Гренландия е ключовият геополитически лост, който дава контрол върху арктическите ресурси и баланса на силите между САЩ, Европа, Русия и Китай. Изглед към Итоккортормиит, бивш Скорсбисунд. Снимка: Annie Spratt, Unsplash
Докато следвах Международни отношения, имах две направления, които ми се струваха интересни, но сякаш без много практическо приложение – космическо право и морско право.
Космическо, ясно защо, каква България в космоса, а морско – да кажем, че като повечето българи, аз не съм морски тип човек и си предпочитам сушата.
Минаха години, обаче, и България не просто си остана космическа сила, но даже има частна компания, която произвежда буквално хиляди малки сателити, а вече започна производство на големи такива. Пар екселанс, чудесно място човек да приложи уменията си по космическо право.
Морското право е много по-приложимо, макар и сходно с космическото. Колкото и да са напреднали технологиите, има едни места, на които хора отиват, снимат, картографират и си тръгват – не стават за живот, за земеделие, за нищо. Едно такова е Арктика, друго – Антарктика.
Оказва се, че ресурсите около Северния полюс – метали, руди, редкоземни минерали, нефт, газ, са толкова много и толкова ценни, че някой някога би се заинтригувал да направи миньорски град и да започне да ги копае, обработва и праща на юг (друг избор няма, нито посока).
Кой юг да избере обаче? И на кого са тези ресурси? Въпрос за трилиони американски долари или евро / квадрилиони рубли или юани.
Съгласно международното право, никоя държава не притежава Северния полюс или централната част на Северния ледовит океан, това, което виждате на картата. Районът извън 200-милната (370 км) изключителна икономическа зона (ИИЗ) на крайбрежните държави се управлява от Международната организация за морското дъно.
В Арктика има пет ключови играча: Русия, Канада, Дания (чрез Гренландия), Норвегия и САЩ. Тези пет страни са и членове на Арктическия съвет, основният междуправителствен форум за сътрудничество в Арктика.
Ако се чудите какво е знамето под това на Русия и Беларус, това е ОДКС – руският отговор на НАТО. В Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС, Организация Договора о коллективной безопасности или ОДКБ на руски) членуват Русия, Беларус, Армения, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан. Нашата любима съседка Сърбия е асоцииран член от 2013 г., заедно с Афганистан, на талибаните.
Големият липсващ играч в Арктика е… Китай, който ужасно много иска тези ресурси за себе си.
Китай десетилетия наред ползваше мека сила, дипломация, търговия, за да си уреди благоприятни икономически условия и чрез заеми, нека си го кажем, заробваше правителства. Не слагам морална оценка, само споделям факти.
Китай се опитва да бъде новият световен хегемон, измествайки настоящия такъв САЩ. Не иска да го направи с война, защото и двете страни са ядрени сили. Но с ресурси, търговия, валутни войни, внос на кетамин и други наркотици (отмъщение за Опиумните войни и Века на униженията) – има шанс.
Доналд Тръмп е първият действащ американски и изобщо западен политик, който забеляза китайските намерения и започна да действа. Изгони китайците от Панама и ключовия за световната търговия Панамски канал. Отвлече китайско-руското протеже Николас Мадуро, узурпирал властта във Венецуела с машините за гласуване Smartmatic. Притисна Индия да спре да купува руски петрол. Притисна страните от Европа да започнат да отделят 2-5% от БВП за отбрана, купувайки американско оръжие. Отвлича руски кораби, пренасящи нефт – т.нар. сенчест флот.
И тук е ключовата – колко изтъркано, коя земя не е ключова – територия Гренландия.
С пренебрежимо малко население, но дава права върху водите около себе си за ресурси, не-малка територия – 2 166 086 квадратни километра и, най-важното, права върху Арктика. Едно е да делиш правата на пет, друго е САЩ да вземе още един дял и да си осигури 40% влияние там, нали? Абсолютно корпоративно рейдърство, с което бизнесменът Тръмп е чудесно запознат.
Какво виждаме обаче? Тръмп „иска Гренландия“. Дания и Европа не я дават.
Като как не даваш нещо, освен като пратиш войски там, плащаш им издръжката и казваш „това си е мое“? Но, тук големият въпрос е – ами ако точно това иска Тръмп? Да накара европейците да се събудят от розово-зеления сън и да започнат и те да се активизират военно, вътре в съюза НАТО?
Когато Тръмп „иска Гренландия“, това може да се разбира по два начина:
– или като опит САЩ директно да блокират руско-китайския достъп до арктически ресурси;
– или като натиск върху Европа да поеме реална военна и финансова отговорност за собствената си сигурност в НАТО.
И в двата сценария САЩ печелят.
Ако Европа откаже – Вашингтон засилва контрола си.
Ако Европа приеме – тя плаща сметката.
Art of the deal.
Вижте още интересни карти тук.
