Снимка: Vardan Papikyan, Unsplash
Помните ли как преди години либералните флагмани Дневник и Капитал през ден обясняваха как Русия ще фалира всеки момент? Е, в настоящата ситуация вече Русия неминуемо би трябвало да фалира. Просто всеки на мястото на Путин не би платил дълговете. На 16 март Русия има да плати лихва по задълженията си в размер на стотина милиона долара. Предложението да ги платят в рубли, пък било то и на настоящия курс, е джентълменският начин да кажеш, че няма да платиш.
Тези задължения в голямата си част се дължат на всевъзможни западни банки, които първо не е ясно в настоящата ситуация как ще си получат парите, второ не е ясно изобщо къде ще могат да си обменят рублите. Самите договори са за долари, не за каквато валута им хрумне на руснаците. Това ще е първи фалит по дълга на руснаците от над 100 години. Предният път когато това се случи, Руската империя престана да съществува и дойдоха Ленин и ВОСР.
Фалитът сам по себе си не е такъв голям проблем- няма значение, че не можеш да върнеш някакви задължения, ако настоящата ситуация предполага, че твоите взаимоотношения с банките са безвъзвратно приключили. Руската централна банка предвиждаше 8% свиване на БВП за годината, но мисля че не са калкулирали продължителна война и със сигурност не са калкулирали официално обявяване на фалит. За да разберете колко е лошо 8% свиване, ще ви кажа само, че през 2008-2009-та година, това което видяхме като голяма финансова криза в България, представляваше свиване с 3,4 %. Друго пояснение – 8% свиване на вашите доходи е все едно един месец през годината да не получите заплата изобщо.
Осезаема част от въпросния руски дълг – корпоративен и държавен, се държи от най-лошата свръхголяма банка в Европа – Дойче банк. Дойче банк има навика да се намесва доста грубо и да носи проблеми на цяла Европа още от дълговата криза с Гърция и залавянето им как перат парите на руската мафия. Самите Дойче банк са изключително лаконични по темата и заявяват, че нямат притеснение как ще се оправят в случай на фалит на Русия, но междувременно отказват да кажат какво притежават в Русия, нито са готови да го продадат на безценица. Ако Украйна успее да издържи още или вкара руснаците в някакви безкрайни улични боеве на големите градове, 8% свиване (което се равнява на да кажем 3-4 години подем на икономиката, за да се избие) ще е някаква базова стойност и в реалността ще говорим за двуцифрено свиване. А 3,4 % свиване на икономиките на Европейския съюз и България изглежда реалистично.
Има една нова спусната опорна точка на русофилите, че ЕС губи повече от Русия от санкциите. Не губи повече, губи значително по-малко, но си трови икономиката жестоко. Следете какво прави Китай. Много е важно Китай да не изпрати военна помощ на Русия в Украйна. Ако това се случи, някаква финансова криза ала тази от 2008-ма година ще е малък проблем. За много кратък период от време можем да станем свидетели на сформирането на нова Желязна завеса с Китай и Русия от другата страна.
Шансовете за такъв развой засега са малки. Първо икономиката на Китай е значително по-голяма от тази на Русия и изключването ѝ от останалата цивилизация би имало катастрофални последици за всички. Второ самият Китай се опитва да го играе неутрален по отношение на конфликта. Китай се въздържа да гласува „против“ или „за“ заклеймяване на руската агресия в ООН. Междувременно китайски капитали ще запълнят празнините, оставени след изтеглянето на руските такива. Китай вероятно ще заклещи Русия чрез даване на заеми и получаване на концесии. Подобна стратегия за проява на „мека сила“ китайците практикуват в Африка. Лошото за Европа в случая е, че както и да се развият обстоятелствата оттук нататък, все ще е лошо.
На този целия фон България е предвидила ръст на БВП за годината в размер на 4,8 % и инфлация от 5,6 %. С дата януари месец, още преди да се състои тази война, ние отчитахме реален ръст от 3,5 % и инфлация от 11,6 %. Говорим за много сериозно и неблагоприятно разминаване между очаквания и реалности още преди да са ни връхлетели последствията от войната. В тази връзка трябва да се проведе много сериозен надпартиен дебат по отношение на актуализацията на въпросния бюджет.