Историята на Невена Крапчева е разказ за талант, достойнство и непреклонен дух въпреки десетилетията на политическо преследване.
Историята в наше време е нещо като слугиня на повикване. А тя, като всяка зле платена слугиня, забърсва някой прозорец, замита под килима дребните боклуци и раздухва праха от шкафове и фотьойли.
Историята в наше време не се взира много-много отвъд границите на последните 15-20 години.
Дойдоха нови поколения, за които ХХ век е отдавна отминало време, прадядовска старина. За тази архаика имат представа единствено от носталгичните спомени по младостта на собствените си родители, родени, расли и възпитавани след „великата победа на пролетариата“ през 1944 година. Какво е било преди това – те нито знаят нещо повече от партийно оцветената история, която учат в училище и в университета, нито се интересуват много.
Един по един още в края на 90-та години на миналия век и в първите две десетилетия на този си отидоха случайно оцелелите потомци на ликвидирания след деветосептемврийския военен преврат и последвалата окупация на Царство България и скоростната ѝ болшевизация творчески, стопански, военен, политически елит, съумял преди това да създаде и утвърди държавата ни като първа по развитието си сред балканските държави.
Част от далечното минало, за което мнозинството днес малко иска да знае, е животът на хиляди деца, съпруги, сестри, братя на избитите веднага след 9 септември 1944 г. депутати, министри, царски съветници, интелектуалци, световно признати учени, юристи, учители, заможни селяни.
Предлаганото второ издание на книгата „Спасителното упование“ е фрагмент от тази ужасяваща българска история.
На 31 март 2027 г. се навършват 100 години от рождението на Невена Крапчева. Дъщеря на най-авторитетния български журналист преди злокобния 9 септември 1944 г. Данаил Крапчев, чиито статии препечатват големи европейски вестници, тя остава цял живот с клеймото „дъщеря на враг на народа“. Това я обрича на изключване от университета, на изселвания, лишаване от роден дом, бедност и унижения.
Влюбена в театъра, под псевдоним или използвайки името на някоя известна актриса, тя пише театрални рецензии, отзиви за книги (амбулантна дейност, както се изразяваше самата Невена), реклами за … мода. Едва след вътрешнопартийния преврат на 10 ноември 1989 г. и последвалите бурни промени, дъщерята на главния редактор на сравнявания с „Таймс“ всекидневник „Зора“ Данаил Крапчев, убит в град Горна Джумая още на следващия ден след военния преврат на 9 септември 1944 г., можа да изрази нищожна част от огромния творчески потенциал, който носеше.
Нейният талант да мисли аналитично, да прогнозира, да облича мисълта си в ясна, стегната форма, наследен от баща ѝ, се прояви в статии за вестниците „Демокрация“, „Ново слово“, „Знаме“ и др., в поредица от интервюта за всекидневници и за БНТ. Богатата ѝ ерудиция правеше всичко, което пише или казва, да намери своя контекст, да се впише в по-общата картина на световните геополитически процеси. Словото на Невена Крапчева е аргументирано, заредено с богато съдържание, стилистично изискано. Самата мисъл как са били пропилени нейните способности предизвиква болка и възмущение. За характерния ѝ език с пълно право може да бъде отнесена характеристиката, която прави Симеон Радев за публицистиката на Данаил Крапчев – „отривист, стегнат език, с един като че ли металически блясък“.
Как изглежда Невена Крапчева в очите на страничните зрители, представа дава Павел Павлов:
„Бе страдала твърде много, за да бъде лековерно-доверчива. Изглеждаше дръпната и свадлива, понякога биваше сговорлива, но всякога благородна“.
Нейната по-голяма братовчедка Ангелина Гр. Огнянова с топлота я описва: „… беше толкова почтена! Може би и затова имаше и много близки приятели, които най-искрено я ценяха. Хората, които не я познаваха, бяха при първите срещи малко изненадани от мъжката ѝ фризура, леко гърления глас (от цигарите), сериозното лице (тя беше одрала кожата на чичо Данаил, а беше наследила и ума му) и дебелия бастун, но след кратко общуване разбираха колко е естествена, духовита и добра. И я обикваха“.
Първото издание на тази книга се появи през 2014 година, макар издирването на автентичните текстове на Невена Крапчева, подборът и справочният апарат да бяха приключили наскоро след смъртта ѝ през февруари 1998 година. Обективни причини и различни обстоятелства забавиха нейната поява, но благодарение усилията и настояването на Румена Паскалева, приятелка на Невена и споделила сходна съдба – репресирана, лежала в затвора – все пак тя стана факт! Малкият тираж привърши още на представянето ѝ в Унгарския културен център. Така гласът на хилядите болшевишки жертви, тъй наречените „деца на народни врагове“, отново се оказа запушен, заглушен, забравен.
Толкова повече възхищение и благодарност заслужава превъзходният екип на издателство „Еделвайс“, който без колебание реши да направи второ издание на книгата на Невена Крапчева „Спасителното упование“. Дано желаещите да отворят очите си и за обратната страна на монетата, която до ден днешен се представя на младото поколение като официална история на Царство България, посегнат към предлаганото томче. Книгата е илюстрирана както със снимки на Невена Крапчева, на нейните роднини, на събития от 90-те години на ХХ век, така и на екипа на в. „Зора“. Така образът на парламентарната коментаторка на в. „Знаме“ по време на Великото народно събрание става по-плътен, по-релефен, по-близък.
