На ирландците е плащано с по 8 литра бира на ден през 16 век

Ново проучване показва, че значителна част от диетата на работниците през 16 век в Ирландия е била по 14 пинта или 7,95 литра на ден през 16 век. Проучването, проведено от д-р Сюзън Флавин (Susan Flavin) от Anglia Ruskin University, включва доказателства от домовете на хората, дажбите на войниците и пристанищни книги от епохата.

Д-р Флавин е лектор по Ранна модерна история и е открила, че ейл и бира са били особено популярни в Ирландия, тъй като са били смятани за жизненоважен източник на калории.

Каменоделец в каменоломна в Клонтарф, Дъблин през 1565 г. имал дневна дажба от 14 пинта всеки ден. Това е станало с разрешение на проктора на катедралата в Дъблин.

Документите също така показват, че обслужващият персонал в замъка в Дъблин е консумирал 264 000 пинта или 150 000 литра бира през 1590 г. Разделено на броя хора, това е средно по 8 пинта или 4,54 литра бира на ден – сравнимо с дневната дажба на техните английски съвременици.

По това време в Англия имало нарастваща тревога спрямо пиянството и д-р Флавин отбелязва някои английски наблюдатели на пиенето в Ирландия, които са забавни и може би показват първите стереотипи за пияните ирландци.



Един такъв източник говори за „обикновените“ ирландци, които „са изключително склонни към пиянство. Защото, докато живееха в горите и в колиби със своите животни, те можеха да бъдат задоволени с вода и мляко, но щом дойдоха в градовете нищо не бе по-често от това да вържат кравите си на вратата и да не се отделят от таверните, докато не са изпили всичката бира и силна вода, която те наричат уиски (usquebaugh) и това са не само лордовете, но и обикновените хора, се разхождат полуголи, без нуждата от дрехи да ги покриват“.

flavin.jpg
Д-р Флавин, освен изследовател, е и голям почитател на бирата.

Д-р Флавин е изучавала писмени източници и разкази на съвременици и изчислява, че бирата през 16 век е имала много повече калории от масовата днешна бира. Тогава е било обичайно една пинта (0,57 литра) бира или ейл да съдържа 400-500 калории. Съвременна пинта бира съдържа 180-200 калории.

Ирландските бири са имали по-високо съдържание на овес, тъй като е било трудна да се отглежда ечемик заради влажния климат. Друга причина е, че и хмелът и житото също са били трудни за отглеждани и съответно прекалено скъпи. Това е било и време на изгорена земя – английските войници горели ирландските ниви, а и ирландските войски палели ниви, в зависимост от това на чия страна били. Хмелът сигнализирал началото на комерсиализацията на бирата, тъй като я запазвал по-дълго и нямало нужда да се вари нова серия на всеки няколко седмици.

Д-р Флавин споделя:

Хората погрешно мислят, че „домашната“ бира в този период е била слаба напитка. Всъщност е изчислено, че повечето бира по това време би имала алкохолно съдържание между 7% и 10%, ако са ползвали сходно количество мая както днес. Хората са пиели бира, защото тя е източник на калории, както и за да утолят жаждата си и по социални причини. На нея се е гледало като добро нещо за здравето и енергията и се е смятало, че има възстановяващи способности“.

Жените са били свързани с варенето на бира по това време и често са пиели заедно с мъжете – и с децата си. Понякога са пиели без мъжете си.

beerbrewer_16_century.jpg
Пивоварната от Джост Аман (Jost Amman)

Д-р Флавин допълва:

Прокторът на катедралата Петър Луис си купувал купешка бира, когато неговата собствена свършвала или не била достатъчно добра, и неговият доставчик на „добра бира“ винаги била една жена на име Мег Хог. Домашното производство на бира било разглеждано като част от ролята на съпругата и има свидетелства за жени и деца, които се присъединяват към работещите и пият заедно в края на работния ден.

В замъка на Дъблин има дори записи за „пиенета“, които се случвали на основното място за забавление на замъка и са били събития само за дами.

Следващата стъпка за д-р Флавин е да възпроизведе ейловете и бирите от Ирландия от 16 век по оригиналните им рецепти. Тя възнамерява да изследва хранителната стойност на напитките и твърди, че високото съдържание на овес вероятно е придавало на бирата кисел и плътен вкус на бирата.

Библиография

Flavin, S., 2014. Consumption and Culture in Sixteenth-Century Ireland, Saffron, Stockings and Silk. Woodbridge: Boydell and Brewer.

Flavin, S., 2017. ‘Food, drink and society in sixteenth-century Ireland: cultures of consumption’ in Becoming & Belonging in Ireland c.1200-1600. Cork: UCC Press.

Facebook Comments

1 Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.