Това изображение обаче е създадено с Изкуствен интелект – midjourney / nanobanana.
Тези дни много се пише за „клуба на богатите“. Ще оставя тази дискусия настрани, обаче.
Но аз мисля, че в рамките на съзнателния си живот никога не съм виждал обществото в условия на по-катастрофално обедняване.
-Катастрофално обедняване по отношение смисъла, заменен с тотален консумеризъм. Тук, веднага и повече, без да има ясен отговор на „защо“ и на „а нужно ли е наистина“ извън догмата, че „повече“ е задължително равно на „по-удовлетворени“.
-Катастрофално обедняване по отношение свободата ни сами да определяме това, което достига до нас като информация.
Алгоритмичното таргетиране в момента е дотолкова безпрецедентно, че вече за органичен достъп до съдържание не може да става и дума.
Всичко, което хората виждат онлайн, е решение, което не е взето от тях самите и вече няма лостове, с които това да не бъде по този начин. Ние можем само да реагираме, но не и да селектираме, не и на фундаментално ниво.
-Катастрофално обедняване по отношение капацитета ни изобщо да различаваме кое е реалност и кое – не.
Повечето хора генерално не могат да различават ИИ-генерирано съдържание от човешко такова, независимо дали става дума за текст, изображения или все по-често дори видео. А когато комбинираме това с неизбежната реалност, че алгоритмите единствено ще се усъвършенстват (което по дефиниция води до все по-високо ниво на централизация), то ние буквално говорим за рушене на самата тъкан на обществата в безпрецедентна дълбочина.
Нативното състояние на индивида, поне на мислещия такъв, все повече е в зоната на съмнението дали това, което му се поднася, има каквато и да е връзка с реалността, а дори няма да отварям тук въпросите за автентичност, автроство и тн. Нивата на недоверие са безпрецедентни и не виждам как това няма само да се засилва, водещо до все по-невъзможен диалог и все по-голямо усещане за принципна нестабилност.
Все по-трудно ми става да се асоциирам с тази реалност, честно казано – и някак в съзнанието ми все е онова „Не пей ми се“ на Славейков, с което и ви пожелавам, ако все пак избираме песента, повече автентичност именно в нея.
(Този текст е изцяло мой си, няма ИИ-намеси. Дотам сме се докарали, че подлежи на изрично уточняване дори и това).
