Светецът-антикомунист Гавриил от Грузия

Време за четене: 3 минути

Светците в християнската вяра са много специфични образи. Има както исторически личности, така и такива, при които култът към тях абсорбира древни култове към езически божества – както в изобразяването, така и в някои техни черти. Но знаехте ли, че има съвременен светец, който е буквално канонизиран заради своята съпротива срещу комунизма?

Християнското списание „Двери“ разказва историята на този благороден и непримирим човек, който не се отказва от вярата си дори в най-тежките години на сталинистките чистки в целия СССР, част от който към този момент е родната му Грузия. Става дума за старецът Гавриил, роден под името Годердзи Ургебадзе Василиевич.

Недалеч от Тбилиси, в старата грузинска столица Мцхета, притихнал сякаш във величествената сянка на катедралния храм Светицховели (Животворящ, Живоносен стълб) е манастирът Самтавро. Там в двора, зад малкия старинен храм се намират няколко гроба. Суетата около единия е забележима, малката пейка обърната срещу надгробния кръст никога не остава без хора. Едните идват, други си отиват, кой набързо просто изважда нагръдното си кръстче и го долепя до надгробния кръст, кой взима в шепата си малко пръст от надгробието, един коленичи и се моли, друг просто мълчаливо седи. Всички идват с едничкото желание да се докоснат до светостта, която дори гробът не може да затъмни. Това е последният дом на стареца Гавриил.

Роден е на 26 август 1929 г. в Тбилиси, в семейството на убеден комунист. Баща му умира рано, а майка му става впоследствие монахиня Анна (2000+) и днес е погребана близо до своя син.

Още от дете показвал сериозен интерес към християнската вяра. Негови близки и съседи си спомнят, че като малък по цели дни не посягал към храна и бил отдаден на любимото си занимание – да строи църкви от кибритени клечки. Баща му разрушавал църквите, а той бил от тези, които ги съзиждали. Въпреки политиката на преследване на християнството в полза на комунистическата идеология през тези години в СССР, едва 12-годишен, отец Гавриил знаел прекрасно Евангелието. След отбиването на редовната си военна служба в редовете на Червената армия, в началото на 50-е години на миналия век, отец Гавриил построил в дома си четирикуполна църква. Комунистите така и не успели да я разрушат и тя съществува и до днес. Цялата църква е окичена с различни икони. Някои в рамки, други просто изрезки от дореволюционни вестници, измачкани, обгорени… Всички тях отец Гавриил е събирал от бунището. Имал е дар да ги открива и спасява от унищожение. Още тогава мнозина от съгражданите му са го считали за душевно болен. През 1955 г. Годердзи приема монашество под името Гавриил.

goderdzi_urgebadze_02
Архимандрит Гавриил в началото на 90-те години.

Годината е 1965 г., а датата е 1 май, Ден на Труда, празник и основен пропаганден момент за съветските комунисти. Булевард Руставели е изпълнен до краен предел от закараните там , някои доброволно, други с лека принуда, да манифестират работници, ученици и студенти. Такива демонстрации на „солидарност с трудещите се“ по целия свят е имало във всички комунистически страни, и мнозина в България си спомнят за тях.

На централно място на това ключово събитие в годишната пропагандна програма на комунистите е разположен огромен портрет на „бащата на всички трудещи се“ и създател на СССР – другаря Владимир Илич Ленин. Отец Гавриил отишъл и пред смаяните погледи на хилядите хора го подпалил. Веднага бил арестуван от КГБ, като над него работил и доскорошният президент на Грузия, а тогава още среден апаратчик в службите Едуард Шевернадзе.

Въпреки мъченията и лишенията, на които бил подложен, отецът не се пречупил. Питайки го защо е постъпил така, старецът Гавриил просто отговарял: „Защото човек не бива да се боготвори“. На този плакат, твърдял той, трябвало да бъде Разпятието Христово. „Вие казвате – Слава на Ленин“, а аз ви казвам, че е трябвало да напишете: „Слава на Господа Иисуса Христа“.

В психиатричната клиника му поставили диагноза „психопат със склонност към шизофрения“. Именно диагностицирането с лудост спасило Гавриил от смъртна присъда. Господ запазил избраника си, за да не остане грузинския народ без назидател. Отец Гавриил изтърпял много неща от мъчителите си, но никога никого не осъдил. „Той строго забраняваше да съдим когото и да било – разказва игуменията на манастира Самтавро, майка Кетеван, – и ни наставляваше така“:

Ако видиш убиец, или блудница, или пияница, търкалящ се в калта, никога не го осъждай, защото Сам Бог му е отпуснал юздата, а твоята държи в ръката Си. Ако реши да я отпусне, ти ще се окажеш даже в по-лошо положение и ще попаднеш в същия грях като този, когото осъждаш и ще погинеш… Трябва да обичаме всички, но ако не можем, то поне да им желаем доброто.

Отец Гавриил почива на 2 ноември 1995 г. в старата грузинска столица Мцхета. Св. Синод на Грузинската православна църква е постановил неговата памет да бъде чествана на 2 ноември, деня на неговата блажена кончина, и бива канонизиран за светец през 2012 г.

Повече за него можете да прочетете в пространната статия за него в „Двери“.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.