Ще приемем ли новите опорки на македонистите?

Време за четене: 12 минути

Снимка: Ervo Rocks, Unsplash

Напоследък се наблюдава известно прегрупиране в лагера на софийските македонисти. Някои от тях отидоха на директна плата в Скопие, други намериха топъл прием в чуждестранни университети, трети позаглъхнаха медийно. На тяхно място обаче се включиха някои нови гласове – стари лисици от зората на „демокрацията“, писатели и журналисти, които никога преди това не са се занимавали с „македонския въпрос“, либерални икономисти с уж десни и анти-русофилски разбирания и разни обикновени шарлатани.

Част от новите труженици, съвместно с част от старите дори обявиха, че възнамеряват да учредят някакво българо-македонско НПО, чрез което да прокарват тезите и исканията на официално Скопие и да оказват натиск върху българските институции. Защото както и преди сме отбелязвали, припадниците на КСМ* никога не критикуват актуалната власт в Северна Македония, нито предявяват някакви претенции към македонската политика, искания и говор на омраза, но това е в рамките на техните морални дефицити и професионални ангажименти. За сметка на това, поддръжниците на политиката на предишния македонски премиер Заев и на сегашния Ковачевски с комсомолско дръзновение измислят нови и нови опорки, с които се опитват да разколебават официалната българска позиция.

Нека заедно разгледаме една „китка“ от техните аргументи за манипулиране на обществените нагласи, като започнем с няколко от досегашните вопли на македонистите в Скопие, пети на втори глас от петата им колона в София:

– България отрича правото на самоопределение на гражданите на РСМ;
– България отрича македонският народ и македонският език;
– България изнудва РСМ на прага на нейното евро-членство;
– България блокира процеса на присъединяване на Западните Балкани;
– България иска да се признае „българско малцинство“ в РСМ;
– България нарушава Договора за добросъседство;
– РСМ е изпълнила всички искания, приела е напълно европейските ценности и е напълно готова за започване на преговорния процес;
– Българското вето е прецедент, породен от ретроградна националистическа политика;
– Историята не е важна за настоящето, трябва да я загърбим и да гледаме прагматично напред в бъдещето;
– Езикът на омразата спрямо българите е резултат от разочарованието от наложеното вето;
– Няма официално подадени жалби от македонски граждани за репресии и нарушаване на права;
– Македонската нация е етническа, а не политическа по своя произход;
– Тезата за наличие на някаква историческа истина е продукт на българската националистическа наука от епохата на живковизма, нейните поддръжници са се поставили в услуга на чужди интереси, най-вече руски;
– Лицата, получили българско гражданство, не се чувстват българи и го правят от користни подбуди, за да могат да пътуват и работят в Европа;
– РСМ не краде и не фалшифицира българска история – това е остаряло мислене, в модерната наука на почит е „мултиперспективността“ на интерпретациите, всеки има право да тълкува дадени личности и събития от своя гледна точка и да прави свои „интелектуални построения“.

Всички горепосочени твърдения са несъстоятелни и не могат да издържат обективна критика, което е обяснявано многократно, например в този материал за това какъв е българския интерес в Македония.

Нека сега видим и анализираме актуалните опорки, взети на въоръжение от македонистите:

– „Трябва веднага да започнем преговори с РСМ, пък тя ще се промени по естествен път и ще прекрати лъжите за историята и говора на омраза спрямо българите, след като стане член на ЕС“.

За момента няма никакви гаранции, че в процеса на присъединяване ще можем да защитим правата на българите. Това е утопия, с която македонистите се опитват да ни прилъжат да вдигнем ветото. ЕС не се е съгласил да включи това (или което и да е друго) наше искане в преговорната рамка и няма причина да го направи, защото това би означавало да се променят правилата за прием на нови членки и да се направи индивидуална рамка специално за РСМ, и то единствено с цел да се решат нейни проблеми от двустранно естество. Философията на ЕС нарочно е точно обратната – такива въпроси да се изчистват ПРЕДИ започването на преговорите. Имаме и лошия пример за проявена подобна наивност от страна на Германия – преди приемането си в ЕС Чехия подписва меморандум, че ще изпълни немските искания за решаване на двустранните проблеми със Судетите. След като става членка обаче, Чехия удобно „забравя“ за обещаното, до ден-днешен. Съответно, на Германия и се наложи да „изпие една студена вода“ по случая и да се примири с положението, въпреки че е най-голямата сила в ЕС.

Така че, шансовете ни нещо в РСМ да се промени са само преди започването на преговорния процес, после ще е късно. И трябва да се радваме на факта, че България бе приета преди РСМ, защото в обратния случай щяхме да бъдем обект на грандиозна канонада от искания и претенции, включително и за малцинство.Тук е важно да отбележим още един момент – ако допуснем нереформираната РСМ в ЕС, тя ще започне веднага да използва всички възможни механизми и най-вече парите от еврофондовете за продължаване на пропагандата и натиска срещу нас.

– „Поддържането на ветото за започване на преговорния процес с РСМ е в услуга на руско-сръбските интереси“.

Желанието за допускане на Северна Македония в ЕС заедно с тоталитарната сърбокомунистическа доктрина на македонизма, която е изградена на анти-българска основа и заради която и до днес се шири масиран говор на омраза и репресии над българите, е именно нещото, което е в синхрон с интересите на Белград и Москва. Така те биха имали пореден „троянски кон“ в ЕС, който да разгражда съюза отвътре, а ние завинаги бихме се сбогували не само с българската кауза в РСМ, но и с голяма част от нашето културно-историческо наследство, към което имат претенции сърбоманите.

Същевременно е факт, че сме поставени в много лоша позиция от управляващите в последните 30г. – да трябва да избираме по-малкото зло, защото стратегически интересът ни е РСМ да бъде приета в ЕС, макар и не на всяка цена. И можем да признаем, че донякъде Москва е в ситуация „win-win“, докато ние сме в „lose-lose“, заради недалновидната ни политика и липса на национална стратегия. Но при все това, няма причина да не защитаваме интересите си, нито да бързаме да ги приемаме в съюза – нито икономическа, нито политическа. Без реформи, без изпълнение на Договора, без гарантиране на правата на българите и спиране на историческите фалшификации, нямаме никакъв интерес да бъде вдигнато ветото. Македонистите желаят това да се случи, без Скопие да изпълни каквото и да било наше условие, като настояват само София да направи грандиозен компромис с интересите си, изцяло в услуга на Сърбия и Русия. Обаче не бива да забравяме, че ние отдавна сме член на ЕС, а РСМ е кандидат и не ние, а те са тези, които трябва да се реформират. И ако съумеят да го направят, това постижение ще бъде в интерес и на тях, и на България, и на целия ЕС.

– „Българският подход е на практика същият като руския към украинците, които насила трябва да бъдат убедени, че са един народ с руснаците“.

В подкрепа на горното твърдение в социалните мрежи наскоро се завъртя една анонимна картинка, представляваща таблица с две колони, в които са представени руските и българските искания и съответно отношението на руснаците към украинците и това на българите към македонците. Още от първите няколко реда е видно, че сравнението с руската позиция спрямо Украйна е напълно неуместно. Опорките, че ние отричаме съществуването на македонците, на тяхната държава, правото им да наричат езика и себе си както желаят отдавна са разобличени като напълно неверни манипулации.

Разликите между историческото развитие на Украйна и РСМ, между днешнато ниво на развитие на техните две нации, между двустранните им отношения със съседните им държави са колосални и ясно видими за всеки трезвомислещ човек, както впрочем и първоизточника за тази мнима съпоставка. Но най-същественото е, че за разлика от това на сатрапа Путин, нашето виждане за историята е аргументирано с хиляди документални извори и се подкрепя от цялата световна историография.

–  „България е изолирана в своята позиция от останалите европейски държави“.

България съвсем не е в изолация. Преди няколко седмици, на 6.04.2022 г. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен дойде на място в София да засвидетелства подкрепата си за страната ни, като одобри и Плана за възстановяване. На директен въпрос на медиите какво мисли за позицията ни за ветото тя отговори, че вярва на правителството и че двете страни ще успеят да решат двустранните си проблеми. Това е явна и пълна подкрепа за позицията ни. Ако не беше така, тя спокойно можеше да направи политическо изказване, че силно се надява да бъде намерен компромис за разрешаване на споровете, или че трябва да се гледа общата картина за сметка на дребните междусъседски спорове, или че според нея РСМ е напълно готова и призовава за възможно най-бързо стартиране на преговорния процес, и т.н. Но тя не го направи, а подкрепи България. Нека не забравяме, че България е пълноправен член на семейството на ЕС, а не страна-кандидат, и няма как да е в изолация.

– „До преди 2019, мнозинството българи бяха „ЗА“ членството на РСМ, но поради протестите срещу управляващите една от партиите в коалицията прокарва настояването за вето и оттогава започва нашата решителност за спиране на Македония от преговорите“.

Не е вярно, че едва през 2019 идеята за ветото е била наложена от тогавашния вицепремиер. Още през 2012г външният министър Младенов въведе термина „червени линии“, във връзка с предстоящето тогава обявяване на позицията на България по въпроса за членството на Македония в ЕС. Тогава започнаха и атаките срещу нас както от Скопие, така и чрез петата им колона в София. Имаше обществени дебати, имаше и полемика с анкета във в.“Капитал“, която ясно показа, че още тогава 2/3 от хората подкрепят тези червени линии. Именно заради тях се забави с години и подписването на Договора от 2017, когато те уж най-накрая бяха приети от Македония. 5 години по-късно виждаме, че нищо от обещаното не е изпълнено, а имаме само платена клеветническа кампания срещу България, както и невероятен говор на омраза. Това е причината през изминалите години поддръжниците на твърдата политика у нас да се увеличат до над 80%, както и да бъде наложено самото вето.

– „Българските искания, заложени в Рамковата позиция и Декларацията на парламента от 2019г. нямат място в пътната карта за членство в ЕС, нито следва да са условие за започване на преговори“.

Има лесно и бързо постижими искания, има и такива, които ще отнемат много време. Общото между тях е, че Скопие не си е мръднало пръста, за да започне да ги изпълнява. От 5 години имаме договор, по който освен изпращането на една много забавена нота до ООН, абсолютно НИЩО не е направено. Нямаме никакъв повод да се надяваме, че евентуален старт на преговорите би променил нещо, напротив. Това само би окуражило българомразците там, че са победили „бугарите-фашисти“, че ЕС е на тяхна страна и би увеличило платената клеветническа кампания срещу нас с парите от еврофондовете, насърчавани мощно от командния им център в Белград. И въпреки, че висящите въпроси на пръв поглед могат да изглеждат двустранни, реално те имат тясна връзка с приема в ЕС. Всички те са свързани с липсата на демократизация, липсата на реформи на тоталитарното сърбокомунистическо наследство, неизпълнението на Копенхагенските критерии и цялостната липса на разбиране на ключови европейски ценности. Наш дълг като член на съюза е да не помагаме за вкарването в него на нови проблеми, на руски „троянски кон“, на една нереформирана и неготова държава. Това трябва да бъде обяснявано постоянно и на нашите партньори от ЕС, за да разберат естеството на проблема и да защитят нашите интереси, а не тези на страна, която дори не е започнала преговорния процес, но за сметка на това се опитва да изнудва целия ЕС. Нека изпълнят поне част от лесните ни искания и покажат воля и ясен план за изпълнение на останалите, и тогава можем да мислим да започнем да преговаряме нататък.

– „Говоренето на българските политици в посока поддържане на националната ни позиция втърдява още повече македонското обществено мнение и така дори да иска, никой македонски политик не може да направи нещо, за да изпълни нашите искания“.

Нагнетяване на напрежението от страна на наши политици през годините имаше единствено от страна на партия „ВМРО“. Всички останали през тези десет години говорят с нормален, цивилизован тон. Имаше и много усмивки и прегръдки за пред камерите с македонските управници. Днес политиците ни също са изключително добронамерени и проактивни, като само някои представители на партия „ИТН“ за съжаление преминават границите на добрия тон. За ширене на език на омраза към македонците в България не може да става дума, особено на фона на институционализираната омраза към всичко българско от другата страна на границата.

За да не сме голословни, ще представим за пример някои факти: в България не сме горили многократно македонското знаме; български държавни служители не са наричали македонска министърка „кучка“, не са изявявали по телевизията желание да покажат среден пръст на РСМ, не са апелирали всички македонци да се репатрират; български журналисти не са рушили с чук македонски военен паметник; българи не са осквернявали многократно македонски надгробни плочи и паметници; по българските медии не наричаме съседите ни „татари“, „фашисти“, „цигани“ или с други обидни квалификации; в българските учебници не пише, че македонците са някакво диво варварско племе, което само гледа да ни нападне и ограби; при преброяванията у нас никой не ходи да тормози тези, които се чувстват македонци; българските власти никога не са спирали на границата македонски книги; в България не уволняват за изразени симпатии към Македония; в България не са отчитани само за 3 месеца над 10 000 публикации с език на омразата спрямо Македония; в България не правят публични списъци с изявени македонци, съпроводени с призиви за саморазправа; в България не пише на сто места по стените „македонци, умрете“, и т.н. Тази омраза е насаждана с десетилетия с цялата репресивна мощ на тоталитарна Югославия, а не е породена от говоренето на българските политици. Тя е и базата на днешната македонска идентичност. И докато продължава да бъде подхранвана и лансирана, няма как да бъде приета като нещо нормално в ЕС.

– „Искането за спиране речта на омразата не кореспондира със свободата на словото, което е ключова европейска ценност“.

Свободата на словото не е абсолютна. Езикът на омразата е недопустим в ЕС. Има конкретни закони в повечето държави – от забрана на хваленето на дадена тоталитарна идеология, през инкриминиране на отричането на исторически факти, до съвсем пресните ограничения, свързани с войната в Украйна. В ЕС не можеш да мразиш и обиждаш съседа си, просто е.

– „Искането за преправяне на учебниците не е адекватно, защото например България си е била окупатор, а щом е била с Германия значи има основание да ни наричат “фашистки окупатор“.

Царство България не е било фашистка държава, нито е имало фашистки режим. Това са инсинуации на комунистите и македонистите. Колкото до окупацията – окупатор са Германия и Италия, България е администратор на част от тези земи. Това бе публично признато дори бившият македонски премиер Заев. Всеки трезвомислещ човек може лесно да намери в интернет клипове и снимки от посрещането на българските войски в Македония, както и данни за процента на назначените местни хора в администрацията, които според титовистите са се „самоокупирали“.

– „Българите не могат да бъдат вписани в Конституцията на РСМ“.

Този въпрос е изключително труден за македонистите, защото те нямат рационален аргумент принципно да откажат нашето искане. Затова започнаха един грозен пазарлък със съдбите на хората. Първо обещаха да го направят едва ли не веднага, като първо изпълнено условие. После се усетиха и се отметнаха, като новият премиер Ковачевски шикалкавеше, че нямал нужното парламентарно мнозинство за целта. Което е нонсенс, защото ако е вярно, че повечето от партиите в техния парламент са против това да бъдат защитени правата на част от гражданите с тази козметична поправка, то става очевидно, че РСМ не изпълнява базовите критерии и не е готова за ЕС. Затова накрая министър Османи просто обяви, че конституцията им ще бъде променена, но не веднага, а единствено след започването на преговорния процес. При това, без да посочва след колко точно време – месец, година, десет години?

– „Искането за защита на правата на българите с вписването им в Конституцията е резонно, но с това няма как да се гарантират правата им от македонските институции“.

Искането ни (което е част от пакета 5+1) е да се включат българите в преамбюла на македонската конституция като държавотворен народ на РСМ, наред с останалите изброени „части от народи“ (власи, албанци и тн), като с това ще се постигнат две големи цели. Първо, ще се разбие един основен постулат на македонизма – че в Северна Македония няма и никога не би могло да има българи, защото македонците винаги са били напълно различен от нас народ. Факт е, че мнозинството от македонските граждани днес нямат българско самосъзнание и се определят като етнически македонци.

Когато обаче държавата им официално признае, че сред тях живеят и българи, с които те нямат никакви културни или езикови различия, тогава все повече хора ще започнат да си задават въпроса как това е възможно, ако става дума за напълно отделни народи? Второ, ще се даде институционална защита на българите, наравно с останалите народности там, и те ще могат да заемат длъжности на квотен принцип, да изучават български език, да организират свободно културни мероприятия, да могат да заемат длъжности в полицията и армията, да има графа „българин“ на преброяванията, да имат медии и книги на български и може би най-важното – да имат колективна правна защита като реално съществуващ и признат етнос. За разлика от положението в момента, при което, както каза президентът Пендаровски, „ако някой българин има проблем с тормоз от държавата, то можел да я съди в Страсбург“.

– „Искането за вписване на българите в Конституцията на РСМ ще доведе до реципрочно искане за признаване на македонско малцинство у нас“.

Първо, ние сме член на ЕС и няма защо да си променяме конституцията, ако държава-кандидат има някакви претенции. Второ, подобно на много други европейски държави, ние сме решили, че ще даваме само индивидуални права на гражданите си, а не колективни на етнически малцинства и никой не може да ни застави да променим избора си. Ако и РСМ беше направила същия избор, вместо да се дефинира като мултиетническа държава, ние нямаше да можем да изискваме специални права за българите там. Трето, у нас „ОМО“ не може да бъде регистрирано заради сепаратистки цели в устава си, което е напълно резонно – в България не се позволява сдружаване на етническа, расова или сепаратистка основа. Четвърто, официално РСМ многократно и писмено се е отказала от малцинствени и териториални претенции към нас, но въпреки това продължава със заигравки на тази тема с „ОМО“ и подобни квази-организации. Това обаче е провокация и нарушение на Договора за приятелство и добросъседство, което властите в Скопие правят напук на поетите ангажименти. България трябва да обърне внимание на ЕС за този проблем и да бъде санкционирано това им поведение.

Това са в общи линии новите опорки на македонистите, с които тези „независими“ експерти и анализатори упорито се опитват да ни убеждават, че трябва да бъде вдигнато ветото. Те обаче така и не са в състояние да представят някакви рационални аргументи защо това би било правилно, нито пък могат да посочат как точно ще бъдат защитени интересите ни, в случай че допуснем това да се случи. Защото истината е една – реално няма причина България да се поддава на натиска за бързото приемане на РСМ в ЕС, без да са извършени нужните реформи, което е било и изискването към всички останали вече приети държави. Това не би било добре и за самия ЕС, но както вече посочихме, би обслужило в много голяма степен интересите на Белград и Москва. Затова единственият шанс РСМ да бъде откъсната от орбитата на руското влияние е да бъде принудена да извърши необходимите реформи, просто защото такива са условията за прием в ЕС, посочени в Споразумението за стабилизиране и асоцииране с ЕС, Европейската харта за правата на човека и Копенхагенските критерии. Европейският съюз няма изгода от приемането на нова страна-членка, която нарушава правата на свои граждани, не спазва международните си договори, не е скъсала с комунистическото си минало и не желае да развива добросъседство.


*КСМ – Кръжок на софийските македонисти. Неформален (все още) кръг от поддръжници на анти-българската политика на официално Скопие, които горещо ратуват за вдигане на „ветото“ и приемане на РСМ в ЕС, наред с признаването на всички сърбокомунистически постулати за „милениумската посебност“ на „македонския народ“ и „македонския език“.

Сподели
Default image
Методий Иванов

Методий Иванов е потомък на македонски българи. Завършил Международни икономически отношения в УНСС, магистратура по Бизнес Мениджмънт от Университета в Нант и магистратура по Управление на предприятията от Френски Институт по Управление и Администрация, София. Има опит в областта на маркетинговите комуникации в големи международни корпорации от банковия сектор и автомобилния бранш. В момента развива собствен бизнес в културния сектор.

Leave a Reply