Прогресивният данък ще навреди на зараждащата се средна класа

Снимка: Христо Сахатчиев, Unsplash

Виждам, че напоследък радетелите за въвеждането на прогресивен данък в България рязко се увеличиха, затова ще дам няколко интересни факта върху данни на НАП от 2018 г., които може би ще накарат част от тези привърженици дразмислят.

Изглежда, че тези 11 000 души, които са декларирали доходи над 7800 лева на месец, са платили повече данъци, отколкото тези 580 000 души с декларирани доходи под 450 лева.

Хората, които са декларирали над 2600 лева месечна заплата са малко над 100 000 души или 4,4% от всички. Те са платили малко над 25% от всички данъци върху доходите на физическите лица (ДДФЛ).

Ето и няколко разсъждения за въвеждането на прогресивен данък:

1) Плоският данък върху доходите на физическите лица не прави така, че хората с по-високи доходи да плащат по-малко данъци (точно обратното всъщност), а така, че всеки да плаща еднаква част от труда си под формата на този данък, всеки отделя еднакво време от живота си, за да работи не за себе си и семейството си, а за държавата.

2) Очевидно лелеяният 1% у нас са всъщност хората с доходи над 5000 лева месечно. Общо около 23 000 души. Тези хора плащат около 13% от парите събрани от този данък.

3) Ако бъде въведен прогресивен данък, то ще бъде наказана точно зараждащата се средна класа или иначе казано тези 100 000 души с декларирани доходи над 2600 лева на месец – точно хората, които по някакъв начин с усилията си са успели да си докарат нормални доходи. Това ще удари софтуерните и хардуерните специалисти, инженерите, архитектите, доказалите се лекари с дългогодишен стаж, голяма част от икономистите, някои предприемачи и т.н.

4) При въвеждането на такъв данък няма да се подобри нито образованието, нито здравеопазването, нито други обществени услуси, а ще има повече пари, които Борисов, Орешарски, Станишев, Доган и свързаните с подобни лица фирми да откраднат.

Не мисля, че изведнъж ще слезнат неопетнени и неотменно честни ангели и ще поемат управлението на държавата. По-добрата вероятност е, че пак ще се редуват обичайните заподозрени. Новите данъци ще бъдат откраднати и/или раздадени на администрацията, за да гласува за тях разбира се.

5) Последно, но най-важно е човек да си отговори искрено на следните въпроси: Защо и как е по-морално един човек да работи 30-40% от времето си за държавата, а друг 5%?Всъщност дали това не е точно обратното на моралното и справедливото? Защо един човек, който се е трудил, изучил се е и след това е успял да се договори умело за услугите си, трябва да бъде наказван?

Бележка – данните са от 2018 г., като за този период има промяна в доходите на българите. Минималната работна заплата от 1 януари 2018 г. е 510 лв, през 2021 г. е 650 лв. Средната работна заплата през 2018 г. е 1,146 лв, а в края на 2020 г. достига 1 625 в обществения и 1 465 в частния сектор по данни на НСИ. Трябва да се има предвид и особеността на масово осигуряване на по-ниска ставка с цел плащане на по-малко осигуровки, което прави всички тези данни ориентировъчни.