Гълъбите не са известни със своя интелект дори сред другите птици.Снимка: Nathan Dumlao, Unsplash
Гълъбите може би се справят по-добре от хората в предаванията за игри, поне в „Да сключим сделка“. Тези нови открития, свързани с отличната способност на гълъбите да решават сложни статистически задачи, могат да хвърлят светлина върху причините, поради които хората не умеят да решават определени видове задачи, пише Чарлз Чой (Charles Q. Choi) за сайта LiveScience.
Проблемът на Монти Хол
Така нареченият проблем на Монти Хол е добре познат пъзел, наречен на името на оригиналния водещ на игралното шоу „Да сключим сделка“ (Let’s Make A Deal), който представял на участниците три врати, едната от които съдържала голяма награда, а другите две – само кози. Наградата и козите били поставени предварително на случаен принцип зад вратите и оставали там през цялото време.
След като участникът направи своето предположение, Монти Хол винаги отварял една от останалите врати, за която знае, че не крие наградата. След това на играча винаги се дава възможност да остане с първоначалното си предположение или да премине към другата неотворена врата.
Повечето хора избирали да останат с първоначалното си предположение, въпреки че смяната на вратата всъщност удвоява шансовете им за печалба.

За да се разбере защо очевидно нелогичният избор на смяна на вратата всъщност е по-добър, трябва да се разбере, че преди водещият да отвори една от трите врати, участникът не е знаел къде се намира наградата и по този начин, когато е избрал врата, е имал шанс да е прав 1 към 3. Това не се променя дори след като водещият отвори вратата. Ако вероятността на първата врата, която участникът е избрал, е останала същата и са останали само две врати, това означава, че останалата неотворена врата трябва да е имала шанс 2 към 3 да е вярна – т.е. тя е имала два пъти по-голям шанс да държи наградата.
Фактът, че хората се справят зле с този проблем, е валиден за всички култури, включително Бразилия, Китай, Швеция и Съединените щати. Всъщност, когато задачата на Монти Хол се появи в рубриката „Попитай Мерилин“ (Ask Marilyn) в списание Parade, заедно с обяснение на решението, колумнистката получи около 10 000 писма, 92% от които не били съгласни с нейното решение. Този логически плопуск бил възприет дори от много статистици и математици, които би трябвало да знаят по-добре, включително Пол Ердос (Paul Erdős), един от най-даровитите математици в историята.
Гълъбите знаят по-добре
За да изяснят защо хората често не успяват да изберат най-добрата стратегия за решаване на подобни задачи, учените изследвали гълъби, които често се справят впечатляващо със задачи, изискващи оценка на относителни вероятности, като в някои случаи засенчват човешките резултати. Другите животни невинаги споделят същите предразсъдъци като хората и следователно могат да ни помогнат да се обясни нашето поведение.
Учените тествали шест гълъба с апарат с три ключа. Ключовете светвали в бяло, за да покажат, че има награда. След като птиците клъвнали един ключ, единият от ключовете, който птицата не избрала, се деактивирал, показвайки, че това е грешен избор, а другите два светвали в зелено. Гълъбите били награждавани с храна за птици, ако направят правилния избор.
При експериментите птиците бързо достигнали до най-добрата стратегия за решаване на задачата на Монти Хол – от правилно решение в около 36% от случаите на първия ден те достигнали зашеметяващите 96% на познаване на 30-ия ден.
От друга страна, 12 студенти доброволци не успели да възприемат и достигнат до адекватно ползвате на тази най-добра стратегия, дори след 200 практически опита за всеки от тях.
Защо хората не го разбират
Една от възможните причини хората да са по-зле от гълъбите в решаването на задачата на Монти Хол може да се дължи на начина, по който хората се учат.
Предишни изследвания със студенти установили, че те почти навсякъде вярвали, че задържането на първоначалния избор и смяната носят еднаква вероятност да спечелят, докато по-младите студенти вярвали в това по-малко. Само в най-младата изследвана група – група осмокласници – значителна, макар и все пак малка част от учениците, разбрали, че смяната е най-добрата стратегия. Възможно е стандартизирането държавно образование да кара хората да придобият начини на мислене, които, макар и ефикасни за някои цели и дейности, да могат да попречат на други видове резултати.
„По време на „образованието“, което според мен обхваща не само формалното образование, но и общия житейски опит, ние придобиваме евристики – правила за действие, които съзнателно или несъзнателно ни позволяват да реагираме бързо на сложния свят“, казва изследователят Уолтър Хербрансън (Walter Herbranson), сравнителен психолог в колежа „Уитман“ в Уола Уола, Вашингтон. „Но въпреки че тези евристики са бързи и като цяло точни, те не са верни в 100 процента от случаите.“
Учените предполагат, че любопитната разлика между поведението на гълъбите и хората може да се корени в разликата между класическата и емпиричната вероятност. При класическата вероятност човек се опитва да открие всички възможни резултати и да прави прогнози, без да събира данни. При емпиричната вероятност прогнозите се правят след проследяване на резултатите във времето.
Гълъбите вероятно използват емпиричната вероятност, за да решат задачата на Монти Хол, и изглежда, че го правят доста успешно. Хербрансън коментира:
Различните видове често намират много различни решения на едни и същи проблеми. Ние, хората, имаме начини за решаване на проблеми, основани на вероятности, които обикновено работят доста добре за нас, като дилемата на Монти Хол е едно забележително изключение. Гълъбите очевидно имат различен подход, който просто се оказва по-подходящ за дилемата на Монти Хол.
Емпиричната вероятност е по-бавен, не толкова елегантен метод на грубата сила, който може да бъде измамен от случайните колебания, наблюдавани в реалните данни, казва Хербрансън, но той не използва никакви мисловни правила, които могат да доведат до капани като проблема на Монти Хол. По подобен начин визуалните системи, от които зависи бързото осмисляне на заобикалящия ни свят, могат да доведат до податливостта ни към визуални илюзии, добави той.
Всъщност гореспоменатият математик Пол Ердос също демонстрира добре силата на емпиричната вероятност. Според биографията му, знаменитият унгарски математик отказвал да приеме обясненията на колегите си за правилното решение и в крайна сметка се убеждава едва след като му показват проста компютърна симулация, която изпълнява задачата стотици пъти. С други думи, „след като Ердос е подходил към проблема като гълъб, той е успял да приеме правилния отговор“, казва Хербрансън.