Защо Русия не може да има военна база в Сърбия

Време за четене: 4 минути

От десетилетия, Сърбия е изключително верен съюзник на Русия, независимо от конкретното състояние на двете държави. Причините за техния съюз са геополитически, независимо от обличането им в различни идеологически одежди. И наскоро бе лансиран публично план за руска военна база в Сърбия, което би бил много силен коз спрямо заобикалящите страни от НАТО, включително България. За щастие, подобно нещо ще е почти невъзможно за постигане, отново заради самата география.

Сърбия, поради прекомерните си амбиции да създаде и задържи империята си, създадена след двете световни войни, продължава да губи територии и влияние. Така и се стигна до момента, при който дори формално Югославия престана да съществува като име през 2003 г., а и фактически през 2006 г., когато Черна гора възстанови своята независимост и остави Сърбия без никакъв излаз на море. Нещо повече, Сърбия е буквално оградена от всички страни от страни-членки на НАТО и от Босна и Херцеговина, която планира съвсем скоро да се присъедини официално към алианса. С други думи, дори при най-добро желание на Сърбия и Русия за създаване на подобна база, руските войски просто няма откъде да минат, за да стигнат до хипотетичната си нова база. Георграфията е учителка сурова.

Сърбия, естествено, не крие по никакъв начин желанието си да възстанови водещата си роля на западните Балкани. Има интереси в Босна и Херцеговина, има интереси в Косово, има интереси в Македония и се опитва, на места даже успешно, да влияе на политиките в тези съседни страни. Белград също така се въоръжава, очевидно допускайки, че в даден момент може да се наложи и ползването на военна сила. Но, към настоящия момент, няма да може да разчита на чужда помощ. Така се стига и до тези изказвания президентът Александър Вучич, който в края на миналата седмица заяви в интервю за сръбската телевизия Прва:

„Сърбия не се нуждае от ничии военни бази. Тя ще запази военен неутралитет и съюзнически отношения. Тя няма да се срамува от връзките си с Русия, Китай, САЩ и ЕС, а ще се грижи сама за себе си“.

Интервюто е в отговор на изявлението на руския посланик в Белград Александър Боцан-Харченко, направено няколко дни по-рано. „Създаването на руска военна база в Сърбия е суверенен въпрос на тази страна, а освен това е въпрос на собствените интереси на Русия“, заяви руският посланик.

Изявлението на посланика предизвика голям шум в Сърбия. Много сръбски медии и експерти веднага упрекнаха Русия, че „умишлено подкопава сръбските интереси, като разпространява информация за руската военна база в момент, когато Сърбия е под наблюдението на Запада, тъй като формира ново правителство и решава дали да се присъедини към санкциите срещу Русия“. Влиятелното белградско издание Блиц, което е близко до правителството, дори обвини Русия, че „започва хибридна война срещу Сърбия“.

На този фон думите на сръбския президент за ангажимента на страната към военен неутралитет прозвучаха доста сдържано и бяха възприети като желанието му, от една страна, да не насилва въпроса за руската военна база, а от друга – да не разваля отношенията си с Москва, която, както самият Вучич често повтаря, „доставя на Сърбия най-евтиния газ в Европа и я подкрепя в Косово“.

Източници на руското издание „Комерсант“ в Белград, които са запознати с позицията на сръбските власти, обясняват предпазливите изявления на президента със засиленото напоследък военно сътрудничество на Сърбия със САЩ, най-вече във военната база „Юг“ край Буяновац в южната част на страната.

Това потвърди Александро Педраза, ръководител на Службата за сътрудничество в областта на отбраната на САЩ (ODC), която координира сътрудничеството на сръбската армия с Пентагона. По думите му приоритет на американско-сръбското военно сътрудничество е развитието на база „Юг“ като „основен център за обучение на сръбската армия по стандартите на НАТО и за подготовка на сръбски специални части за участие в мироопазващи операции“.

Любопитно е, че изявлението на руския посланик, което предизвика толкова много шум в Сърбия, дойде само седмица след изявлението на беларуския президент Александър Лукашенко относно политиката на официален Белград. „Сърбия би искала да седи на три стола – ЕС, САЩ и Русия – но вече няма да може да го прави“, предупреди беларуският лидер своите „приятели в Сърбия“. В Сърбия тези думи бяха почти единодушно изтълкувани като призив към Белград да застане на страната на Москва в настоящата геополитическа конфронтация, която тя направлява чрез своя беларуски съюзник.

„Това е почти първият път, когато от изток се изпраща такова послание към Сърбия, и то е много ясно: Белград може да разчита на Русия и Беларус, ако застане на тяхна страна“, обяснява пред „Комерсант“ сръбското възприятие на „посланието“ на Лукашенко бившият сръбски посланик в Минск, а сега експерт по външна политика Сречко Джукич. – Това означава, че ако Сърбия нарича себе си приятел на Русия и Беларус, тя не трябва да има приятели на своя страна и трябва да върви с Москва и Минск докрай или да смени страната.

Виждайки, че позицията на Сърбия отслабва, ние сме длъжни да се възползваме и да защитим правата на българите от Западните покрайнини, които не спират да бъдат подлагани на институционален терор от страна на сръбската държава. Политиката на България трябва да ги защитава ефективно от всякакъв вид посегателства – било от нападения на сръбски мутри над български журналисти и екоактивисти, било от създаване на всякакви административни проблеми за българите, било просто от икономическото им положение, нарочно поддържано от Белград.

Според събеседника на „Комерсант“ „сръбските власти трябва отдавна да са разбрали, че не могат да седят дълго на три стола и да водят щраусовата политика на заравяне на главите в пясъка, защото това няма да мине и от двете страни. Въпреки това Сречко Джукич смята, че радикална промяна в политиката на Белград е малко вероятна през следващите няколко месеца, „докато столовете не започнат да се раздалечават“.

Сподели
Георги Драганов
Георги Драганов

Георги Драганов е създател и редактор на сайта "Война и мир". Завършил НГДЕК "Константин Кирил Философ" и Международни отношения в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Има опит като учител и журналист, в момента работи като проектен мениджър.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *