Escherichia coli може да се ползва и за производство на псилоцибин – но това не е нова идея. Много страни от десетилетия разработват бактериологично оръжие за свои цели. Снимка: Pretty Drugthings, Unsplash
Едно от най-големите препятствия в психеделичната медицина е предлагането.
От 2019 г. насам изследователите са модифицирали E. coli да произвежда псилоцибин, но нова статия в списанието „Metabolic Engineering“ показва, че добивът може да бъде увеличен още повече, като се използва CRISPR за вграждане на биосинтетичния път директно в хромозомата на бактерията, вместо в плазмид, където той често губи функционалността си.
Резултатът е 1,88 г/л псилоцибин и 1,62 г/л DMT – едни от най-високите концентрации, отчетени досега. Надеждното производство в такъв мащаб е това, което в крайна сметка ще определи дали терапията с псилоцибин ще може да достигне до широк кръг от пациенти.
Когато ми хрумна, че може да се направи бактерия, която произвежда дрога направо в заразения организъм, първо реших, че имам болно въображение, но „бъдещето вече се случва“.
Докато през 80-те аз работех върху дисертацията си в руския Институт по биофизика в Пущино, в съседния Институт по биохимия и физиология на микроорганизмите работеше Леонид Андреев. Ето какво разказва Андреев днес:
„Много приятна дама, с която след това се сприятелихме, ме помоли да анализирам нещо в нейната култура гъбички… Неочаквано се оказа, че плавно съм включен в поредната секретна тематика, с която се занимаваха три от отделите на ИБФМ (Институт биохимии и физиологии микрооганизмов им. Г.К. Скрябина). Станах съавтор на статия, публикувана в секретния отдел. Дотогава и не подозирах, че може да публикуваш статия, която след това се заключва в сейф в един-единствен екземпляр.
Статията бе посветена на анализа на продуктите на биосинтеза на лизергинова киселина от гъбичката Claviceps paspali… Доста бързо включих, че тези отдели се занимават с получаване на отрови, действащи на централната нервна система, които предизвикват нарушения на нормалната психическа дейност на човека…
Идеята, очевидно, бе да се разработи такава технология, че да може с военна цел да се разпраши изсушена биомаса от продуцентите, за да се поевтини препаратът. Предполагаше се, че след разпрашаване на биопрепарата над бойното поле противникът ще се разбяга насам-натам, ще хвърли оръжието, забравил как то се използва.“
От блога на Андреев научих, че прекрасната зелена зона от сибирска лиственица между институтите и жилищните блокове в Пущино е проектирана специално с цел да забави заразяването при евентуална авария в ИБФМ.
Извадил съм късмет – руската програма за бактериологично оръжие с безчислените си аварии е избила много повече свои, отколкото врагове.
Според избягалите в САЩ участници в руския проект за разработка на „биорегулатори“, Сергей Попов и неговият шеф Канатжан Алибеков, изследванията в тази насока се провеждат още от 70-те. След като информацията изтече, през 1993 г. биолозите от Оболенск решиха, че вече няма какво да крият, и разказаха как са вкарали ген за производство на бета-ендорфин (естествен опиат в мозъка на бозайниците) в ДНК на бактериите на туларемията, един от най-вероятните кандидати за бактериологично оръжие.
Бактериите били отслабени – не от излишна хуманност, а за да се наблюдават по-добре промените в поведението на заразените мишки, които показали всички признаци на опиатно опиянение. И докато Америка лицемерно се възмущава от руското коварство, военното списание „Jane’s Defence Weekly“ съобщава, че Пентагонът също разглежда възможността за използване на бактерии, предизвикващи „необичайни симптоми“.
Перспективите са безгранични. В бактерия може да се вгради ген за синтез на динорфин, който ще предизвика у заразените халюцинации; анизомицин – изтрива спомените; холецистокинин – неудържима паника; окситоцин – глуповатост, сексуални тръпки и привързаност; вазоактивен чревен пептид – докарва жените до абсолютно истински оргазъм. Чрез генни манипулации може да се направи смъртоносна бактерия, която предизвиква в жертвите приятни тръпки и героично безразличие към смъртта, докато ги убива. Почти съм сигурен, че и това вече е направено.
Но няма смисъл да тичате към аптеката.
Военните лаборатории в Оболенск, Портън Даун, Амхърст, Париж и Мюнхен отдавна умеят да произвеждат бактерии, устойчиви на антибиотици и ваксини. Проф. Федоров предупреждава:
„Още през 80-те в Омутнинск бе забелязано, че гризачите в гората около завода за химическо оръжие са инфектирани с военния щам на туларемията Schu-S4 (навремето откраднат от съветското разузнаване от САЩ). И въпреки че гризачите не са естествен носител на туларемията, те веднага се утвърдиха в това качество и започнаха да разпространяват опасната болест в областта.“
Още по темата
Abrahms ZN, Majdi M, Madsen SM, Morton CJ, Sen AK, Fried NB, Sawyer LE, Cegielski ER, Spezzano SJ, Jones JA. Genome-based optimization of psilocybin and N,N-dimethyltryptamine biosynthetic pathways in E. coli using CRISPR-associated transposases. Metab Eng. 2026 Jun 13;97:102490. doi: 10.1016/j.ymben.2026.102490. Epub ahead of print. PMID: 42288133.
Zhu X, Zhao D, Qiu H, Fan F, Man S, Bi C, Zhang X. The CRISPR/Cas9-facilitated multiplex pathway optimization (CFPO) technique and its application to improve the Escherichia coli xylose utilization pathway. Metab Eng. 2017 Sep;43(Pt A):37-45. doi: 10.1016/j.ymben.2017.08.003. Epub 2017 Aug 9. PMID: 28800965.
Jiang W, Chen Z, Fan W, Li C, Li L, Yu Z, Li X, Xu Q. Systems metabolic engineering for hydroxytyrosol production in Escherichia coli. Appl Environ Microbiol. 2026 May 20;92(5):e0245525. doi: 10.1128/aem.02455-25. Epub 2026 Apr 17. PMID: 41995320; PMCID: PMC13188884.
