Споделяме този чудесен текст, писан на руски език, от волжки българин. Той бе публикуван от Шаукат Богданов, друг волжки българин, който също е много активен за българската кауза. Предвид, че религията на волжките българи е ислям и че техните връзки са били с други ислямски държави, текстът се чете с едно наум от нас, българите-християни.
Все повече гласова в днешната република Татарстан, част от Руската федерация, се надигат в полза на историческата истина – има народ татари, но той е отделен и различен от волжките българи и създадената от тях друга българска държава и цивилизация, за която знаем прекалено малко.
ЦАРСТВОТО НА РАЗУМА
Преди няколко години депутатите на Татарстан установиха нова паметна дата – Деня на официалното приемане на исляма през 922 г. във Волжска България, който се отбелязва на 21 май. С тази дата Татарстан подчертава, че мюсюлманите са коренно население на Русия, а ислямът е една от най-старите религии, отдавна утвърдила се в нашата страна, и че това е част от нейната обща история. Именно в това се състои рецептата за толерантност на Република Татарстан.
Говорейки за просветената цивилизация на волжките българи и наричайки ги „търговски и промишлен народ“, руският историк С. М. Соловьов пише:
„Отдавна, когато руският славянин още не беше започнал да строи християнски църкви по река Ока, още не беше заемал тези места в името на европейската гражданскост, българинът вече слушаше Корана по бреговете на Волга и Кама“…
Българите, както и всички тюркски народи, от най-древни времена изповядвали монотеизъм. Въпреки че тяхната религия се различавала по своите обреди от исляма, тя била близка до него по много от своите теологични възгледи. Всичко това обусловило лекотата, с която ислямът бил приет от българите за удивително кратко време.
Засилването на търговските и икономическите връзки със страните от Изтока довело и до разпространението на арабската писменост в образователната система на българите.
Според сведенията на арабския пътешественик, писател и географ от началото на X век Ибн Русте, „… по-голямата част (от българите – М. И.) изповядват исляма и в селата им има джамии и начални училища с муедзини и имами“.
Основният материал за писане във Волжско-Камска България през X-XI век била хартията, внасяна от далечен Китай. Пергаментът, както при западните народи, се използвал по-рядко за писане. Това обяснява лошото състояние на запазените писмени паметници от древнобългарския период.
Ислямът дал нов тласък на ускореното развитие на българската наука и култура като цяло. В периода между XI и XII век в град Биляр живял ученият историк и главен съдия Якуб ибн Нугман – автор на книгата „История на България“, която била високо оценена от арабския пътешественик и географ Абу Хамид ал-Гарнати (ал-Андалуси), посетил Великия Биляр през 1135 г. За съжаление, тя не е запазена до наши дни, но благодарение на ал-Гарнати, пристигнал от далечна Испания и цитирал откъси от съчинението на Якуб ибн Нугман, имаме представа за тази книга.
В град Биляр се намирало голямо висше учебно заведение – университетът (дар ал-улум) „Мухамед-Бакирия“, основан около 1080 г. сл. Хр. от Якуб ибн Нугман – потомък на Ибн Фадлан.
Ибн Фадлан, както е известно, оглавявал посолството на багдадския халиф Муктадир при цар Алмиш хан от България и останал да живее в България като съветник на петте полунезависими царе-биеве, начело с Алмиш хан.
„Мухамед-Бакирия“ бил първият университет в Европа, където подобни учебни заведения започнали да се появяват едва през XI-XV век. В „Мухамед-Бакирия“ се изучавали история, богословие, философия, литература, риторика, поезия, математика, астрономия, медицина и други науки. Университетът, чийто ректор бил Якуб ибн Нугман, се ползвал с признание не само в България, но и далеч извън нейните предели. Тук, наред с българите, учели шакирди (студенти) от страните на Арабския Изток, Хорезм, Иран и дори от далечна Испания. Като пример може да се посочи следният факт. През 1135 г. Абу Хамид ал-Гарнати (ал-Андалуси) довел със себе си от Испания по-големия си син и се обърнал с молба към Якуб ибн Нугман да го приеме в университета „Мухамед-Бакирия“. Обучението се провеждало на български и арабски език.
Турският учен-библиограф от XVII век Хаджи Халиф пише за един български астроном от X век, който на 700 версти северно от Биляр-Булгар наблюдавал необичайно явление, вероятно северно сияние. Професорът от К(П)ФУ Гамирзян Давлетшин привежда интересни факти. Например българският поет Котб (Кутб) в своето произведение „Хөсрәу вә Ширин“ („Хосроу и Ширин“, 1342 г. сл. Хр. – различно произведение от персийската поема със същото заглавие, бел. прев.) пише за космоса, че всяка звезда е отделен свят, между тях има огромни разстояния и в космоса цари вечно движение. През 1394 г. сл. Хр. друг български автор, Сейф Сараи, в своето произведение „Сохаил и Голдерсен“, под влиянието на българския астроном Масуд, пише, че Земята се върти около Слънцето:
„Айланде кыз бу яш егет тирали.
Джир айланган кебек Кояш тирали.
(Девойката се завъртя около младия юноша,
както Земята се върти около Слънцето.)
(превод по редове на Мидхат Ижбулатов)“
Обърнете внимание: 1394 година!
Сто и петдесет години преди Коперник и 200 години преди Джордано Бруно нашите предци, българите, гледали на това явление като на нещо саморазбиращо се и смело го включвали в поетичните си произведения. И за това никой в България не е бил преследван и никой не е бил изгарян на клада на инквизицията. Това, според автора, е могло да се случи само в държава, където са царували разумът и знанието.
В България била развита и медицината. През 1220-1221 г. българските учени – братята Тазетдин и Хасан ибн Юнус ал-Булгари – по молба на арабски лекари написали медицинския трактат „Әт-Тирйәк әл-Кәбир“ („Ет-Тирьяк Ел-Кабир“, „Най-добрите лекарства срещу отравяне“). Днес той се съхранява в Научната библиотека „Меджлис-Сина“ в град Техеран, столицата на Иран. През 1996 г., по време на официално посещение в Иран, на първия президент на Татарстан М. Ш. Шаймиев били тържествено връчени ксерокопия на този безценен ръкопис, който впоследствие бил дарен от него на отдела за редки ръкописи на Научната библиотека „Н. Лобачевски“ към Казанския университет.
Българското просвещение се ползвало с толкова висок авторитет и признание, че ученият Ходжа Ахмед Болгари бил назначен за учител и наставник на най-могъщия монарх в света – султан Махмуд Газневи, както в неговото време прочутият древногръцки философ Аристотел бил учител и наставник на Александър Македонски. Не случайно България била наричана „Царството на разума“ и „Златният трон на Изтока“. След като се преместил от България в Афганистан, Ходжа Ахмед Болгари лекувал в град Газни. След неговото чудотворно лечение мнозина се възстановявали. Поетите го възпявали в стиховете си, а името му ставало легендарно.
През 1971 г. над гроба му бил построен мавзолей (дюрбе) от бял мрамор.
Но Ходжа Ахмед Болгари не бил само прочут лекар. Той станал не по-малко известен и с философските и историческите си трактати. Сред тях най-голяма известност придобили „Тарихател Болгария“ („История на България“), „Фенандел Болгария“ („Наука в България“) и „Жамигъл Болгария“ („Философия на България“). Много съвременни мюсюлмански учени се позовават на неговите трудове, написани през XI век.
Има още много подобни исторически факти. Известно е също, че в медресетата се отдавало голямо значение на изучаването на литературни паметници, сред които особено се откроява поемата „Киссаи Йосуф“ („Повестта за Йосиф“), създадена от изтъкнатия български поет-хуманист и философ Кул Гали.
800-годишнината от рождението му и 750-годишнината от създаването на безсмъртната му поема били широко отбелязани през 1983-1984 г. по решение на ЮНЕСКО в целия свят.
През епохата на Българско-Казанското Средновековие царувал култът към поезията.
Най-великият поет, философ и историк от този период бил поетът-хуманист Мухаммадьяр. В своите произведения „Тохфаи мардан“ („Дарът на мъжете“, 1539 г.) и „Нури содур“ („Лъчите на душата“, 1542 г.) той засягал проблемите на доброто, справедливостта, равенството, уважението към жените и обикновения човек.
По най-височайш указ на казанската царица Сююмбике Мухаммадьяр събирал книги, древни манускрипти и ръкописи от целия свят за библиотеката, която била една от най-големите в Евразия. Най-интересното е, че тази прочута библиотека била отворена за всички образовани хора от Българо-Казанското ханство, които желаели да я ползват. В Казан съществувал култ към поезията. Царица Сююмбике дарила прочутата библиотека на медресето „Мухаммед-Аламия“. За съжаление, по-нататъшната съдба на тази уникална библиотека е неизвестна и остава обгърната от завесата на тайната.
В чужбина историята на нашия народ се познава по-добре и се цени повече, отколкото от самите нас.
Например в българското списание „Отечество“ (София) са цитирани думи, които представляват своеобразен извод от разговор с изтъкнатия историк, археолог и професор Алфред Халиков: „Руините на Великия Българ и Биляр представляват същата научна ценност, както руините на легендарните Троя и Помпей“. Не случайно най-големият татарски богослов, историк и философ от XIX век Шигабутдин Марджани сравнявал българската цивилизация с цивилизациите на Византия и Андалусия. По време на посещението си във Великия Българ през 1722 г. Петър I огледал просторите му от височината на Малкото минаре и останал впечатлен от величествената панорама на древната столица на Българската държава, разпростираща се пред него. Императорът издал указ за опазването на каменните сгради на древния град, които наброявали около 80.
Казанските тюрко-българи винаги са се отнасяли с голямо уважение към религиите на другите народи, включително към православието. Известно е, че във Волжска България, в Дешти Кипчак (Улус Джучи) и в Казанското ханство царяла изключителна религиозна толерантност; никой не бил подлаган на гонения и преследвания заради принадлежността си към една или друга религия.
Българският народ, който в основата си е мюсюлмански, винаги е проявявал голямо уважение към представителите на другите религии.
Това се основава на сурите и аятите от Свещения Коран. Всичко това е част от менталитета на двадесетмилионния български народ, който се стреми да живее в мир и съгласие с другите народи.
На нашата прекрасна, но толкова беззащитна планета Земя, където има горещи точки – Кавказ, Близкият изток, Афганистан – се пролива кръв. А по същото време в Татарстан през 1999 г. в град Казан се открива Домът на приятелството между народите, а на базата на Казанския финансово-икономически институт е създаден Институтът за култура на мира, единствен по рода си в света. Ректор на този уникален и необичаен институт, който се намира под егидата на ЮНЕСКО, е известният учен и академик Енгел Ризакович Тагиров.
Живеейки на своите исторически земи в различни региони на Русия, българите, подобно на свързани съдове, са неразривно свързани един с друг. Ето защо Русия е общ дом не само за потомците на българите, но и за други народи. Затова те, както никой друг, са заинтересовани от запазването на единна, демократична и процъфтяваща държава, в която всички народи са равни и имат равни права, независимо от числеността си. И в това се крие гаранцията за нейното запазване в бъдеще.
Още за четене по темата
Татар-информ. „Совет татар Афганистана почтил память ученого из Волжской Булгарии шейха Булгари“. 22 май 2022 г. Линк към статията
Дзен. Публикация за Ходжа Ахмед ал-Булгари. Линк към публикацията
BulgarTimes.hu. „Al Bulgari“ – материал за Ходжа Ахмед ал-Булгари. Линк към материала
Образовательная социальная сеть (nsportal.ru). „Текст произведения С. Сараи «Сөһәйл вә Гөлдерсен» на татарском языке“. Публикувано на 13 август 2020 г. Линк към текста
Written heritage of the Golden Horde, ial No.14 (2018):895-911, ISSN 1012-1587/ISSNe: 2477-9385, PDF, 19 страници. PDF на публикацията
VK. Публикация на страница/общност с идентификатор 45804003. Линк към публикацията
Татарская энциклопедия TATARICA. „Ходжа Ахмад аль-Булгари“. Енциклопедична статия. Линк към TATARICA
Давлетшин, Гамирзан Миргазянович.Очерки по истории духовной культуры предков татарского народа (истоки, становление и развитие). Казань: Татарское книжное издательство, 2004, 429 с. ISBN 5-298-04058-6. Библиографските данни са потвърдени от Националната електронна библиотека. Запис в Националната електронна библиотека
Свързани публикации:
Българите и ислямът – Волжка България
Дойде есента на 1946 г. – филм за зверствата срещу българите в СССР
Българите в Азия – „Книгата на пътищата и страните“ на Абул Касим Ибн Хордадбех
Средновековните българи са знаели, че Земята е кръгла
Обучението по история между големите реформи в българското образование 1948-2002 г.
