Къщата-фолклорен музей Гърнатскине конаци отваря врати през 2023 г. и сбъдва мечтата на Филип Синапов.
Преди няколко седмици случайно научих една история, която ме зарадва. Семейни приятели бяха посетили една нова къща-музей в Родопите и бяха останали с много добри впечатления. Веднага побързаха да ни разкажат и за нейния създател Филип Синапов.
Историята на Филип е вдъхновяваща. Роден е през 1997 г., когато България беше в поредната криза и хиперинфлация.
Младият човек е започнал живота си в Момчилград, като през 2016 г. завършва музикалното училище в Широка лъка, после Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Работи на четири места, опъва каиша като вол и вляга всички сили и средства за Гърнатскине конаци.
Филип Синапов е фолклорен реализатор на песни от Родопската фолклорната област, защитил е научна степен в региона на фолклористиката, също по този начин е майстор, музикален възпитател и водещ на предаване в радиото. От две години е и горделив собственик на къща-музей Гърнатскине конаци, която е в процес на изграждане.
Винаги, когато чуя за такъв трудолюбив и упорит българин, аз искам да чуя какво е направил и да дам малко гласност на неговото дело.
Георги Драганов: Здравейте! Можем ли да започнем от името – Гърнатскине конаци? Какво означава?
Филип Синапов: Името идва от родопската дума за голяма къща. В разширен смисъл думата може да означава дом на големец, богаташ, чорбаджия, но това не е точно така. Конак е дом на човек с голяма челяд – няма как да имаш много деца и да не построиш голям дом за тях, нямаш избор. Така всички с много деца са строили конаци.
А гърнатскине е прилагателно от село Гърнати, от което е родът ми и имам корени. В Родопите още ползваме тези архаични наставки, остатък от старобългарския и така става Гърнатскине конаци.
Г.Д. Вие сте млад човек – защо, като мнозина други, не емигрирахте в чужбина или не потърсихте работа в някой голям град?
Филип Синапов: Аз съм учил първо в Широка лъка, после в Академията в Пловдив. Редактор съм на музикално предаване в БНР-Кърджали. Работата ми, работите ми (смее се) са такива, че постоянно пътувам и ходя по различни градове. Животът ми в големия град просто ми показа, че това не е за мен.
Така се случи, че исках да изработя това или онома за работата си и за всяко фолклорно нещо трябваше да наемам помещение, в която да работя. Така се роди идеята за тази къща, в която да могат да се изработват различни неща от традиционния бит на българина.
Г.Д. В момента къщата-музей е отворена за посетители? Към кои хора е насочена – към възрастни, към ученици, към деца?
Филип Синапов: Къщата е отворена за посетители, въпреки че още се строи. За възрастните хора, на 70-80 години, стълбите и цялостното усещане е за тяхното детство на село, за този живот и бит от миналото.
За децата също е много забавно да видят тази страна. Преди време дойдоха група малки деца, включително такива със специални образователни потребности, и техния ръководител каза, че многото цветове, шарки, занятия са много полезни за тяхното развитие.
Г.Д. Има ли възможност да се остане за спане в къщата?
Филип Синапов: Къщата не е хотел, няма рецепция, но може някой ако иска, да остане да спи. Иначе наблизо има къщи за гости – в Кърджали, в Момчилград, в които лесно може да се намери свободна стая за семейство.
Г.Д. Нека Ви попитам и това – вие строите къща-фолклорен музей, с частни средства, със заеми, с труд. Опитахте ли да кандидатствате по държавна програма?
Филип Синапов: Опитах, разбира се – по европрограми, по САПАРД. Отказаха ми, защото нямало комерсиална цел. Да, има вход, по-скоро дарение, като той е 5 лева. Аз продължавам да събирам средства по всякакъв начин, като даже веднъж на няколко месеца отчитам пред общината събраните пари за дарения и плащам данък.
Обърнах се към много хора за помощ, но единици ми подадоха ръка. Мога да спомена Христо Ашламинатора от неговата фейсбук група, който бе един от хората, които повярнаха в идеята.
За нашето бъдеще – подрастващите деца, се провеждат целогодишни лагери, където в игри и уроци Филип запознава всички участници с нещата от бита и това, което ги заобикаля.
Дейностите включват оран, сеитба, жътва, вършитба, бране и пастелиране на тютюн, различните седянки и попрелки. Децата могат:
- Да видят как от памука и вълната се получава нишка, която се наснувава, навива и вдява в стана, изтакава се и от готовият вече плат се ушива бъдещият фолклорен костюм
- Да идат до плевнята и хамбарите, от където да вземат малко жито, и да го смелят в ръчната каменна мелница. От брашното да омесят хубаво тесто в дървените ношкви и да го изпекат в старинната пещ.
- Да откъснат от бъхчицата дъхави билки и подправки с които да овкусяват храната си, да запретнат ръкави и да източат кори за къпана баница, родопски клин, пататник и така нататък.
- Да окопават, поливат и да се грижат за посевите и овожките в терлите за да може на есен да се радват на тяхната продукция.
- Да се заловят ръка за ръка и да извият дълго и кръшно хоро на хармана зад къщата и други.
Ако и вие искате да посетите къщата-музей, можете да го направите. Можете и да дарите за нейното довършване.
Телефон: +359883401260
Email: filip_sinapov@abv.bg
Да запазим българския лев