До приятелите ми от ДСБ

Скъпи приятели от ДСБ – а и от останалите градски партии, макар за тях да не ме боли чак толкова – зная, че сред вас има много свестни и почтени хора, хора с разумни и истински десни разбирания.

Фактът обаче е, че се оставяте да ви водят за носа и то по най-първосигнален начин.

Случаят с Карбовски и защо Волтер е прав

Фейсбук изтри четири страници, свързани с журналиста Мартин Карбовски и работата му. Подминах новината с апатия, работата е ясна – Фейсбук рови в античната история на профила, намира думички като „педераст“, „мангал“ и „патриархат“, накрая прерязва виртуалния език с дигиталната ножица и започваш удобно да мълчиш.

Камионите и националната кауза

Георги е млад, силен мъж. Георги винаги е търсил и е намирал как да се справи с живота, дори когато … More

За кого да гласувам на евровота?

Имам предложение към борещите се за моя глас на 26 май 2019 г., което към днешна дата е на едва 72 дни, но кампания някак сякаш липсва, както и кандидати. Към момента няма партия или кандидат, които да ми допадат дори на 50%, така че съм принуден да търся най-малкото зло.

„Грък дето стъпи, трева не никне!“ или за българите и гърците

Какво вярват българите за гърците? Това е интересен въпрос, който ми е идвал на ума от доста време. Бях в автобуса и разговарях с една възрастна жена за финансовата криза. Когато тя разбра, че съм от Гърция, ми казва: „В Гърция никога няма да стане като тук, вие гърците сте хитри“.

Защо са важни чуждите инвестиции?

По последни данни натрупаните преки чужди инвестиции в България достигнаха 42 милиарда евро, или 6000 евро на човек от населението, или 76% от очаквания БВП за 2018 г.

Право на отговор: “Протест против насилието или… идващият феминизъм”

Гост-автор: Елена Божинова Тъй като статия тук породи сериозни дискусии, даваме право на отговор на другата страна – поддръжниците на … More

Протестът на протестантите

На 11 ноември много граждани излязоха на масов протест в центъра на София, за да защитят свободата на вероизповеданията. Тяхната кауза е повече от справедлива и нашето общество е длъжно да ги чуе, за да имаме добри резултати. Поводът бяха предложените промени в Закона за вероизповеданията, които целят спирането на разпространението на радикални религиозни течения чрез ограничаване на финансирането от чужбина.

Ненужните регулации в България

Независимо с какви възгледи сте, ако живеете и работите в България през последните години неминуемо сте се сблъскал с нещо, … More

Стига сте се срамували от „селските“ си имена или значението на българските имена

Nomen est omen – името е знак, казват древните римляни. Имената ни означават нещо съвсем конкретно и са създадени, за да ни разкажат що за човек е този пред нас, като ни кажат от какъв род, народ и религия е, както и някакво качество. Но мнозина българи днес изпитват неистов и почти суеверен страх и погнуса от „селски“ и „селско звучащи“ имена. А ние в никакъв случай трябва да се срамуваме, защото това са имената на предците ни и немалка част от тях са типични български, а не побългарени имена.

Училището и ваканциите

Българското начално и средно образование някога е било един от стълбовете на обществото ни и е превърнало изостаналия ни, беден и откровено прост народ в европейска нация в рамките само на няколко поколения. Начело са били умни хора, които са разбирали нуждата от качествено и адекватно за времето си образование, което да подготви така нужните за обществото хора с професии, познания и умения. Днес нещата в държавното образование са оставени по-скоро по инерция и промени в системата са почти немислими въпреки многото недостатъци. Нека да се спрем на едно конкретно нещо – а именно ваканциите на учениците.

Битката при Никопол от 1396 г.

Чета за битката при Никопол, един от последните и най-мащабен от кръстоносните походи срещу турските нашественици, а за фон слушам невероятния саундтрак на Властелинът на пръстените и ще споделя с вас.

The Economist, 1985 г.: Те все още са си Балканите

Винаги е било интересно да се четат стари политически анализи, които познават за тенденцията на дадено политическо събитие. Относителното спокойствие, което бе обхванало Балканите и Европа след Втората световна война – спокойствие без открита война – за мнозина изглеждаше, сякаш ще продължи вечно. Затова и този анализ на ситуацията в региона от водещата тема на списание The Economist от 20 април 1985 г. е крайно интересен. Хубаво е да се чете с едно наум, тъй като нашата страна все пак е „вражеска“ за авторите му.