Пиенето на алкохол е едно от най-забавните неща за правене според повечето хора. Снимка: Fred Moon, Unsplash
Защо хората пият алкохол? Чакайки за студена бира в кръчмата през лятото след дълъг работен ден, отговорът изглежда изключително прост – пиенето носи удоволствие и отмора. За чиновника в здравното министерство, четящ поредния доклад за социалните вреди от алкохола, отговорът може да изглежда вбесяващ. Защо някой би пил, когато е толкова вредно?
Според проф. Робин Дънбар (Robin Dunbar), позоваващ се и на мнението на други еволюционни психолози, отговорът на този въпрос се появява в друга светлина благодарение на някои доста интересни нови изследвания. Той е едновременно прост и сложен. Както всички маймуни и човекоподобни, хората сме по природа изключително социални животни. Имаме силна нужда да говорим много и интимно и имаме познанието, че алкохолът ни помага за тази кауза[1]. Приятелствата ни защитават спрямо външни заплахи и вътрешен стрес и това е бил ключът на нашия еволюционен успех.
Употребата на алкохол (и като страничен ефект развиването на алкохолизъм) е нещо, което е общо за приматите и не е изцяло човешки феномен[2].
Естествено, бидейки най-умните и влиятелни от своето семейство, хората сме имали най-голям достъп до алкохола спрямо другите примати и тази достъпност се увеличава значително с откриването и развитието на земеделието и възможността за отглеждане на житни култури (с които вече можем да правим какви ли не вкусни алкохолни напитки!).
Не е случайно, че производството и качеството на произвеждания алкохол, както и дневната дажба на различни съсловия бива отразено в едно от първите писани законодателства в човешката история – това на вавилонския цар Хамурапи от около 1754 г. пр.Хр.[3] Дажбата на поданиците му е варирала – обикновеният работник е получавал 2 литра, чиновниците по 3 литра, а висшите администратори и свещеници по 5 литра бира на ден. Нещо повече, в тогавашните времена бирата често не е била продавана, а ползвана за бартер.
Археолози като Патрик МакГовърн (Patrick McGovern), наричан „Индиана Джоунс на алкохола“, са открили следи от ферментация в глинени съдове в Китай, датирани на повече от 8000 години[4].
Развиваме земеделието заради бирата
Все повече археолози допускат, че една от причините хората да започнат да отглеждат житни култури като пшеница и ечемик по време на неолитната епоха не е била, за да правят хляб (каквато е доминиращата хипотеза), а за да правят овесена каша, която да ферментира.
Част от подкрепата за тази теза идва от това, че примитивните храни като лимецовата каша, култивирана в Близкия изток по време на неолита има друга глутенова структура, което прави създаването на добър хляб по-трудно.
За сметка на това от нея става много добра каша, която лесно ферментира. Ако можеш да избираш между безвкусен, воднист хляб или чаша бира, която е и доста хранителна, изборът е доста лесен, нали?
Толерантността към това химическо съединение обаче далеч не е разпределена равномерно между различните народи и раси по света[5].
Генетичните изследвания на алкохол дехидрогеназата показват, че резистентността се е появила независимо в различните култури. В Северна Америка местните индианци имат статистически най-голям шанс да развият алкохолизъм спрямо европейците и азиатците.
Различно ниво на алкохолна толерантност съществуват и сред монголоидната раса, например между китайците и корейците, като първите могат много по-добре да разграждат алкохола от своите съседи[6]. А позитивните ефекти за здравето, наблюдавани при умерена употреба на алкохол, наблюдавани при европейците, не съществуват сред хората от негроидната раса[7].
По-високата телесна маса и наличието на по-високи нива на алкохол дехидрогеназа в отделен индивид увеличават толерантността към алкохола, като и двата фактора варират статистически спрямо етническата принадлежност на индивида[8][9]. Не цялата разлика в толерантността може да бъде обяснена изцяло с биохимията, като значителен фактор са и социо-икономическите и културни различия, включително диета, средно тегло и модели на потребление на алкохол[10].
Социалните групи на приматите, за разлика от повечето други животни, разчитат на създаването на връзки между своите членове, за да поддържат социалната кохерентност
Споделената бутилка вино изиграва силна роля при хората именно за това. Проф. Дънбар обяснява в своя статия за Financial Times, че това не е просто защото алкохолът кара хората да отхвърлят социалните си ограничения и да станат изключително приятелски настроени с другарите си по чашка. Вместо това самият алкохол задейства мозъчния механизъм, който е свързан със създаването и поддържането на приятелства при маймуните, човекоподобните и хората. Този механизъм е ендорфинната система.
Ендорфините (думата е съкращение на „ендогенен морфин„) са ендогенни опиоидни невропептиди и пептидни хормони при хората и други висши животни. Те са невротрансмитери, които участват непосредствено чрез своите подобни на опиати ефекти, при справянето с болката[11]. Ефектът на ендорфините, сходен с този на опиатите, при който всичко в света около нас е розово и животът става прекрасен изглежда е ключов за създаването на свързани взаимоотношения, които позволяват на хората да се доверяват един на друг. Пиенето на алкохол, погледнато в тази светлина, е свята дейност. То позволява на хората да покажат своята най-дълбока същност, доказвайки верността на древната сентенция in vino veritas – истината е във виното.
От множеството социални дейности, които задействат ендорфинната система в хората (вариращи от смях до пеене и танцуване), консумацията на алкохол изглежда е една от най-успешните. В клиниките за лечение на алкохолизъм все по-често се ползва като метод за справяне със зависимостта даване на пациента ендорфинен блокер, като Налтрексон. Лекарството се свързва с ендорфиновите рецептори в мозъка, но е фармакологично неутрално и така пациентът не изпитва удоволствието от пиенето, а само леко негативните последици като замаяност.
Животните също обичат алкохола
И ако наистина голямата иновация на неолитната епоха, спомената по-горе, може да бъде дестилирането на алкохол вместо земеделие, то използването на естествено ферментиращи плодове има много по-дълга история и от човешката. Слоновете и в южна Африка и Индия имат склонност да ядат ферментирали плодове и могат да се замаят доста от тях.
Приматологът Кимбърли Хогингс (Kimberley Hockings) от Exeter University е изследвала западноафрикански шимпанзета, които редовно крадат палмовото вино, оставено да ферментира на дървета от местните земеделци[12]. Робърд Дъдли (Robert Dudley) от University of California Berkeley твърди в своята хипотеза за „пияната маймуна„[13], че хората споделяме с маймуните уникална генетична мутация, която се появила преди около 12 милиона години. Тази мутация ни позволява да разграждаме алкохола в презрели плодове.
За хората, ако не и за слоновете, мечките, маймуните и другите пиещи зверове, ферментиралите напитки играят централна роля при тържествата по целия свят.
А тържествата са висша еманация на приятелствата. Затова е силно възможно в това отношение алкохолът да играе основна роля. Ние имаме нужда от приятели, тъй като те ни дават помощ, когато се нуждаем от нея, или когато имаме нужда някой да изслуша тегобите ни с известна доза емпатия. Но, оказва се, приятелството има и други скрити ползи.
Една от големите изненади на последното десетилетие бе поредицата от публикации, които показват, че нашето щастие, здраве и склонност да се разболяваме – и дори времето за възстановяване от операция и колко дълго живеем – са повлияни положително от броя на приятелите, които имаме.
Ако искате да получите особено убедителен пример, едно проучване от Джулиан Холт-Лунстад (Julianne Holt–Lunstad) събира резултатите от 148 проучвания за пациенти със сърдечни удари[14]. Целта е да се установи кой е факторът, който с най-голяма степен на точност ще предскаже възможността да се оцелее 12 месеца след първия сърдечен удар. Освен че изследва наистина огромен брой хора, то се основава на много ясно измерим критерий – оцеляване или смърт.
Най-добрият показател тук е броят и качеството на приятелствата, които даден пациент има.
Малко след него идва отказването на тютюнопушенето. Значително по-надолу в класацията идват упражненията, наднорменото тегло, употребата на алкохол, качество на храната и дори качеството на въздуха. Изглежда, че може да ядем, пием и да мързелуваме колкото си искаме и това няма да окаже по-голямо влияние отколкото това да имаме няколко добри приятели, с които да излизаме.
Самотата е заплаха за здравето на Запада и Великобритания дори има министерство, което отговаря за това.
Решението му, разбира се, е голямо предизвикателство, но окуражаването на хората да излязат и да пият по няколко бири, бутилка вино или няколко ракии в местната кръчма може да е добро начало.
Ролята на алкохола в поддържането на приятелските връзки, които ни дават психологическа и емоционална подкрепа, може и да очевидно много важна, но има и още плюсове
Ендорфините, които биват отделени от дейностите, които вършим с приятелите си може да имат допълнителни ползи за телата ни. Изглежда, че те стимулират имунната ни система като активират Т-клетките на тялото, които отговарят за защитния механизъм, пазещ ни от множество често срещани заболявания.
Проф. Дънбар коментира множеството случаи от професионалната му практика, при които разговаря с бивши военни в САЩ, които коментират, че боледуват значително по-често в цивилния си живот. Те продължават да са във форма, както по време на службата си, но значително по-често настиват, кашлят и изпадат във всички тези неприятности на живота. Когато им споменал другарството на живота в армията, по някоя бира от време на време и всички онези упражнения в казармата, всички те веднага схванали. Упражнения, алкохол и приятели – три прекрасни начина да си набавим дозата ендорфини.
Разбира се, както всичко друго биологично, ако се прекали с алкохола и бързо отиваш надолу и ефектът става негативен.
Същото важи и за храните, които ядем. Сол, протеини, мазнини и захари са полезни, но с прекаляването бързо си докарваме някоя от модерните болести – диабет, затлъстяване, рак. Няколко питиета с алкохол ще ни успокоят и ще ни направят по-социални и може да са ни полезни. Но да изпием дори едно повече от нужното и ще си платим цената за лакомията си с лихвите.
Това твърдение може да бъде илюстрирано с изследване, публикувано в British Medical Journal, проведено сред 9000 служители на общината в Уайтхол. В него били следени техните навици на пиене и здравето им в продължение на няколко десетилетия след пенсионирането им. Тези, които не пили алкохол на 40 и 50 години, заедно с онези, пили повече от препоръчваните от британското правителството 140 мл. алкохол (14 малки твърди питиета, 3,5 л. бира, 580 мл. вино) седмично, имали значително увеличен риск от развиване на деменция.
Тези, които не са пили изобщо, имали 50% по-голям риск от развиване на деменция от тези, които пиели умерено. Същият риск се отнасял и за тези, които пиели много (повече от 400 мл. алкохол на седмица, 40 малки твърди питиета / 10 л. бира / 3,33 л. вино). Пиенето на повече от 600 мл. алкохол на седмица (60 малки твърди питиета / 15 л. бира / 5 л. вино) удвоява риска. Или, отново да се позовем да древната мъдрост: ne quid nimis – нищо излишно.
Резултатите от проучването от Уайтхол може да са още по-интересни, отколкото изглеждат на първо четене.
Проучването не взема предвид приятелството като фактор, но проф. Дънбар вижда модел. Хората, които пият умерено, често са социални пиячи, докато тежките пияници увеличават консумацията си защото често пият сами вкъщи – или пият отвъд момента, в който могат да участват в онези смислени разговори, на които се крепят приятелствата.
Може да изглежда, че тези резултати всъщност отразяват факта, че социалното пиене създава мрежи от приятелства. Това е вградено в системата за социална подкрепа, която най-много ни предпазва от деменцията. Приятелите водят разговори по начини, по които мозъкът не спира да работи, както и ни дават свързаните с ендорфина здравни ползи. Когато се видим за по бира, ние говорим, смеем се, разказваме си истории, понякога пеем и танцуваме. Всичко от изброеното активира ендорфинната система и така помага на процеса на създаване на социални връзки, както и на процеса на възсатонавяване.
Проф. Дънбар наскоро е участвал в редица проучвания в своя университет Оксфорд, заедно с организацията Camra (Campaign for Real Ale – Кампания за истинска бира), търсейки ползите от старите общностни пъбове спрямо скъпарските улични барове в центровете на градовете. Ситуацията в България не е по-различна.
В старите квартални кръчми всички се познават и пият заедно от години, докато в новите барове в центровете на градовете ни повечето хора са непознати. Един от компонентите на проучването на проф. Дънбар е била посещаемостта във Великобритания на местни пъбове. Изследването, донякъде изненадващо, показало, че хората, имащи си своя редовна „местна“ кръчма или пъб имали повече близки приятели. Те били по-щастливи, били по-доволни от живота си, били по-обвързани с местните си общности и вярвали повече на хората около себе си.
Тези, които никога не пият, били значително по-зле по всеки един от тези критерии.
В същото време тези, които посещавали местна кръчма били по-добре от редовните пиячи без своя си кръчма, която посещават редовно. По-детаилен анализ подказва, че честотата на посещения на пъбовете е в основата на това – изглежда тези, които посещавали същата кръчма по-често били по-обвързани с и по-вярващи на местната си общност и в резултат имали повече приятели.
В отделно проучване на социалното хранене, проведено заедно с The Big Lunch organisation, Дънбар и екипът му открили, че яденето заедно с други също оказва позитивно влияние върху същите резултати, особено ако се прави вечер. Когато учените се запитали какви други неща се случват по време на яденето, които биха могли да имат този ефект, три неща най-често биват изброени от участниците – смях, спомени от деня и – да, познахме – консумация на алкохол.
И трите неща са добри в задействане на ендорфиновата система. Фактът, че вечерното ядене, в това проучване, изглежда е по-важно от обедното, е интересен сам по себе си, защото явно има нещо особено магично в това да се извършват социални дейности вечерно време, което подсилва всички тези ефекти. Това може да се дължи на остатък от преди около 400 000 години, от времето, когато за пръв път сме открили огъня. Така нашите древни предци са могли да преместят всичките си социално свързващи дейности за вечерта и така им се освобождава допълнително време през деня за събиране на храна и друга икономическа дейност. Добавяме и малко ферментирали плодове и ето…
Библиография
[1] Sutcliffe, A., Dunbar, R., Binder, J. & Arrow, H. (2012). Relationships and the social brain: integrating psychological and evolutionary perspectives. Brit. J. Psychol. 103: 149-168.
[2] Juarez, J.; Guzman-Flores, C.; Ervin, FR; Palmour, RM (December 1993). „Voluntary alcohol consumption in vervet monkeys: individual, sex, and age differences„. Pharmacology Biochemistry and Behavior. 46 (4): 985–8. PMID 8309979. Последно посетен на 21.01.2019 г.
[3] Законите на Хамураби / THE CODE OF HAMMURABI, Translated by L. W. King. Последно посетен на 21.01.2019 г.
[4] P.E. McGovern, J. Zhang, J. Tang, Z. Zhang, G.R. Hall, R.A. Moreau, A. Nuñez, E.D. Butrym, M.P. Richards, C.-S. Wang, G. Cheng, Z. Zhao, and C. Wang 2004. Fermented Beverages of Pre- and Proto-Historic China. Proceedings of the National Academy of Sciences USA 101.51: 17593-17598. Последно посетен на 21.01.2019 г.
[5] Chan, AW (1986). „Racial differences in alcohol sensitivity„. Alcohol and alcoholism (Oxford, Oxfordshire). 21 (1): 93–104. PMID 2937417. Последно посетен на 21.01.2019 г.
[6] Duranceaux & al. (2008). „Ethnic differences in level of response to alcohol between Chinese Americans and Korean Americans„. J Stud Alcohol Drugs. 69 (2): 227–234. PMID 18299763. Последно посетен на 21.01.2019 г.
[7] Jackson, Chandra L.; Hu, Frank B.; Kawachi, Ichiro; Williams, David R.; Mukamal, Kenneth J.; Rimm, Eric B. (July 2015). „Black–White Differences in the Relationship Between Alcohol Drinking Patterns and Mortality Among US Men and Women„. American Journal of Public Health. 105 (S3): S534–S543. Последно посетен на 21.01.2019 г.
[8] Yin, S. -J.; Cheng, T. -C.; Chang, C. -P.; Chen, Y. -J.; Chao, Y. -C.; Tang, H. -S.; Chang, T. -M.; Wu, C. -W. (1988). „Human stomach alcohol and aldehyde dehydrogenases (ALDH): A genetic model proposed for ALDH III isozymes„. Biochemical Genetics. 26 (5–6): 343–60. doi:10.1007/BF00554070. PMID 3214414. Последно посетен на 21.01.2019 г.
[9] Fenna, D.; Schaefer, O.; Mix, L.; Gilbert, JA (1971). „Ethanol metabolism in various racial groups„. Canadian Medical Association Journal. 105 (5): 472–5. PMC 1931291. PMID 5112118. Последно посетен на 21.01.2019 г.
[10] Bennion L.; Li T. K. (1976). „Alcohol metabolism in American Indians and whites„. New England Journal of Medicine. 294 (1): 9–13. doi:10.1056/nejm197601012940103. PMID 1244489. Последно посетен на 21.01.2019 г.
[11] Stefano GB, Ptáček R., Kuželová H., Kream RM (1515). „Endogenous morphine: up-to-date review 2011„. Folia Biol. (Praha). 58 (2): 49–56. PMID 22578954. Последно посетен на 21.01.2019 г.
[12] Bersacola E, Bessa J, Frazão-Moreira A, Biro D, Sousa C, Hockings KJ (2018). Primate occurrence across a human-impacted landscape in Guinea-Bissau and neighbouring regions in West Africa: using a systematic literature review to highlight the next conservation steps. PeerJ, 6, e4847-e4847. Последно посетен на 21.01.2019 г.
[13] Dudley, R. (2014). The Drunken Monkey: Why We Drink and Abuse Alcohol. Berkeley: University of California Press. 154 pp.
[14] Holt-Lunstad, J. (2018). The Potential Public Health Relevance of Social Isolation and Loneliness: Prevalence, Epidemiology, and Risk Factors. Public Policy & Aging Report. Последно посетен на 21.01.2019 г.
