Когато падна Стената… няколко подбрани истории

Паспортът на Ангела Меркел от Германската Демократична Република
Време за четене: 4 минути


Андре Фриц, графичен дизайнер, родом от Берлин:

Отивах на училище… в класната стая седяха само 5 ученици. Учителката обясни, че трябва да си ходим вкъщи. Каза, че не работело нищо и стената била отворена.

Прибрах се вкъщи, майка ми подсмърчаше. Каза, че баща ми бил заминал на Запад. Нямаше представа дали той ще се върне, а и не знаехме дали няма да затворят пак стената. Когато баща ми се върна, ми беше донесъл играчки – пистолетче, найлонови чорапи и космически кораб HE MAN: Masters of The Universe.


Естебан Томас,
MATTEL ELECTRONICS MASTERS OF THE UNIVERSE 1982, flickr
Attribution 2.0 Generic (CC BY 2.0)

Съветски играчки от 80-те години, flickr
Attribution 2.0 Generic (CC BY 2.0)

Ангела Меркел, канцлер на Германия от 2005 г.; 

Имахме такава шега вкъщи: „Падне ли стената, отиваме да ядем стриди в хотел Кемпински.“ В четвъртък винаги ходех в сауната с приятели. На връщане от сауната видях тълпа да тича по Борнхолмърщрасе. Беше може би единадесет часа. Тогава просто тръгнах след тълпата. Групата влезе в едно западногерманско жилище от западната част на улицата и всички искаха да говорят по телефона. Аз исках да се обадя на леля си. На следващата сутрин трябваше да ставам рано за работа, понеже бях организиран и прилежен човек. Прибрах се към 1 часа вечерта , след като изпих първата си западногерманска бира.

Кристоф Брюсел, доцент доктор по политически и медийни науки в университета в Бон:

На този ден трябваше да летя за Бон през Берлин. Работех в телевизионните редакции и имах собствени жилища и в двата града. Точно по време на конференцията, трябваше да напусна офиса си в Берлин. Гюнтер Шабовски току-що се беше изпуснал на пресконференция, че забраната за пътуване се отменя „веднага“. По онова време нямахме мобилни телефони, интернет, нито Туитър. Така че информацията не можеше да достигне бързо до мен, докато пътувах за Бон. Когато пристигнах, свекърва ми каза: „Границите са отворени!“ Звучеше като от онези истории за войната от едно време. Kакво трябва да означава границите са отворени?

Обадих се много рано на следващата сутрин на колегите от редакцията в Берлин, когато трябваше да пътувам за други срещи. Те бяха все още в офиса, не бяха спали, празнуваха с „чужденците“ от ГДР и бяха в добро настроение. Тогава един колега и добър приятел ми разказа, че през нощта се е разхождал покрай Бранденбургската врата – изкачвайки се над стената. Веднага прекратих моята обиколка, поръчах билети от Кьолн за Берлин. Празнувахме 3 дни без да спим.

Ирис, германка живееща от 1989 г. в България:

Пристигнах в България само 2 дни преди събитията с 3-месечно бебе. Не можех въобще да говоря български език. Цялата емоционалност около тези дни тук ми убягна поради езикови причини. Не можех да чета вестници или да гледам телевизия без да ми превеждат. Разбира се, въпреки езиковата бариера, всичко това означаваше много за мен, защото почти всички мои роднини живееха в ГДР, а пък аз във ФРГ. Често пътувах зад граница, за да посетя баба си и дядо си. Пътуването винаги беше травматично преживяване. Човек се страхуваше да не сбърка някъде. Често сънувах кошмари, свързани с граничната бразда, трябваше да я пресичам в сънищата си, в моята нестабилна младост. Стената означаваше много за мен.


Ханс-Петър Шмид

В деня на падането на Стената живеех близо до Люнебург. От известно време следях развитието в ГДР както в западногерманските медии, така и по източногерманската телевизия, която можеше да се хваща в района на Люнебург чрез антена.

Прибрах се вечерта вкъщи и пуснах телевизора (DDR 2). Предаваха легендарната пресконференция, която Гюнтер Шабовски проведе в Берлин. На него му беше ясно, че не може да се справя със западните журналисти и неудобните въпроси.

Бях изумен, когато чух какво казва Шабовски, защото по-скоро очаквах нещо като с бежанците от посолството в Прага.
На въпросите, които бяха зададени от няколко журналисти (те бяха леко позаспали, започнаха да се събуждат) Шабовски отговори първо с неувереност: „ Така другари ….[…] цитира още веднъжпрессъобщението и отговори на друг въпрос – кога ще влезе в сила: „ Доколкото съм запознат, ще влезе в сила от този момент. Веднага.” Това значеше, че стената трябва да бъде премахната на момента.

После разговарях с един приятел по телефона и се уговорихме да се срещнем да гледаме телевизия в тях в Люнебург, където изпихме една или две бири. Хелмут Кол се похвали, че веднага е разпознал уникалната историческа възможност, която се предлага. Той говореше ясно за факта, че не става въпрос за приемане на колкото се може повече граждани на ГДР във Федерална република Германия, ами да накарат сънародниците в ГДР да се чувстват по-добре в бъдеще и че те трябва да бъдат подтикнати да останат в ГДР.

Волфганг Вебър, берлинчанин:


Падането на стената се случи на четиридесетия ми рожден ден. На този ден пътувах за Южна Германия през Берлин. На границата Бавария / Тюрингия установих, че съм забравил удостоверението си за моя автомобил. Граничните служители на ГДР ми предложиха да ми издадат допълнително удостоверение за автомобила срещу определена такса. Затова седях в кабинета и чаках. С времето ми ставаше все по-неспокойно, но никой не се интересуваше от мен. Накрая някакви оператори влязоха и извикаха „Къде са те? Къде са те?” Накрая някой се смили над мен и удостоверението ми беше готово. Когато се качих в колата, видях какво се случваше: най-първите автомобили от ГДР чакаха тъкмо да преминат границата.

Когато пристигнах в Драйлинден, вече имаше стотици коли, които чакаха да влязат в Западен Берлин. След това се отправих към Бранденбургската врата, където хиляди празнуваха, изпълнени с истинско щастие. Там отворих и моята бутилка пенливо шампанско, която бях взел със себе си, заради рождения ми ден. Изпих я с разни непознати хора. Потърсих следващия граничен пункт. Тази вечер беше една от най-невероятните в живота ми.

Томас Косач, журналист:

Някъде след 18.00 часа чух легендарното изказване на Гюнтер Шабовски: „Днес решихме да дадем възможност на всеки гражданин на ГДР да пътува през граничните пунктове.“ Въпреки че знаех, че чувах нещо сензационно, не ми беше въобще ясно какво точно означава.

До полунощ всички пунктове бяха отворени. Когато сутринта отивах на работа, трабантите вече тракаха из Берлин и разнасяха миризмата, напомняща за отворената граница.


Източници:

https://www.wn.de/Specials/Mauerfall/2014/11/1775247-Dann-bin-ich-den-Leuten-hinterher-Angela-Merkel-erinnert-sich-an-ihren-9.-November

https://de.quora.com/profile/Christoph-Br%C3%BCssel

https://de.quora.com/Wie-und-wo-habt-Ihr-den-Fall-der-Berliner-Mauer-erlebt

Facebook Comments

2 Comments

  1. „Осъждам сатанинската идеология на комунизма, създадена от юдейските слуги на Злото Мордохай-Маркс, Бланк-Ленин, Бронщайн-Троцки и други изчадия адови. Проклети да са те, както и еврейските им спонсори от Уол стрийт и всички окаяни дегенерати, които загърбваха съвестта и човешкото в себе си, за да следват ‘заветите’ на тази изродена червеноюдейска шайка. Проклинам евреите и масоните, които продадоха душите си и нас на кръвожадния си демон и броя дните до неизбежния колапс на дяволската система, в която ние, човеците, бяхме впримчени. Светлината винаги надвива над мрака и човечеството отново ще диша свободно от адските окови на мордохай-комунизма, глобализма, либерализма, ционизма, демонокрацията, ‘равенството и братството’, толерастията и всички останали нечовешки идеологии, заченати от самия Сатана. Богъ раздава Правдата! Новъ денъ ще изгрее над поробената ни Родина и окованото човечество. Да живее България! Да живеятъ борците срещу червеноюдейското мракобесие! Вечна слава на героите, които се опълчиха на Злото!“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.