Потенциална мобилизация ще засегне младите мъже в Русия. Руски военнослужещи от наборната кампания през 2024 г. Снимка: mil.ru
Оригинална публикация: “Mobilization Is the Kremlin’s Last Red Line”: An Interview with Dr. Oleksandr Shulga, La Voce del Patriota
Руснаците не са склонни да се сражават в тази война безвъзмездно; те не са мотивирани от патриотизъм, а онези, които са се записали, са го направили заради пари или за да излязат от затвора.
ИКАР (Руският институт за изследване и анализ на конфликти) е институция, която следи социологическите тенденции в Русия и анализира руските медии и публикациите в социалните мрежи. Последният ѝ доклад се фокусира върху мярка, която е толкова непопулярна, че Кремъл не я е прилагал отново от 2022 г. насам: мобилизацията.
Защо Русия се нуждае от нова мобилизация? Как ще бъде проведена? Директорът на ИКАР д-р Александър Шулга отговаря на тези и други въпроси.
Мобилизацията не е популярна в Русия, но сега, когато наборната служба на договорна основа е в упадък, изглежда ясно, че тя ще се състои. До каква степен мобилизацията е непопулярна?
Според нашето социологическо проучване мобилизацията се възприема много негативно от руското общество. Това беше така още през 2023 г. и през следващите години, но сега практически няма разлика в степента на противопоставяне между различните възрастови групи, нито между живеещите в големите градове и тези в селските райони. Преди хората над 55 години бяха в подкрепа на мобилизацията, докато огромното мнозинство от младите хора, които биха могли да бъдат мобилизирани, бяха против нея.
Като цяло несъгласието с мобилизацията е около 75 процента, докато подкрепата е спаднала от 24 процента в началото на 2023 г. до едва 11 процента днес.
Любопитно е, че по-възрастните хора – които не могат да бъдат мобилизирани и имат по-съветско мислене – също са против мобилизацията.
По-старите поколения подкрепяха войната в по-голяма степен, но както и останалите руснаци, те имат роднини, които са били убити или ранени. Следователно руснаците са наясно, че ако те или техни познати бъдат мобилизирани, шансовете да загинат са много високи.
Руснаците не са склонни да участват в тази война безвъзмездно; те не са мотивирани от патриотизъм, а онези, които са се записали, са го направили заради парите или за да излязат от затвора, а освен това има и чужденци, които се записват, за да получат руско гражданство. Системата в Русия е насърчила този „наемнически модел“ на високи заплати и социални придобивки.
Един от ключовите моменти, подчертани в доклада, е липсата на идеологическа обосновка за войната. Изглежда, че победата над „нацизма“, подражаването на „героите от Великата отечествена война“ и победата над НАТО не убеждават руснаците.
Да, липсва идеологическа мотивация, като например патриотизъм, и няма ясна визия за това как ще изглежда победата. Ако се запишеш единствено заради парите, искаш да се насладиш на тези пари, а това зависи от това колко дълго ще прекараш на фронта, защото шансовете ти за оцеляване намаляват, колкото по-дълго си мобилизиран. Например, „Вагнер“ предлагаше много ясни условия на служба на набираните затворници: оцелееш ли шест месеца, присъдата ти ще бъде помилвана и ще станеш свободен човек. След смъртта на Пригожин обаче Министерството на отбраната пое контрола и промени договора, и вече няма никакви срокове. За онези, които се записват — независимо дали са затворници или не — договорът е за неопределен срок, докато войната не приключи. Какво полза от два или три милиона рубли, ако бъдеш убит на бойното поле?
Настъпленията на руските сили на фронта се плащат с живота на техните войници в атаки, които ги превръщат в пушечно месо, а командната верига не се интересува от оцеляването на собствените си войски. Животът се разменя за квадратни метри, и все повече руснаци осъзнават това. Ето защо системата се провали и Путин спешно се нуждае от нови войници.
Въпреки това, след първата мобилизация през 2022 г. не е имало други.
Мобилизацията е червена линия – бих казал, последната – и затова Кремъл се съпротивлява да я повтори от 2022 г. насам и преценява действията си много внимателно. През годините са използвали различни стимули, за да привлекат новобранци: пари, гражданство или свобода. Освен това много от наборниците, които изтърпяват военна служба, са били „принудени“ да подпишат договор, както и много резервисти.
От 2023 г. правителството използва три нови инструмента за набиране на кадри. Първо, от фирмите вече се изисква — под заплаха от тежки глоби — да информират Министерството на отбраната кои служители са подходящи за набиране. Създадени са и частни „агенции за набиране на кадри“; те служат като посредници с правителството и получават възнаграждение за всеки нов подписан договор. Плащанията към тези агенции са се увеличили многократно от 2025 г. насам, което показва, че дейността им е широко разпространена. Накрая, университетите служат като още един източник за набиране на висококвалифициран персонал.
И какъв вид мобилизация би могла да се осъществи?
В нашия доклад очертаваме две възможности: масова мобилизация или „хибридна“ мобилизация. Смятаме, че втората е много по-вероятна. Това има смисъл от гледна точка на Путин, тъй като в последните си интервюта и изявления той заяви, че е готов за безкрайна война, в която Русия в крайна сметка ще надделее, защото разполага с повече ресурси, повече хора и по-голяма решителност.
Тази „хибридна“ мобилизация ще се състои от увеличаване на квотите за всеки регион, като ще бъде в правомощията на всяко регионално правителство да реши как да покрие това увеличение. Ако даден регион изпълни квотата си – било то защото разполага със средства за стимулиране на набирането или защото има достатъчно чужденци или затворници, които да бъдат набрани – няма да е необходимо да мобилизира никого; в противен случай ще трябва да го направи. По този начин Кремъл прехвърля цялата отговорност и потенциалните негативни последствия върху регионалните власти. Целта е да се наберат около 300 000 нови новобранци в рамките на една година.
Ще станем ли свидетели на сцени като тези от 2022 г., когато хиляди руснаци напуснаха страната си?
Русия се е подготвила много добре за новата вълна на мобилизация и е извлекла поуките от предишната. За да предотврати масово изселване като това през 2022 г., властите са създали база данни с потенциални новобранци, а на всеки, включен в този списък, е забранено да напуска страната – както от територията на Русия, така и от Беларус, която много руснаци използваха като „заден вход“. Освен това на граничните пунктове с Грузия и Казахстан са създадени военно-наборни служби, които да задържат всеки, опитващ се да избяга, както се случи през 2022 г.
Министерството на отбраната значително е подобрило своите ИТ-възможности и поддържа подробен регистър на бъдещите „наборници“ и техните семейства. От 2024 г. насам то разшири и цифровия си контрол върху вътрешните полети, влаковите и автобусните маршрути, в допълнение към мерките, които свързват мобилния ви телефон с паспорта ви, и други методи за проследяване. Това ще улесни геолокализирането на всеки наборник в случай, че смени местожителството си или избяга в друг регион на Русия.
През 2022 г. мобилизацията беше значително по-висока в най-бедните региони на Русия, отколкото в Москва или Санкт Петербург. Смятате ли, че това ще се повтори?
Да, мисля, че мобилизацията ще се концентрира в селските райони и малките градове, но ще има много малък ефект върху Москва или Санкт Петербург. Като цяло мобилизацията в големите градове ще бъде насочена към уязвими групи, като маргинализирани хора или такива от най-ниската социално-икономическа класа.
И това ще се случи след руските „избори“.
Разбира се, те няма да започнат преди така наречените избори, но цялата подготвителна работа вече е свършена. Вече сме виждали случаи, в които на властите е била дадена пълна свобода да изпълнят квотите си за набиране, а след изборите ще видим как всичко това ще ескалира.
Този път те действат по-умно.
Да. Причината, поради която не обявяват масивна, концентрирана мобилизация, е да избегнат негативната реакция на руското общество и, в същото време, защото това би подкопало цялата руска пропаганда и концепцията за „специалната военна операция“. Всички тези години повтаряха, че печелят и че Украйна е слаба и принудена да провежда задължителна мобилизация – арестувайки хора на улицата и изпращайки ги на фронта – така че защо правим същото? Това би било признание, че не печелят и че пропагандата им е лъжа.
Украйна провежда кампания срещу руски компании като Wildberries и Ozon. Какво е вашето мнение за тази кампания?
Тази кампания има няколко измерения. От една страна, тя показва на руснаците, че войната е тук и че те не са в безопасност – това не е колониална война, която се води на друг континент; тя е на границата им и засяга тяхната територия. От друга страна, тя показва, че войната засяга ежедневието им и че всеки аспект от цивилизованото им съществуване може да приключи. Накрая, тя демонстрира на руснаците и нашите възможности – че можем да унищожим електроцентралите им и да ги накараме да изпитат това, което ние изпитахме миналата зима.
Освен това това засяга и малките и средните руски предприятия, точно както атаките срещу нефтопреработвателните заводи и пристанищата засягат всички сектори на руската икономика. По този начин разходите за войната надвишават всякакви потенциални ползи, което прави неразумно за всеки — с изключение на Путин — да продължава да води тази война. Цялото население плаща цената, защото един човек отказва да спре.
Тази кампания има идеологически, психологически, икономически и финансови аспекти. Смятам, че това беше добро решение и че Украйна ще продължи кампанията. Нашата цел не е да окупираме Русия, а да им помогнем да разберат, че тази война не е едностранна игра – тя може да се води и от двете страни. Че всичко, което са сторили на Украйна, може да им бъде сторено в отговор, и че трябва да обмислят дали това е, което искат за себе си.
