Събуждате се посред нощ. Това, което ви е събудило, е чукане на вратата ви. Чукане. Тия хора за звънци не са ли чували? Отиваш да провериш кой е, но кой знае защо, директно отваряш вратата, вместо да погледнеш през шпионката. Отваряйки вратата, виждаш две деца, едното привидно на 8, момче, другото на около 13, момиче. И двете облечени в раздърпани панталони и суичъри, поне два номера по-големи от необходимото. Не те гледат в очите, и двете гледат надолу към пода, или към краката ти, като момичето казва:
– Извинете, господине, изгубихме се, майка ни ще се тревожи, може ли да влезем да се обадим по телефона?
На път си да отстъпиш и да им отвориш широко вратата, когато…
– Чакайте малко, знаете ли колко е часа, от къде се появихте вие и какво правите навън толкова късно? – усещаш как преди секунда тези въпроси изобщо не ти бяха хрумнали, когато за малко да отстъпиш и да им направиш път да влязат вътре.
– Моля ви, господине, майка ни сигурно се тревожи, само ще влезнем да се обадим по телефона.
– Мобилни телефони нямате ли си?
– Паднаха ни батериите, господине – малкото момче се обажда за първи път.
Две деца. Нищо особено на вид. Но защо усещаш, че се потиш, че трепериш, и че в тази ситуация няма абсолютно нищо нормално? Защо гласът и волята ти да им отказваш отслабват?
– Стационарния съм го изключил. Да ви дам мобилния си, или най-добре ми кажете номера на майка си, да ѝ се обадя аз – разбира се, че не си изключил стационарния, той е в пакет с кабелната и интернета, на практика не го плащаш, а и все още се намира някой роднина, който предпочита да ползва стационарен телефон.
– Моля ви, господине, братчето ми трябва да използва тоалетната, нека влезем. Ако искахме да ви направим нещо, или да влезем с взлом, вече щяхме да сме го направили. Трябва вие да ни пуснете.
Тогава и двете деца, които до този момент са седели почти неподвижно със сведени глави, едновременно надигат глави и те поглеждат и виждаш очите им. Черни. Просто черни. Чисто, тъмно, непрогледно черни, без ирис, без бяло, пред теб стоят две по две дълбоки, тъмни ями. Представяш си, че така биха изглеждали черните дупки, ако можеше човек да ги отличи от заобикалящия ги космически мрак.
– Хайде, господине, просто ни пуснете да влезем, няма да ви нараним – казват и двете деца в перфектен синхрон.
Не усещаш кога си затворил вратата, превъртял си ключа в ключалката колкото пъти може, и си се строполил на пода, облегнал гръб на вратата, а сърцето ти се опитва да пробие през слънчевия ти сплит, докато на вратата продължава да се чука и да чуваш отвън „трябва да ни пуснете, не можем да влезем, освен ако не ни пуснете”, докато най-накрая не се отказват и не си тръгват.
Децата с черни очи са американска градска легенда от интернет епохата в средата на 90-те години, като подобни истории се разпространяват из сайтове за паранормални явления и случки. Те са описвани като деца на години между 6 и 16, с бледа кожа и чисто черни очи и са „забелязвани“ да се опитват да вземат коли на автостоп или са „срещани“ на вратите на домовете на хора.
Никъде не се казва какво точно представляват чернооките деца, какъв е произходът им, как са се появили, дали са демони, караконджули, призраци, вампири, извънземни, мутанти. Запознатите с фолклора вероятно ще направят някои паралели с историите за вампири. Естествено, вампири, вещици, призраци, дракони и подобни митологични същества не съществуват. Фолклорът, легендите и приказките съществуват и за да може по завоалиран начин да бъдат казани неща, които биха навлекли неприятности на този, който си позволи да ги изрече открито и директно.
Представете си един вампир. Обитава голямо, запуснато, мрачно имение, на върха на хълм, отдалечен от най-близкото населено място, крие се, действа и се движи по тъмно. Внушава страхопочитание, тероризира околните села, изисква жертвоприношения от млади девици. Преживява пиейки кръвта на хората.
Приказките и легендите не са съвсем измислени. Зад митологичния образ на вампира се крие съвсем истинският образ на местния феодал, живеещ чрез експлоатацията на крепостните селяни, метафорично изсмукващ кръвта им, за да се поддържа жив. Разбира се, казването на истината в прав текст за феодала през средновековието е можело да носи тежки последствия за този, който посмее да я изрече. Така се заражда легендата за вампира, налагащ подчинение чрез страх от високите кули на далечния замък.
Възможно ли е съвременният западен фолклор да е родил образа на децата с черни очи в отговор на някакво реално съвременно явление? Ако поиграем на „какво се е опитал да ни каже авторът” с идеята за същества, които се опитват да се представят като изгубени, идващи от кой знае къде, беззащитни, като деца, нуждаещи се от вашата помощ и подслон, които, ако приемем в домовете си, ще ни сторят неизвестни и неописани злини, с какви актуални явления бихме ги асоциирали, говоренето открито за които би донесло неприятни последствия за говорещия?
В разказите за чернооките деца, те обикновено или зле прикриват заплахата, която представляват, или изобщо не се опитват да я прикрият. Фактът, че те не са това, за което се представят, ни гледа право в очите.
Дали появата на чернооките деца в съвременния градски фолклор не е опит (съзнателен или не) за завоалирано предупреждение за наплива от мигранти пред границите на западния свят? Колко често някой, който каже, че прииждащите в западните страни не са майки с деца, бягащи от война, ами нашественици, става черен в очите на съгражданите си? В обществения дискурс ако някой дръзне да намекне, че мигрантският наплив представлява каквото и да е смущаващо влияние за обществата ни, бива обявен най-малкото за ксенофоб, а на места критикуването на политиката на отворени граници и обятия в уж свободни държави може да доведе до легални последствия за критикуващия.
Въобще няма да си ксенофоб, тези пришълци са гниди в истинският вид на думата! Ако вие или Европеец отиде в чена държава или арабският свят, задължително, ще бъде убит и мъчен и то по най-жесток начин! Дори и в Латинска Америка на някой държави-казвам от собствен опит!
А децета с черни очи , нямат НИЩО ОБЩО със случая, те са в раздел паранормално, което е истина!!!
Ние жителите на бяла древна, свещенна Европа, трябва да я запазим и съхраним от изчезване, нещо което става!!! Бъдете разумни с отворено съзнание и патриоти, националисти и пр. А думи като либерастия, толерастия, демокрация и тн., са наложени сега, именно за да се затвърди, разклащането и унищожаването на една свята древна Европа, повярвайте! Успех!!!