам, пращането на разни хора да учат ислям по тази линия, финансирането им после тук и т.н., това е провеждане на сепаратистка идеология и не е въпрос на самоопределяне. Всички стари извори, които използват названието „помаци“ са много наясно, че става въпрос за българи, тъй като са наясно с това какво е етнос, какъв е фолклорът и езикът.
Езикът не е въпрос на самоопределяне – не може да си самоопределите, че езикът, на който говорите, е някакъв си друг „помашки“, а не български. Лингвистиката не работи по този начин. Учените, които по политически причини, наричат българския, говорен от тези общности – славянски и ги наричат като славяноезични мюсюлмани, съдействат директно или индиректно на този сепаратизъм.
Крайно време е да спрем да си затваряме очите за това!
Причинявали сме си и си причиняваме злини от векове и хилядолетия. Кланета и убийства се случват между съседи, но се случват и в едно семейство.
Братя се убиват за едно парче земя или по други поводи, но това не ги превръща в други…те са пак братя. Дори да се самоопределят като нямащи нищо общо, те са пак братя.
1. „Помак“ – ТОВА Е РЕЛИГИОЗНО НАИМЕНОВАНИЕ НА ЕТНИЧЕСКИ БЪЛГАРИН С МЮСЮЛМАНСКА ВЯРА. Самата дума има две обяснения, като едното не изключва другото: помак-помъчен(насила приел исляма българин в годините на османското иго) и помак, в течение на времето видоизменено от помагач (българи, рекрутирани към османската армия, като ковачи, коняри и т.н.);
2. Самото наименование „помак, помаци“ възниква само и единствено на българска почва, започва да се разпространява в Османската империя МНОГО КЪСНО, чак в края на 19-ти и нач. на 20-ти век! Така са казвали първоначално само на българите мюсюлмани около гр. Тетевен. Това е само едно от многото наименования на българите с ислямска вяра на Балканите! Казвали са им още: ахряни, торбеши, потурнаци и др.
3. Религията не може да бъде ЕТНО-образуващ фактор. Ако на база религия ще правим етнос, защо не и българите католици в гр. Раковски да ги обявим за отделен етнос, последователите на „Кришна съзнание“ също, или „Свидетелите на Йехова“? И най-накрая, защо не обявим последователите на атеизма, който нямат никаква религия, за отделен етнос – атеисти?
4. НЕ СЪЩЕСТВУВА ОТДЕЛНА „ПОМАШКА ИСТОРИЯ“. Българите мюсюлмани никога не са представлявали едно цяло, затова нямат своя самостоятелна история. Никога, в нито един период от нашата история, не е имало каквито и да било връзки между помаците в Мизия, Родопите и Македония. Тяхното битие във всяка една от тези области е неделимо от историята на останалото българско население, а оттук и от националната ни история.
5. НЕ СЪЩЕСТВУВАТ ОТДЕЛНО ОТ БЪЛГАРСКИТЕ „ПОМАШКА КУЛТУРА“ И ЕЗИК“. Помаците в Северна България в песента и танца нямат нищо общо със ахряните от Родопите, с мърваците, с българите мюсюлмани в Албания, НО СА ЕДИННИ С ОКОЛНИТЕ БЪЛГАРИ ХРИСТИЯНИ в музикално и и диалектно отношение. И това което ги доближава с останалите българи мюсюлмани е естествено религията и битовата психология обособена от нея, но не и говора и музикалното чувство. Да, естествено че песните описват техния бит, но размерът им е в централно балкански и предбалкански. Има език (диалект), бит и култура на родопските българи, на тетевенските българи , които са неделима част от езика и културата на останалата част от българския народ! Да, може да има песни или носии, които се наричат „помашки“, както има шопски или добруджански. Но това е в рамките на българския етнос, фолклор и култура.
Стоян Райчевски: „Българите мохамедани в различните географски области говорят на местното българско наречие, еднакво с това на тамошните българи християни. Така, че в диалектологично отношение българите мохамедани от различните краища на българската етническа територия принадлежат към различни диалектни групи. Наречието на родопските българи мохамедани следва да се отнесе към рупските говори, на ловчанските помаци – към ловчанския или тетевенския говор, на торбешите, мърваците или мияците – към западнобългарските или македонските говори. Говорът на българите мохамедани от различните български краища не може да бъде сведен до един диалект или до едно наречие, защото те говорят на различни български диалекти в зависимост от регионите, в които живеят или откъдето произхождат. А това опровергава и обезсмисля всички опити от най-ново време да се открие „общ помашки говор“ или да се създаде някакъв „помашки език“.
По същите причини българите мохамедани не могат да бъдат обединени в културологично отношение в единна етнокултурна или етнографска група, защото както езиково, така и според народната си култура те принадлежат към различни регионални групи, които съответстват на характеристиките на местното християнско население.“
––––––––––––––
Както четем в отзива на Николай Хайтов към „Народни песни от Средните Родопи“(1973),(сборник с 1025 песни, събрани от Атанас Райчев) – под заглавие „Принос за националната ни култура“, -песните, създадени в Родопа, са едно от сигурните доказателства за общия произход на родопчаните мохамедани и християни, защото:
„…в тях ние откриваме общите народностни, битови, езикови и исторически корени между родопските българи с мохамеданска вяра и останалите българи. Няма два вида песни в Родопите – за мохамедани и християни. Имало е, има и ще има само един вид народни песни – на родопските българи, възникнали от един език, от една природа, от едно сърце!“
Важно е да се знае и дебело да се подчертае, че цялата „помакология“, заедно с обслужващите я български еничари, радетели за „помашка нация“ – са първоначално ОСМАНСКА, А ПОСЛЕ ТУРСКА ДЪРЖАВНО-ПОЛИТИЧЕСКА ИДЕЯ, с цел турско влияние на Балканите и по-специално в България. Тези опити за намеса във вътрешните работи на България от страна на Турция, не са спирали от Освобождението до ден днешен.
И накрая – така нар. „Тъмръшка република“, е нищо повече от едно бандитско-мутренско образование на група местни българи мохамедани. В случая с Тъмръш, не става въпрос за отделяне на някакъв несъществуващ „помашки етнос“, а е отделяне на чисто рекетьорски, бандитски принцип на отделни селски първенци (мутри – казано по днешному), които не са искали да плащат данък никому, освен на себе си.
Че хората в Тъмръш и околностите са също такива етнически българи, както и всички останали, е обяснено в прекрасното изследване на Ангел Вълчев – „Тъмраш“.
Bu değerli yazıyı okudum ve bende bir kaç cümle yazma ihtiyacı hissettim. Benim dedelerim doğıumu Türkiyede nüfus resmi dairesinde kayıtlı doğum yerleri Flibe (Plovdiv) 1855 tarihi ile başlıyor. Bu da bir kanıt olarak köklerimizin Bulgaristan olduğunu gösteriyor. Ayrıca Çanakkale Biga bulunan ve Köydeki her birey kendini Pomak olarak adlandıran insanlarımızın yaşadığı 22 adet köylerimiz köklerine baktığımızda Plovdive ve bağlı Laki ye bağlı Lakavitsa, Drenova, Kruşevu, Bugatova, Orahova, Narecen, Hovayna gibi köylerden geldiğini yine Nüfus kütüklerinde yazılı bulunan büyükdedelerimizin doğum yerlerinden anlıyoruz. Köylerimizin göç ediş tarihlerine baktığımızda 1882 yılı başlangıcıdır. Türkiyede bulunan bu köyle halkları kendilerini Pomak olarak adlandırdığı gibi Bulgaristan da bulunan kök köylerimizde kendilerini Pomak olarak adlandırıyor. Yine Kuzey Bulgaristanda bulunan köylerde de Pomak olarak adlandırılan köyler bulunmaktadır. Bizler her ülkenin siyasi ve hukuki yönetimlerine saygılıyız. Mevcut siyasi ve yönetimsel durumlarına asla karışmak gibi derdimiz yoktur. sadece bu ortak kültürel geçmişimizi kabul etmeli ve karşılılı saygılı olarak ortak çalışmalar yapabilmeliyiz. Bizlerin belgeli ıspatı olarak Bulgaristan Rodop topraklarında çıktığımız bir gerçektir. Bu asla değiştirilemez. Bu se neden den dolayı da Bize Bulgaristan Çifte Vatandaşlık verilmelidir. Birlikte hem barışa katkı yapabiliriz ve birlikte de ortak kültürümüze katkı yapabiliriz. Saygılarımla Biga Pomaklar Derneği Başkanı İrfan ÇINAR +905438964588
Господин Чинар, напълно подкрепям идеята ви помаците, живеещи в Турция, Гърция или други държави да могат да получават и българско гражданство. Би било редно и справедливо това да става по същата процедура, по която получават граждаство българи от Северна Македония, Сърбия, Молдова и други.