Историята на „Миллион алых роз“

При все политическите ми възгледи, винаги съм харесвал много песента на Алла Пугачова „Миллион алых роз“. Песента е била изключително популярна в СССР и страните от Източния блок, попаднали насилствено под властта на Москва. Изпълнението е страхотно, песента е леко тъжна, леко весела и има онова хубаво осемдесетарско звучене, което някак ми липсва от днешните песни. Но каква е историята на тази песен?

Всъщност, всичко започва от един грузински чудак, който днес е почетен с изобразяване на най-масовата банкнота в родината си. Става дума за художника примитивист Нико Пиросмани (1862-1918). Осиротял рано, бъдещият самоук художник се занимава с какви ли не неща, за да си намери препитание – бил овчар, работил в строителството на железниците, бил бояджия и основал мандра. Но голямата му страст било рисуването на картини, с което се занимавал въпреки неодобрението на другите художници в Грузия заради стила му. Но освен упорит в своето изкуство човек, той бил и много голям романтик и жертва на несподелена любов.

Неговата муза и обект на възхита била двадесет години по-младата френска актриса, певица и танцьорка Маргарита дьо Севр (Margaritta Dé Sevre). Тя пристигнала в Грузия, тогава част от Руската империя, заедно с театралния състав „Бел Вю“ през 1909 г. Един от нейните най-популярни сценични трикове било изпълнението на танца кейкуолк, който бил негърски танц популярен в САЩ по това време. Явно сред публиката й е бил и вече възрастният художник Пиросмани, който бил пленен от нейната хубост и решил на всяка цена да спечели нейното благоволение.

Веднъж, когато Маргарита пеела в една гостилница, пред нея спряла каруца, препълнена догоре с всякакви цветя – рози, люляк, цветове на акации, анемонии, божури, лилии, макове и много други. Цветята запълнили целия площад пред страноприемницата и създали невероятна гледка за жителите на града. Това бил подарък от нейния поклонник Пиросмани, който бил продал своя магазин и всичко в него и изкупил всички цветарници в Тбилиси. Според една от версиите на легендата, певицата излязла от гостилницата, където я чакал Пиросмани и го целунала по устата. Въпреки този жест, тя скоро напуснала Тбилиси след края на гастрола си и никога повече не се завърнала. В памет на своята несподелена любов Нико нарисувал картина на любимата си.

Niko_Pirosmani_Margarita_1909
Актрисата Маргарита дьо Севр, нарисувана през 1909 г. от Нико Пиросмани. 

Тази история, естествено, била разказвана от уста на уста в града, страната, Кавказ и бързо станала известна градска легенда. За нея се пишели стихотворения, разкази и песни. И най-популярната такава е изпълнена от руската и съветска звезда Алла Пугачова. Песента е била записана през 1982 г., като текстът е на Андрей Вознесенски, а музиката е на латвийския композитор Раймонд Паулс. Песента бързо става изключително популярна и до ден днешен се пее с повод и без повод от весели, тъжни, влюбени или нещаство влюбени хора.

Това, което не знаят повечето хора е, че рускоезичната версия е кавър, а Раймонд Паулс първоначално създава музиката за песента на родния си латвийски език под името Dāvāja Māriņa meitenei mūžiņu (Марина дала на момичето живот). Текстът на латвийски е дело на поета Леонс Бриедис (Leons Briedis), а изпълнението е на певицата Айя Кукуле (Aija Kukule, 1956 г.). Изпълнението е направено за годишния музикален конкурс Mikrofona aptauja, провеждан в Литва за популяризиране на одобряване от властта музика.

Но това далеч не е всичко за тази песен! Преди да бъде записана в Латвия, същата мелодия може да бъде открита не на север или запад от Грузия, а на изток и юг. Изпълнител на първоначалната мелодия е една певица, чийто живот също е изключително интересен. Става дума за иранската певица и актриса Файхе Атешин (1950 г.), по-известна със сценичния си прякор Гугуш. Възможно е на някои да е позната от филма „Дългата нощ“ от 1978 г. – един от последните филми, заснети в Иран преди аятоласите да вземат властта през 1979 г. и да създадат ислямска теокрация.

googosh_bita.jpg
Гугуш на плаката за иранския филм „Бита“, 1972 г.

Гугуш започва да играе във филми още като дете и показва таланта си да пее. Авторските й песни са поп музика, изпълнявана на родния й език фарси, с което тя бързо добива популярност в Иран и съседните страни, говорещи този език, което я прави най-влиятелната и известна певица за тази култура до ден днешен. Има записи освен на персийски и на азерски, турски, английски, испански и френски език. За нейно нещастие обаче в страната й скоро ще дойде на власт режим, който ще прекрати светската държава и ще ограничи правата на жените, както и публичната им дейност. Въпреки цензурата на нейното творчество, тя решава да остане в страната и чак до 2000 г. няма участия заради забраната жени да пеят. Въпреки това нейните фенове в страната стават все повече и днес младите иранци преоткриват музиката й, радвала някога техните родители, чрез споделяне на mp3-ки и други полу-законни средства.

Може би най-известната й песен е „Милиони червени рози“, записана през 1969 г.


Чуйте сами известната песен на персийски и сами преценете дали Раймонд Паулс е бил вдъхновен от нея при написването на латвийската и по-късно рускоезична песен.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.