Етнографска карта на Западна Тракия към 1922 г. според османската/турската официална доктрина.
Изследователката Дениз Хакарар направи ново интересно разкритие от османските архиви. Карта, показваща съотношението по райони на турското, гръцкото и българското население в Македония и Тракия.
Тази карта е изключително интересна като исторически документ, тъй като показва официалната позиция на Османската империя в последните дни на нейното съществуване – официалното премахване на Османската империя беше извършено от Великото народно събрание на Турция на 1 ноември 1922 г. По това време начело на страната е Кемал Ататюрк, самият той родом от Солун и имащ доста тесни връзки с България.
Естествено, картата отразява официалната позиция на Османската империя/Турция и като такава трябва да се има едно наум доколко данните в нея са точни.
Дата на документа: 1 януари 1922
Карта, показваща съотношението по райони на собствеността на земеделска земя на турското, гръцкото и българското население в България, Беломорието и Западна Тракия..
Турски дипломатически архив при Министерството на външните работи на Република Турция
Bulgaristan’da bulunan Türk, Yunan ve Bulgar halklarının bölgelere göre oranlarını gösterir harita.
Belge Tarihi: 1922-01-01
Към картата са и тези два страници с обяснения, на френски език. Преводът им е по-долу:
ОБЯСНЕНИЕ
- Населението на Западна Тракия е 977 644 души. То се състои от шест етнически групи: турци, гърци, българи, влахи, евреи и арменци.
Турците съставляват 76,5%, гърците – 11,2%, българите – 11,3%, а останалите групи – по 1%. - Езиците в страната са следните: турски, гръцки, български, испански (езикът на евреите, дошли от Испания, бел.прев.), румънски и арменски. 90% от населението говори турски. Разговорният и общоприет език е турският. Гръцкият език се говори от 8%, а българският – от 9%.
- Турците имат в Западна Тракия 1774 училища, 78 семинарии, 1499 джамии и 86 дервишски манастири. Гърците (етнически гърци и гърчеещи се българи-патриаршисти, бел.прев.) имат 148 училища, 141 църкви и 16 манастира. Българите (екзархисти, бел.прев.) имат 196 училища, 185 църкви и 19 манастира. Евреите имат 6 училища и 5 синагоги. Власите и арменците имат 7 училища и 7 църкви.
Както доказват тези статистически данни, турските училища представляват 84%, а джамиите – 81% от религиозните институции. Гърците могат да противопоставят на тези цифри само 6% за училищата и 8% за църквите, а българите – съответно 9% и 10%. - Всичко, свързано с културата и цивилизацията, е дело на турците. Западна Тракия се намира от 6 века под османска администрация. Няма никакви следи от миналите владения. Пътищата, настилките, мостовете, училищата, джамиите, църквите, железопътните линии, казармите, градовете, селата и фермите датират едва от времето на османското управление.
Константинопол, 1922 г.
Комитет на Западна Тракия
ОБЯСНЕНИЕ
1. Западна Тракия граничи на север с турско-българската граница от 1912 г., на изток с река Марица и границата, която я отделя от Източна Тракия, на юг с Егейско море, а на запад със Струма Кара-Су и веригата Пирин, която я отделя от Македония.
2.- Западна Тракия има площ от 23 951 кв. км, от които 84% принадлежат на мюсюлманското турско население, 5% от територията принадлежат на гърците, 10% на българите и 10% на другите групи.
3. В Западна Тракия има 43 града и селища, 1452 села и 236 ферми и големи земеделски стопанства.
20 от тези градове, 1199 села и 218 ферми са изцяло мюсюлмански. (1) град, (40) села и 15 ферми са гръцки, 78 села и 3 ферми са български; 2 села са влашки. (1) град и 50 села са турски и гръцки; (6) градове и (42) села са турски и български; 4 села са гръцки и български; (1) село е гръцко и валашко; (1) село е българско и валашко; (10) градове са турски, гръцки, български, еврейски и арменски. В смесените градове и села турците преобладават и представляват 3/4 от населението.
4. 86% от сградите и недвижимите имоти принадлежат на турците, 6% на гърците, 7% на българите и 1% на другите групи. По отношение на движимото имущество 86% принадлежат на турците, 6% на гърците, 7% на българите и 1% на другите групи; същото важи и за добитъка и селскостопанските инструменти, от които 86% принадлежат на турците, 6% на гърците и 8% на българите.
5. Най-важната продукция на страната е тютюнът, който е от най-високо качество. Общото производство е 24 милиона кг годишно. 96% от тази цифра е собственост на турците. Същото важи и за останалите селскостопански продукти, от които 86% принадлежат на турците.
Константинопол, 1922 г.
Комитет на Западна Тракия
Важни коментари, които е нужно да бъдат направени и контекст.
През 1922 г. в официален документ на Османската империя под водачеството на реформатора Кемал Ататюрк, езикът е френски.
Този документ е предназначен за световна публика, не за вътрешна употреба и като такъв той силно защитава позициите на Османската империя на Балканите, отслабени от Балканските войни от 1912 и 1913 и загубата в Първата световна война, довел до фактическия край на империята. Показателно е и ползването на името Константинопол вместо Истанбул за имперската столица.
Друг показателен момент е поставянето на равенство между всички мюсюлмански групи и принадлежността към турския етнос – политика, която на Балканите е по-скоро неуспешна, но която е успешно в рамките на новопоявилата се държава Турция. Мустафа Кемал получава прозвището Ататюрк именно защото е баща на турската нация и, в известен смисъл, именно той създава националната концепция и чувство за турска нация и народ.
Така този официален документ приравнява притежанието на много земя с голямо етническо присъствие на турците. Отделно, той поставя българите-мюсюлмани – помаци, горани, торбеши, които говорят български език и са с българско етническо самосъзнание, като част от турската, не българската нация.
Друг важен момент е приравняването на етническите българи, които в Македония остават лоялни на Вселенския патриарх в Цариград и не припознават българската национална църква – Екзархията.
Този малко познат религиозен конфликт е част от многото конфликти, които се водят редом с етническите, държавни и идеологически такива на територията на Македония през XX век. Виждаме как тук турската официална позиция заема гръцката позиция, че принадлежността към Вселенската патриршия превръща етническите българи в гърци в статистиката.
И все пак, след 1922 г. политиката на Турция на Кемал Ататурк към България е доста по-различна и той се показва като добър съсед и приятел на българите. Бойното съюзничество от Първата световна война явно е оставило някаква следа, а, както твърдят някои изследователи, е имал и лична причина за добро отношение към нас.
И когато Ататюрк почива, българската държава, тогава уж с монархо-фашисти на власт, му оказва следната почит:
Вижте още интересни карти тук.
