Трезво за руската военна мощ

Време за четене: 12 минути

Руската армия на учение. Бригада на Спецназ, януари 2016 г. Снимка Антон Гарник / източник

---

В последните 10 години в медийното пространство на руския интернет, буквално навсякъде се срещат информация за отчети и новости във връзка с грандиозното превъоръжаване на руската армия, изправянето от колене, постягането на ботуша и всякакъв тип послания с подобна епистоларна форма във вида на непрекъснат поток. За огромно съжаление почти никой не се е задълбочил  да провери в детайли с какво точно се въоръжават през последните години тези, които отново са решили да хвърлят ръкавицата на Запада и в частност на НАТО (и неговите съюзници).

Нека да се опитаме да направим равносметка само 3 години преди крайният срок на тези грандиозни планове. В интерес на истината човек е трудно да разбере всичко това отведнъж- стойностите за новата и модернизираната техника са обединени, какво се има предвид под отделни единици въоръжение е неясно (като под техническа единица може да се разбира и полева кухня). 

Въпреки това планираните обеми на доставки наистина впечатляват (самото споменаване на 70% като съвременно въоръжение  може да означава много).

До колко могат да бъдат бъдат събрани и анализирани тези сведения (без въобще да говорим за сравнение с въоръженията на вероятния противник) интерес почти няма. С това и ще се опитам да се занимая в изложението си надолу. Малката спънка, довела до задънена улица почти всички проекти за нови оръжейни системи, излиза на бял свят отново. Руската федерация (РФ) се опитва да доизцеди за пореден, хиляден път вече изцедения и пресъхнал лимон от времето на СССР.

Войната в Грузия през 2008 г. ясно показа дълбочината на изостаналостта и несъстоятелността на парка от налично въоръжение и системи за управление на войските.

Инвазията приключи с приемливи резултати от инвазията – загубата на няколко десетки войника само за 5 дни не се взима под внимание въобще.

Кремъл и Генералният щаб стигат до извода, че армията има спешна нужда от превъоръжаване и преструктуриране. До колкото втората точка бе не само изпълнена, но и преизпълнена –дивизиите бяха сведени до бригади, а те от своя страна отново развърнати в дивизии…

Нещата с първата точка стоят по съвсем различен начин и резултатите не са толкова еднозначни. Въпреки че в първите години от началото на активните поръчки (съгласно държавната програма за развитието на въоръжените сили 2010-2020-ГПВ-2020) петродоларите все още позволяваха масовото закупуване на ново и модернизиране на старо въоръжение, скоро става ясно, че този процес е навлязъл в своята задънена улица.

Причините за това са:

• Ограничение на производствените мощности;

• Недостиг на професионална работна сила;

• Изключителната зависимост от внос, която допълнително се изостря от агресията в Украйна и достигнала понастоящем размерите на истинска катастрофа;

• Икономическата криза започнала през 2013 година и нараснала лавинообразно година по-късно;

• Огромните пропуски в планирането на държавните поръчки при въоръженията довели до хронична криза на всички срокове по отношение на доставките им；

• Тоталната корупция.

И накрая провала на цяла поредица от показни водещи проекти в следствие на редица фактори от които ключовият е натегачеството пред началството и склонността да се преувеличават собствените ти възможности пред погледа на началството.

Причини, намерили своето отражение в самото начало на процеса на превъоръжаване и
които са достигнали катастрофални размери от началото на кризата.

Всички тези графики обаче биха означавали малко или почти нищо, ако не се навлезе в детайли, а както знаем именно там се крие най-интересното.  С какво в крайна сметка е възнамерявала да се въоръжава армията на РФ? Реших да се опитам да погледна на нещата от друг ъгъл и да ги покажа максимално опростено.

Оценявайки приповдигнатите доклади и без да обръща внимание на зрънцата ценна информация в тях, човек лесно може да загуби посоката сред морето от цифри и за това предлагам да концентрираме своето внимание върху главното. А именно- основните видове въоръжени сили и техните въоръжения. Къде най много се планира доставката на въоръжения на Руската армия в близките години. Най-разпространените са танкове, кораби, самолети и така нататък. С други думи да се види  какви въоръжения Руската армия смята да ползва най –често.

---

Нека започнем с авиацията.

Съществуват цяла плеяда типове бойни самолети, но само един от тях е създаден за обезпечаване на въздушно превъзходство. Превъзходството във въздуха, което ще позволи на останалите типове да оперират в него. Този тип самолети са изтребителите.

Планове:

Реалността:

Както може да се види  за основен изтребител на ВКС се е възнамерявало да се наложи Су 35С с поддръжката на първият самолет от пето поколение Т-50 (ПАК ФА), но всички мечти  (по друг начин просто не би могло да бъде казано) са се разбили в суровата реалност. ПАК ФА на практика си остава само един Пиар-проект, докато темповете на производство на Су-35С са далеч от желаните и по никакъв начин не могат да бъдат постигнати заложените 120 бройки.

Министерството на отбраната на РФ се вижда принудено да коригира своите поръчки.

Към днешния ден е закупило само 98 бройки на два пъти, 48 броя през 2009 и 50 през 2015 със срок на завършване на доставката през 2020 г. Сроковете на изпълнение дори на тези коригирани и потвърдени договори въпреки това са под съмнение отчитайки повече от скромните темпове на производство до момента.

Последните бройки от поръчката за 2009 година са доставени през 2016 г., почти 7 години по-късно. Тук трябва да напомним и обърнем внимание че Су -35С на практика се явява модернизация на Су-27, машина чиито корени и разработки лежат в далечните 60-70 години на миналия век. Като че ли това говори повече от достатъчно.

Същото се отнася и за другата машина на базата на Су 27-Су 30, която се явява един вид икономичен вариант на проекта ПАК ФА. Въпреки първоначалните посочени за закупуване само 60 единици от този модел в началото на 80-те години на миналия век, сега от тях има над 100.

Реалността обаче и около този модел съвсем не е розова – качеството на производството му е под всякаква критика, особено силовата/двигателна установка. Така например Индия, която е закупила повече от 200 единици, вече няколко години не крие своето раздразнение от ниското качество на модела.

Третият най-разпространен модел изтребител на въоръжение в Руската армия е Миг-29.

От около 200 машини на въоръжение (всичките вариации) едва 78 са ново производство, като почти половината от тях (34) – са продукт на скандалния „алжирски договор“, при който арабите бракуваха цялата партида доставени самолети и които ВКС на РФ с радост приеха обратно. Всички останали Миг-29 са с отдавна изтекъл ресурс и в болшинството си дори не са предвидени за модернизация. Планирало се е да бъдат заменени с модела Миг-35, който сам по себе си представлява дълбоко модернизиран и реновиран Миг-29, но към момента моделът се в начална фаза на тестове, като началото на серийното производство е доста мъгляво. Подразбира се, че за доставката на каквито и да било бройки през 2020 г. и дума не може да става.

Вертолети

В основата си вертолетният парк се състои от модела Ми-8 и неговите разновидности, тази основа на практика не е променена. Колкото и да се рекламират и превъзнасят „Нощните ловци“, „Черните акули“ и всички останали „алигатори“, добрата стара Осморка продължава да измъква от ситуация въздушната промишленост на РФ и се явява основа на армейската авиация на ВС на РФ. Независимо от всички гирлянди под формата на допълнителни блокове въоръжение като цяло машината е в основата си концепция от 60-те години на миналият век. Съвсем не е случайно че близо една трета от загубите на вертолети в Сирия са за сметка на този тип вертолети, при това в същата Сирия където направиха изложение на нови въоръжение на ВПК РФ, което не бе скривано, а точно обратното-заявявано гръмогласно.

Проектът К-60 (който също е от миналия век, но от 80-те), замислен  да замени Ми-8, също се превърна в мъртъв товар.

От планираните 100 машини с много труд и проблеми се произведоха едва броени единици.

Серийното производство на този тип така и не бе усвоено и до държавна поръчка не се стигна. Доколкото става дума за вертолетите  от ново поколение Ка-52 и Ми-28, чието общо количество към 2020 г. се очакваше да стигне към 350 единици при наличните темпове на производство (в строя са едва 90 машини) става ясно че плануваното количество няма как да бъдат постигнато.

Това се случва въпреки приповдигнатите доклади от 2015, в които се посочваше, че са почти достигнати обемите на производство от Съветската ера. В крайна сметка към 2020 г. основна машина на вертолетният парк ще си остане старичкият Ми-8 макар и ново производство.

Безпилотни летателни апарати

Още една област която рядко се споменава, но която се явява неизменна част от програмата за превъоръжаване – Дроновете, морските (подводните или надводните), сухопътните или от авиацията. За тях като че ли е по добре въобще да не се повдига въпроса. Достатъчно е да погледнем тези за авиацията. Най масовият БПЛА в РА към днешна дата се явява Zala421-08. За всички военни и силови учреждения има едва 400 единици.

Най-масовият дрон в САЩ е моделът Raven, от който има 10 000 бройки. С бойните дронове ситуацията е още по-зле, без оглед на милиардите хвърлени в разработката им. ВКС на РФ така и не получиха дори една бройка от този клас докато САЩ има към 150 броя. По отношение на сухопътните и морските дронове… мисля, че не е необходимо въобще и да се споменава.

Флот

За преоборудване на флота е било планирано да се отделят най-много средства-повече от 26% от всички разходи. На практика това би трябвало да се отрази на доставките към флота.

Планирани са:

– 8 атомни ракетоносни подводни лодки „Борей“ с около 130 ракети „Булава“
– 8 много целеви Атомни подводни лодки тип „Ясен“
– 8 дизел-електрически подводни лодки
– 51  надводни кораби, като в това число са включени 14-15 фрегати и до 25 корвети.

Тук ще си позволя да цитирам един от московските експерти:

Разработката на ГПВ-2020 принуди Министерството на отбраната да утвърди и определи стратегическите задачи на флота, както и приоритетите за неговото развитие. На първо място си останаха морските стратегически ядрени сили, на второ място е поставено развитието на групировките без употреба на ядрено оръжия, но на основата на многоцелеви атомни подводни лодки въоръжени с крилати ракети. Следващият приоритет е балансираното развитие на системата за управление и целеуказване, която да позволи ефективната употреба на предходните и на последното място системата за позициониране на ВМФ15. Към момента на окончателно утвърждаване на ГПВ-2020 въпроса за създаване на флот за тихоокеанската зона със съответно проектиране на глобална военноморска мощ е бил закрит! – строителство на самолетоносачи, крайцери, есминци в рамките на плана за развитие не се е предвиждало. Особено значение се отдава на доставката на 8 ядрени ракетоносни подводни лодки клас „Борей“ и 8 нови многоцелеви атомни подводни лодки „Ясен“ със способности да нанасят удари по суша и море чрез крилатите си ракети с голям обхват.

Планът за въоръженията 2013-2020 е приет като допълнение към вече предадения на флота стратегически подводен крайцер „Юрий Долгоруки“ но  доставката на 7-те нови с аналогични възможности подводни лодки клас „Борей“ и 8 –те многоцелеви клас „Ясен“ се смята за трудно постижим. За да се изпълни е необходимо да се възродят темповете на строеж от най-добрите времена на ВПК  през Съветската ера. Като пример в Северодвинск за периода 1980-1988 са построени 18 атомни подводни лодки като за строителството на всяка от тях е бил необходим период от 4,5 -5 години.

(с) Юрий Федоров. ГОСУДАРСТВЕННАЯ ПРОГРАММА ВООРУЖЕНИЙ–2020: ВЛАСТЬ И ПРОМЫШЛЕННОСТЬ.ИНДЕКС БЕЗОПАСНОСТИ № 4 (107), Том 19

Тезата на експерта не е загубила своята актуалност. Като рекапитулация за изминалият период може да се посочи следното:

От 8 атомни подводни лодки клас „Борей“, флотът е получил едва 3. Отчитайки настоящите темпове на строителство с период на строеж от 8-9 години за всяка, то към 2020 година флота на РФ едва ли ще получи повече от една.

Плановете за строеж на атомни подводни лодки клас „Ясен“ са съкратени от 8 на 6 лодки, като и той не е изпълнен – до момента нито една лодка дори не е стигнала до етап мореходни тестове, а като цяло дори не са и заложени за строеж.

От 8 неатомни лодки, флотът е получил 2, а 4 дори не са заложени за строеж.

От 15 фрегати (проект 22350 и 113556) флотът е получил едва 2 (като единият е подложен на ремонт веднага след доставката), два са още на стадий тестове, докато строителството на останалите 5 така и не е започнато.

Тук е момента да се зададе въпросът – А къде е флотът? Къде е това, с което морската държава е възнамерявала да ползва, за да противостои на флота на НАТО чрез демонстрация в морските простори?

Отговор има, но той лежи на съвсем друга плоскост.

Затъвайки в дългосрочни строежи на подводни лодки така и не се намират ресурси за надводни голямотонажни кораби от клас есминец (към момента САЩ са спуснали на вода и приели в строя 65 броя есминци клас „Арли Берг“), ВМФ решава да поеме пътя на развитие на Иран. Да, да, именно на Иран. Основата на надводният част от новия флот на РФ е съставена от така наречения „комарен флот“. Трудно е да се каже до колко този ход се дължи на ученията на ВМС на САЩ с техните известни резултати. Каквото и да са го умували, но от тук насетне за защита на морските граници ще се разчита на флот от малки и бързи ракетоносни кораби. Колкото до това да се става повелител на моретата, за това и дума не може да става, а разговорите за собствени самолетоносачи така и си остават в мечтите на романтиците-фантасти.

---

Сухопътни войски

Танкове

Тук няма да отваряме дума за провалилия се проект „Армата“, така че какво ни остава? Все същият Т-72 и неговите модификации. 2300 нови танка е всичко, което Сухопътните сили са довъоръжили за последните 10 години. Това е всичко, което се е смятало да стане стоманения юмрук на всяка настъпателна опирации. Както и при ПАК ФА, вместо неслучили се новости МО РФ е отново принудено на закопува остаряла машина. Тъй като темповете на производство, както и на модификации на наличните танкове са далеч от желаните се приема решение да се разконсервират и други модели. Във всеки случай основната машина от танковият парк към 2020 г. ще си остане Т-72 и неговите клонинги с произход далечната 1967 г. с въоръжение от края на 60-те. Тук е мястото да се добави че Т-90 е въоръжен със същото оръдие.

БМП и БТР

Показаните с голям шум и помпозност преди две години новите линейни машини „Курганец“ и „Бумеранг“ така си и остават в зоната на проектите и на стадий полеви тестове.серийното закупуване на машини на тяхна основа, така и не се случило до ден днешен. В крайна сметка РА ще посрещнат 2020 г. с все същите БМП-2 и БТР-80 по проект 70-те години на миналият век. Всички останали проекти и модели са наистина недостойни за споменаване поради простата причина за отсъствие на серийни поръчки или поради слабото им присъствие в линейните части.

Артилерия

В плановете за превъоръжаване до 2020 се е предвиждало и доставката на 2000 самоходни артилерийски установки (САУ). На практика производството на най новите САУ от типа „Коалиция-СВ“ се ограничава до няколко десетки бройки…червената страничка в Уикипедия. Това означава, че основа на автопарка от самоходни оръдия си остава  „Мста-С“ (600 броя по проект от 1980) и легендарната Акация (800 машини по проект 1967).

Като че ли единствената светлинка в цялата тази история спревъоръжааването носят Ракетните войски. Забоксували на старта, ОТРК „Искандер“ все пак успяха да постигнат предвидените срокове на доставка и по всяка вероятност към 2020 година армията ще си получи плануваните 10 бригади от тази система. Система която между впрочем е родена още в СССР (по проект 1988). За момента най масови системи в ракетните войски си които са на въоръжение е системата по проект от 60-те години на миналият век, „Точка-У“.

Стрелково въоръжение

Закъснелите с няколко десетилетия планове по замяната на АК- 74 така и не бяха реализирани. Свещената крава с името „автомат Калашников“ продължава да връзва ръцете и краката на генералите от РА. Конкурса за смяната му се точеше с години и така и не се стигна до еднозначни резултати, а за масово серийно производство и дума не може да става.

В нишата на армейските снайперски пушки ВПК на РФ така и не можа да предложи нищо по-добро от козметични модернизации на легендарната, но отдавна остаряла система СВД.

Епопеята с армейските пистолети сама по себе си е достойна за отделна статия. Достатъчно е да се спомене, че в тази ниша както преди централно място заема пистолета „Макаров“ образец 1948 г. (желаещите да контрират с американският „Колт“ образец 1911 ги съветвам добре да си помислят, преди да го направят).

---

Равносметката

Би могло да се добавят и още точки по отношение на РВСН, инфраструктората, системата за подбор и подготовка на кадрите, нивото на окомплектованост на частите с личен състав  и още и още, но доста от това беше засегната от мен в предишни мои статии, а и като се погледне написаното до тук мисля че изводите се налагат от само себе си. Като рекапитулация на всичко това може да се даде еднозначна оценка на програмата за превъоръжаване на Руската Армия с името ГПВ-2020, а тя е, че е претърпяла пълен крах! Нека да назовем нещата с истинските им имена. Поставената цел да бъде достигнато нивото от 70% насищане с модерни оръжия, дори и след масовото снемане от въоръжение на остарели оръжия и системи не би могла да бъде постигната поради две причини:

Почти всички срокове на доставка на модерни системи и въоръжения не са постигнати.

Оръжието от съветската епоха, дори и в производство в неговите последни години, си е все същото старо съветско оръжие. Това, че сме произвели сега същия лък като на дядо си, а не ползваме неговия срещу мускета на противника едва ли е от значение.

Към 2020 година, а по всяка вероятност и няколко десетилетия по-късно въоръжените сили на РФ ще си останат въоръжени в голямата си част със същото съветско въоръжение и системи или техните модификации с всички произтичащи от това проблеми и недостатъци.

Нещо повече, с днешните темпове на развитие на прогреса когато компютрите остаряват само в рамките на три месеца всяка кампания по превъоръжаване в дългосрочен аспект се явява наистина безперспективна.

Това си е направо като да тичаш след сянката си. В условията на РФ с нейното ускорено изоставане в технологиите от Запада и Китай, десетилетният план за превъоръжаване сам по себе си остава по начало обречено начинание. Към нейният край възрастта на одобрените проекти за производство на системи и въоръжения ще достигне като минимум 15 години. Отчитайки че и в случая с РА става дума за съветски въоръжения и системи по същност, но с нова боя и под ново знаме, наистина човек може да прецени истинската възраст на тези системи оръжия.

Така че какво имаме всъщност като остатък от всичките тези грандиозни планове?

Нова униформа, отменени партенки и якички, завръщане на тачанките…общо взето това е всичко което се случва. Скандал? Да. Кражба и прах в очите? Без никакво съмнение. Но защо всички мълчат? Защото да се крещиq че царят е гол няма никакъв смисъл.

• През цялото време властта убеждава народа, че се грижи за армията.

• Военно-промишленият комплекс (ВПК) буквално краде от бюджета

• Всички видове медии изпълняват държавната поръчка да забравят за каквито и да било разследвания по темата

• Блогерите ги мързи и нямат желание да бъдат обвинени като врагове на народа

• На чуждите анализатори, военни и политици това само им налива вода в тяхната мелница по отношение на „руската заплаха“, като я възвисяват до небесата за да постигнат все повече средства от бюджета и по-голяма популярност.

• За жителите на РФ това би било в разрез с шаблона

• За жителите на Запада… това е просто безинтересно.

---

Извод

Въоръжените сила на РФ не представляват заплаха за сериозен противник от типа на НАТО или Китай. Хроничното изоставане в технологично отношение, задълбочено още повече след въвеждането на санкциите буквално е сложило точка на грандиозните планове за превъоръжаване.

На практика в момента Руската Армия е способна да заплашва единствено неголемите пригранични държави (бившите републики от състава на СССР). Но за това… следващия път.

---

Оригинална статия