На снимката: симфоничният оркестър на Мариинския театър от Санкт Петербург, под диригентството на Валерий Гергиев, в античния град Палмира. 5 май 2016 г. © Vasily Maxmimov – AFP/Getty Image
На 5 май 2016 г. руснаците изненадващо организираха концерт с класическа музика в Палмира, Централна Сирия. В римския амфитеатър на древния град – който сирийската правителствена армия и руските подкрепления освободиха по-рано от терористите от „Ислямска държава“ (ИДИЛ) – свири симфоничният оркестър на Мариинския театър от Санкт Петербург.
А руският президент Владимир Путин поздрави публиката в Палмира с видео обръщение.
В програмата на представлението били включени творби от Йохан Себастиан Бах и руските композитори Сергей Прокофиев и Родион Шчедрин. Сред гостите край руините били военни кореспонденти, руски и сирийски военнослужещи и официални лица, представители на вероизповеданията, пратеници на ЮНЕСКО. Събитието, наречено „Молитва за Палмира“, имало за цел да отдаде почит пред паметта на сирийския археолог и главен изследовател на културно-историческото място, Халид ал Асад (отвлечен и убит от ИДИЛ през август 2015 г.) и на руския офицер Александър Прохоренко, загинал при прогонването на ислямистите от града.
Оркестърът e дирижиран от известния Валерий Гергиев, художествен ръководител на Мариинския театър, а от миналата есен – и генерален директор на Болшой театър. Смятан за доста близък до Кремъл, диригентът е чест участник в помпозните пропагандни акции на московския режим. Носител на орден „За заслуги към отечеството“ (връчен му от Путин през май 2023 г.) и на ред други висши държавни награди, Гергиев беше член на инициативните комитети (сиреч доверено лице) за преизбирането на руския президент през 2012 и 2018 г. От 2018-а членува и в Съвета по култура и изкуство към държавния глава.
През август 2008 година – след краткото военно нашествие на Русия в Грузия, уж в защита на отцепническата и непризната от никого Южна Осетия – Гергиев изнесе концерт на площада в Цхинвали, с обяснението, че иска да почете жертвите сред мирното население.
Диригентът произнесе тогава и кратка реч на руски и английски, в която посочи, че светът не знаел цялата истина за трагедията – и повтори основните руски пропагандни клишета (как грузинската армия атакувала нищо неподозиращите мирни южноосетинци и как „хиляди хора бяха живи погребани в спящия град“).
През март 2014 г. Гергиев публично подкрепи анексията на Крим и се подписа в защита на действията на Путин срещу Украйна. През март 2022 г. музикантът се появи и на концерта на московския олимпийски стадион „Лужники“ за годишнината от „възвръщането“ на черноморския полуостров и в поддръжка на „специалната военна операция“ в съседната страна.
Същия месец беше отстранен като главен режисьор на Мюнхенския филхармоничен оркестър, задето отказа да осъди руското нахлуване в Украйна. Мнозина хора на изкуството на Запад го критикуват – заради очевадната му близост с Кремъл и легитимирането на агресията. През април 2022 г. разследване на екипа на покойния руски опозиционер Алексей Навални и интернет изданието Meduza установи, че Гергиев има и нидерландско гражданство. Притежава апартамент в най-престижната част на Манхатън, Ню Йорк (купен за 2,5 млн. долара), както и десетки имоти в 8 града в Италия, на стойност над 100 млн. евро.
В концерта в Палмира участва и още един адепт на Путин от културно-творческите среди, един от най-старите приятели на руския президент – виолончелистът Сергей Ролдугин.
Предприемач, акционер в редица предприятия, собственик на офшорни компании, излезли наяве покрай мащабните схеми за пране на пари, разкрити в Досиетата от Панама (април 2016) и Документите Пандора (октомври 2021 г.). Смята се, че с помощта на глобална мрежа от скрити фирми Ролдугин е изпрал близо 9 млрд. долара. От 2022-а музикантът със завиден бизнес нюх присъства в санкционните списъци на ЕС, САЩ, Канада, Великобритания, Швейцария, Австралия, Нова Зеландия и Украйна.
И кое е ироничното във всичко това? Не само фактът, че Москва – затънала във войната в Украйна и принудена да подчини цялата си икономика, военнно-отбранителна система, а и политически дневен ред на кървавата украинска авантюра – не стори този път (почти) нищо, за да спаси най-верния си съюзник в Близкия изток. И че този съюзник рухна за по-малко от две седмици, под скоростния поход на различните бунтовнически групи към Дамаск.
Бързото напредване на въстаниците беше улеснено, разбира се, и от това, че войските на Башар ал Асад са силно демотивирани и изтощени след 13-14 години граждански конфликт. А режимът не можеше повече да разчита на външните си партньори (Иран, „Хизбулла“, Русия) – които си имат достатъчно собствени главоболия, за да се притекат (още веднъж) на помощ на алевитската династия, която авторитарно държеше властта в Сирия над половин век.
Голямата ирония се крие в една аналогия. Осем години след онзи концерт в Палмира няма вече особена разлика между „Ислямска държава“ и Руската федерация.
На фона на геноцидната война срещу украинците, след Буча и безбройните други свидетелства за руски жестокости, издевателства и терор – държавно оркестрирани от неоимперския бяс в Кремъл – претенцията за някаква „велика руска култура“, за месианския „особен път“ на „граничещата само с Бога Русия“ – оправдаваща едва ли не всяко масово злодеяние – не струва и пукната копейка. И никакви фалшиво-приповдигнати мероприятия не могат да изличат кървавите петна. Ако ще да звучи и най-възвишената музика.
