Вазата от Хиги е от VII в. пр.Хр и ни помага да разберем по-добре как са се водели войни елините и как са изглеждали хоплитите.
Оригинална публикация: Ian Joseph, Phalanx Warfare Transformed: Innovation in Ancient Greek Warfare 431–331 BCE | Part 1: Mantinea, The Kosmos Society
Три велики битки – при Мантинея (418 г. пр.Хр.), Левктра (371 г. пр.Хр.) и при Гагамела (331 г. пр.Хр.) – демонстрират развитието на елинската и македонската война от простата хоплитска фаланга, използвана от елинските фермери, защитаващи нивите си, до мощната, тактически гъвкава армия, която позволява на Александър Велики да завладее Персийската империя.
Появила се някъде към края на Тъмните векове (приблизително 800 г. пр. Хр. до 600 г. пр. Хр.), фалангата от земеделци, въоръжена с голям кръгъл щит, двуметрово копие и шлем, се променя малко през първите няколко века от съществуването си.
През стоте години от 431 до 331 г. пр. Хр. обаче фалангата се превръща в мобилна, дисциплинирана и тактически гъвкава сила, която, допълнена от конница и лека пехота, осигурява на талантливия генерал възможност да посрещне и да триумфира над всяка друга армия по онова време.
Войната на хоплитите
Когато Древна Елада се събужда от Тъмните векове, тя преживява военен ренесанс, в чийто център е хоплитът – тежко въоръженият пехотинец на града-държава полис (πόλις; множествено число πόλεις)[1].
Хоплитът, разположен рамо до рамо със своите съграждани в плътно подредена фаланга, се превръща в стандартната елинска бойна формация до средата на VII век.
Дребните земеделци от ранните елински полиси се нуждаели от бърза и рентабилна форма на война, за да установят собствеността си върху граничните земи[2]. Фалангите на два враждуващи полиса се срещали на спорната територия, нападали се директно един срещу друг и се сражавали в рамките на един следобед.
В крайна сметка една от фалангите отстъпвала, а другата преследвала победения враг само на кратко разстояние. Въпреки че фалангата била подкрепяна от леко въоръжени пехотинци, сражаващи се с копия и лъкове, и леко бронирани кавалеристи с копия, тези войски не играели решаваща роля в битката. Войната на хоплитите е водена по този начин от градските държави в Централна и Южна Елада приблизително от 700 г. пр. Хр. до началото на Пелопонеската война през 431 г. пр. Хр.[3]
Тактиката в големите хоплитски сражения по същество се ограничавала до фронтална атака. Победата на тези армии от граждани-земеделци обикновено се определяла от храбростта, силата и издръжливостта. Побеждавала онази страна, която можела да надвие врага си и да издържи по-добре на шума, страха и кръвта в битката[4].
Голямата Пелопонеска война, започнала през 431 г. пр. Хр., която изправила Спарта и нейните съюзници срещу Атина и нейната Егейска империя, променила характера на войната.
Продължителността на войната, високите залози в нея и нарастващият брой на жертвите довели до изоставяне на обичайните форми на война. Участниците започнали да търсят ефективни средства за победа над врага, които да надхвърлят обикновената твърдост и храброст[5].
През 419 г. пр.Хр. войски на Аргос нападат епидаврийците – малък полис, съюзен на Спарта, традиционния враг на Аргос. Спартанците събират мощна армия и потеглят към Аргос, където цар Агис, спартанският главнокомандващ, договаря 4-месечно примирие с аргосците. Това разгневило много от съюзниците му, както и спартанското правителство, което смятало, че е пропиляна златна възможност да смаже Аргос.
Атиняните, които воювали със спартанците, обаче успели да убедят аргосците да нарушат примирието.
Те се подготвили да тръгнат срещу Тегея, където една просъюзническа партия подготвя бунт. Разтревожени, спартанците се отправили на север, за да се изправят срещу съюзниците.
Предишните решения на Агис били остро критикувани и той е решен да постигне военен успех. Съюзниците заемат силна отбранителна позиция на един хълм, който Агис иска да атакува, но е убеден да забави нападението.
Вместо това той се оттегля и започва да опустошава района и да разрушава напоителните съоръжения. Обикновените войници на съюзниците притискат генералите си да напреднат и на следващия ден внезапно пристигат на позицията на Агис в пълен боен ред, като дават на спартанците твърде малко време да заемат собствената си бойна формация.
Последвалото сражение било донякъде объркано, като и двете страни губели на места, но в крайна сметка спартанците взели надмощие и победили, като възстановили донякъде военния си авторитет, но не постигнали важни стратегически успехи, освен мирния договор с Аргос.
Предимството на професионализма – Мантинея
Битката при Мантинея се води между Пелопонеската лига, оглавявана от Спарта, и коалиция от Мантинея, Аргос, Атина и някои други по-малки градове. Армиите се приближават една към друга през лятото на 418 г.пр.Хр. в равнината край Мантинея.
Съюзническата армия подрежда фалангата на всеки един град до съседния в една дълга линия. От спартанска страна към шестте спартански „полка“ се присъединили техните съюзници и по-неформални групи спартанци в еднаква линия от фаланги (вж. картата на Мантинея, „Първа част“). Както е било обичайната практика, най-силните части са разположени на дясното крило на всяка армия, „почетното място“.
Повечето традиционни хоплитски битки започват по един и същи начин. По думите на елинския историк Тукидид:
Всички армии си приличат по това, че тръгвайки на бой, те се изместват по-скоро на дясното си крило… защото страхът кара всеки мъж да направи всичко възможно да прикрие невъоръжения си страна с щита на съседния отдясно мъж[6].
С други думи, всяка от армиите се измествала надясно, докато напредва, което позволява на всяко по-силно дясно крило да обгърне по-слабото ляво крило на противника, давайки му възможност да атакува открития фланг на врага.
Армиите на опълченците граждани не са били добре обучени и трудно са се придвижвали в друга посока освен напред.
Спартанците бяха различни: те били професионални войници, обучавани от деца в боравенето с оръжия и маневрирането в строй. Тяхната фаланга била съставена от полкове, а полковете – от роти и т.н., като всяка от тях се командвала от офицер. Този професионализъм позволяваше на фалангата им да маневрира, което те използвали добре при Мантинея.
Докато двете армии маршируват една към друга, традиционното изместване надясно кара дясното крило на спартанците да излезе извън лявото крило на коалицията. Но когато движението на коалиционната армия надясно започна да застъпва спартанското ляво крило, спартанският цар Агис, „… страхувайки се, че лявото му крило ще бъде обкръжено… заповяда (им) да се изнесат от мястото си в редиците и да изравнят линията.„[7]
По този начин в спартанското ляво крило се отворила пролука, която предоставила на сближаващото се дясно крило на коалицията възможността да заобиколи от двете страни спартанското ляво крило (вж. картата, „Втора част“).
Предвид предимството си коалиционното дясно крило пробива спартанската левица и „разсича и обгражда спартанците, и ги прогонва в пълен разгром…„.
Но на другото крило спартанците имали предимство пред коалицията и „незабавно ги разгромиха; по-голямата част от тях дори не изчакаха да нанесат удар, а се предадоха в момента, в който се приближиха…“[8].
Докато лявото крило на коалицията е разгромено, Агис забелязва поражението на собственото си ляво крило и „заповядва на цялата армия да настъпи в подкрепа на разбитото крило...“.
И тук тренировките на спартанците се отплащат, защото те успяват да завъртят дясното си крило така, че то да сочи диагонално към лявото крило на коалицията, като на практика правят смяна на фронта, и след това напредват към врага.
Както пише Тукидид, „мантинейците и техните съюзници… престанали да притискат врага и като видели, че приятелите им са победени, а спартанците са в пълен напредък срещу тях, се обърнали в бягство„[9] (вж. картата, „Трета част“).
Обучението и професионализмът на спартанските полкове демонстрират превъзходството им над гражданското опълчение в останалата част на Гърция. Никоя друга хоплитска армия по онова време не би могла да извърши толкова ефикасна и бърза смяна на фронта и да превърне едно съмнително сражение в пълна победа. Професионализмът демонстрира един от методите за трансформиране на войната на хоплитите.
Бележки
[1] V. D. Hanson, Wars of the Ancient Greeks, Smithsonian, 2004, стр.46
[2] Hanson, стр.47
[3] A. Jones, The Art of War in the Western World, Oxford, 1989, стр.4
[4] J. E. Lendon, Soldiers and Ghosts, Yale, 2005, стр.52
[5] S. Hornblower, The Greek World, Routledge, 2004, стр.190
[6] Strassler, The Landmark Thucydides, Free Press, 1996, Book 5.71
[7] Strassler, Thucydides Book 5.71
[8] Strassler, Thucydides Book 5.73
[9] Strassler, Thucydides Book 5.74
Библиография
Arrian of Nicomedia, ‘The Anabasis of Alexander‘ translated by Chinnock, E.J. (en.wikisource.org)
Jones, A. 1989. The Art of War in the Western World, Oxford
Lendon, J. E. 2005. Soldiers & Ghosts, Yale
Pomeroy, Burstein, et al. 2008. Ancient Greece: A Political, Social, and Cultural History, Oxford
Hanson, V. D. 2004. Wars of the Ancient Greeks, Smithsonian
Hornblower, S. 2008. The Greek World 479 – 322 B.C., Routledge
Strassler, R. B. 1996. The Landmark Thucydides, Free Press
Strassler, R. B. 2009. The Landmark Xenophon’s Hellenika, Pantheon Books
Краят на историята все не идва