Латвия прекара по-голямата част от XX век като част от СССР – затова латвийците не желаят да се върнат в руската сфера на влияние.
Оригинална публикация: “The likelihood of a Russian invasion of Latvia is very low, but it does exist and the Kremlin is preparing for that scenario”: An interview with Russian dissident Dmitriy Savvin, La Voce Del Patriota
Свободата на изразяване е право, но не е право, когато си на фронтовата линия и работиш за врага.
Дмитрий Савин е политически бежанец в Латвия от 2015 г. и ръководи организацията AREM (Асоциация за насърчаване на руското гражданско общество и подкрепа на руските емигранти) в балтийската държава. Определящ себе си като православен традиционалист, Савин има диплома по история от Университета в Трансбалкалия, със специализация по църковна история, и е автор на няколко книги на руски и латвийски език.
На 7 октомври Савин представи в Рига първия брой на Frontier Review – нов бюлетин за изследвания и анализи, издаван от Bonum Publicum Media, на който той е съавтор заедно с журналиста Леонидс Якобсон.
Първият брой се фокусира върху възникващите хибридни заплахи по време на последните избори в Латвия и тяхното отражение върху сигурността в целия Европейски съюз и НАТО. Обсъдихме този доклад и настоящата политическа ситуация в Латвия.
Какво представлява „Frontier Review“? Защо избрахте това име?
Това е нов проект на нашия малък изследователски екип в „Bonum Publicum“ – латвийска неправителствена организация, която управлява медийното издание „Bonum Publicum Media“. Смятам, че той може да представлява интерес за политици, журналисти и професионални изследователи, и е насочен именно към тази аудитория. Основната цел е да се предостави на европейците информация за ситуацията в Латвия и да се покаже, че проблемите, които ни заплашват, са проблем и за всички европейски държави.
Избрахме „frontier“ за име, защото то носи по-силно значение от обикновена линия на картата. В Европа имаме много линии, много граници между държавите, но това е едно единно пространство. Границата обаче е пространството между две цивилизации и екзистенциални избори. За съжаление, в момента живеем в реалността на нова Студена война – втората Студена война. От една страна имаме коалиция от неосъветски и неокомунистически държави: комунистически Китай, неосъветският режим на Путин в Руската федерация и техните сателити, като Куба и Северна Корея. Можем да обсъждаме тази коалиция и как да я дефинираме, но един факт остава: в Украйна има хиляди севернокорейски войници.
Що се отнася до другата страна, ако я разгледаме от гледна точка на новата Студена война, това е свободният свят: Европейският съюз, НАТО и техните съюзници. Харесва ли ни или не, в тази нова реалност това е коалицията на свободния свят, а алтернативата е неосъветската или неокомунистическата система от другата страна. Латвия се намира на предната линия на това противопоставяне и за Путин и неговите разузнавателни служби тя е входна точка за агенти, пари и инструменти за влияние. Ето защо ролята на Латвия и останалите балтийски държави е толкова важна – защото тук има политически и икономически лобита, които служат на Кремъл.
В миналото партията на Кремъл в Латвия беше „Хармония“, която се срути под тежестта на собствената си корупция, но сега има партия, която се представя като „MAGA“ партия.
Да, и тя представлява сериозна заплаха. Кремъл не е нищо ново, а способността му за манипулация както в псевдодясното, така и в радикалното ляво е значителна. Тази партия „Латвия на първо място“ (Latvija pirmajā vietā) се ръководи от олигарха Айнарс Шлесерс, който публично се представя като „латвийския Тръмп“.
Шлесерс има финансови връзки с Кремъл, а в доклада представяме подробна информация за връзките му с агенти на руските тайни служби. Това е поредният случай, в който консервативната реторика се използва за манипулиране на хората, за да подкрепят политиката на Кремъл, и за съжаление това се случва твърде често в Западна Европа, където много консерватори възприемат Путин като защитник на християнските или западните ценности. Но тази измама не е нищо ново в неосъветския режим. През 1943 г. Сталин възроди руския патриотизъм и православната църква като инструменти за манипулация, а днес Путин е копирал съветската система, като също се позовава на родината и религията.
Освен това използването на тази реторика от Путин е било много полезно за левицата, тъй като ѝ позволява да заклеймява всеки, който се застъпва за консервативна политика, като казва, че „той е точно като Путин“. Това е много прост и полезен инструмент за проруските сили в рамките на радикалната левица, които, подобно на Русия, заклеймяват балтийските държави като нацисти или фашисти.
„Латвия на първо място“ постигна добър резултат, но това не е достатъчно.
Честно казано, би било много опасно, ако псевдодесните на Шлесер влязат в коалиционно правителство или упражнят каквато и да е влияние. Целта ни с този доклад беше много проста: да предоставим тази информация на парламента, на нашите служби за сигурност и на журналистическата общност, за да можем да неутрализираме тази заплаха.
За щастие, изборите проправят пътя за правителство, свободно от проруски сили. Възможна е коалиция между „Обединения списък“, воден от настоящия министър-председател Андрис Кулбергс, и национал-консерваторите от „Националния алианс“ – и двете партии са членове на ECR.
Нещата са по-сложни, отколкото изглеждат. „Обединеният списък“ разполага с 41 места, а „Националният алианс“ – с 10. Заедно те наброяват 51 места, което представлява абсолютно мнозинство, но факт е, че „Обединеният списък“ е трипартийна коалиция, състояща се от регионална партия, селскостопанска партия и Партията на зелените, която, за разлика от обичайното в Европа, е консервативна партия. По тази причина всеки вътрешен спор би представлявал проблем, така че коалицията вероятно би била по-стабилна с подкрепата на друга партия, като например либералите от „Ново единство“. Кулбергс би могъл също така да избере правителство на малцинството, като сключи специални споразумения с други партии, за да прокара своите предложения.
Група въоръжени мъже нахлуха на латвийската граница с Беларус, за да позволят на 20 нелегални имигранти да влязат в страната, което изглежда като поредната стъпка в поредицата от провокации и инциденти, насочени срещу страните от НАТО. Каква беше реакцията в Латвия на това нахлуване?
Това не е нищо ново за нас, тъй като граничните проблеми са често срещани, а този случай изглежда бележи нова фаза в хибридната война. Кремъл постоянно повишава залога, за да тества реакцията на нашите въоръжени сили, европейските политици, ЕС и НАТО.
Смятам, че към момента вероятността от въоръжена инвазия в Латвия е много ниска, но тази възможност съществува и Кремъл се подготвя за такъв сценарий, ако той се осъществи. Те дори имат свои списъци с колаборационисти, които да заемат властови постове в една окупирана Латвия.
Съществува и ожесточена полемика около евентуалното експулсиране от страната на Леонид Рагозин – руски журналист, който живее в Латвия от 2014 г., поради изявленията му, в които обвинява Запада за войната. Какво е вашето мнение по този случай?
Трябва да кажа, че не мога да бъда напълно обективен в този случай, защото имам различия с Рагозин. Въпреки това трябва да отбележа, че свободата на изразяване е една от основните ценности на демократичната система и на самата европейска цивилизация, защото европейската култура е цивилизация на диалога; но трябва също така да разберем, че се намираме на границата. Н
