Стотици млади и възрастни почетоха паметта на убития от комунистите български герой ген. Христо Луков.
За 23-та поредна година траурното шествие Луковмарш се проведе без никакви реални причини да бъде забранен, освен патологичната омраза и страх на комунистите в България от припомняне на делата и произхода им.
През последното десетилетие организираното от БНС „Еделвайс“ възпоминание на един значим български герой, историческа личност, убит от комунистическа терористична група, платена от Москва, среща все по-голяма съпротива. И това е напълно разбираемо, ако се погледне биографията и възгледите на критикуващите.
„Председателят на Националния съвет на БСП Крум Зарков, председателят на Градския съвет на БСП – София Иван Таков и членовете на Изпълнителното бюро на столичните социалисти осъдиха остро в обща позиция решението на съда да отмени забраната, наложена от кмета на София, за провеждането на „Луковмарш“.
Г-н Крум Зарков е убиец на котката на своя съсед, защото съседът го дразнел. Шегува се как мъчи и убива дядовци, заедно с агенти на ДС. Дядо му е генерал Леонид Кацамунски, партизанин, кървав убиец.
Г-н Иван Таков е внук на Пеко Таков, партизанин. Пак, кървав убиец.
Кметът на София г-н Васил Терзиев е внук на генерал Васил Терзиев, партизанин, отново кървав убиец.
Г-жа Татяна Буруджиева е дъщеря на Иван Буруджиев, един от физическите атентатори на ген. Христо Луков, кървав убиец.
Мога да изброявам още имена на висши управляващи и лидери на мнение, които се страхуват ужасно от истината за ген. Христо Луков.
Те публично, напоително и обилно говорят за Луковмарш, колко ужасно шествие е и как никой днес не трябва да почита и да си спомня за генерала. Няма право на отговор в нито една медия, има цензура по тази тема.
За сметка на това, Външно министерство, под ръководството на министъра в оставка г-н Георг Георгиев, излезе с тази позиция:
„Подобни прояви са несъвместими с ценностите и традициите на българското общество и страната ни няма да допусне нейната територия да бъде използвана като сцена за международна изява на екстремизъм, нетолерантност, дискриминация и омраза. Такива прояви се използват за незаслужено представяне на България в отрицателна светлина и за засенчване на постиженията ѝ в областта на правата на човека”.
Ако не ми вярвате за цензурата, посочете ми едно участие на някой от организаторите на Луковмарш или дори техен симпатизант, поканен в която и да е от телевизиите, радиата, онлайн медиите, за да разкаже къде, кога и защо ще се проведе това събитие. Предвид усиленото говорене по темата, включително от партии и институции, е меко казано странно да няма никаква чуваемост по темата.

Въпреки поредната забрана за провеждане на събитието от страна на Столична община в лицето на кмета г-н Васил Терзиев, българският съд отново реши, че подобна забрана е незаконна.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ-ГРАД, Първо отделение 4 състав, в публично заседание на 01.07.2025 г. в следния състав съдия Ваня Стоянова реши:
Съдът в настоящия си състав счита, че в случая не се установява наличие на нито една от визираните в законовата разпоредба предпоставки, пораждаща правомощието на кмета в условията на оперативна самостоятелност да постанови забрана на планираната от Сдружение „Български национален съюз – Еделвайс“ манифестация. За да издаде такава заповед, кметът на Столична община трябва да разполага с несъмнени данни, че с действията си участниците в шествието, биха застрашили обществения ред, или биха нарушили правата и свободите на други граждани.
Припомням, че в абсолютно всички дела, водени от БНС „Еделвайс“ срещу забраните за провеждане на Луковмарш, издавани от кметовете на София г-жа Йорданка Фандъкова и г-н Васил Терзиев, съдът абсолютно винаги се е произнасял, че шествието не нарушава законите и провеждането му е допустимо.
Предвид обаче забраните и изричните решения от страна на кмета на София да прекрати провеждането на събитието, каквито има редовно, можем ясно да кажем, че те са незаконни, освен неморални.

Но репресиите достигнаха и нов връх – заплахи и „профилактиране“ от страна на МВР.
Петък вечер. 21:30 часа. Около 40 активисти са се събрали в Централния щаб на Български Национален Съюз. Част от тях се занимават с последни приготовления около Луковмарш 2026, който трябва да се състои на следващия ден. Други разговарят непринудено със своите съратници и с гости от чужбина (най-вече Германия), които са в България специално за марша.
В един момент се чува свистене на гуми. На улицата пред помещението спират 3 полицейски буса и една патрулна кола. От тях изкачат около 25 полицаи и крещейки сграбчват няколкото човека, които пушат цигари отпред и ги набутват през вратата. След това и те влизат след тях, като продължават да крещят нечленоразделно, без да стане ясно какво искат. В този момент двама от тях изваждат тейзъри и ги насочват срещу събралите се вътре активисти, като им заповядват да си вдигнат ръцете. След тях влиза и полицай с пушка-помпа.
След почти час грубости и загуба на време, без предоставяне на документи за влизане в частна собственост и без повечето полицаи в акцията да имат обозначителни знаци, те събират данните от личните карти на присъстващите и си тръгват. Меко казано, позабравени тактики от времето на Народна Република България, целящи да сплашат хора, които не нарушават нито един закон.
През 2026 г. накратко историята се повтори – организаторите по каналния ред пускат уведомление, Столична община отказва да съгласува шествието, съдът се произнася в полза на БНС, но Столична община променя часа, мястото и маршрута му, съкращавайки го драстично.
Въпреки това стотици българи от София и цялата страна, както и от българските общности в Украйна и РС Македония и гости от Германия, Швеция, Нидерландия, Италия и Хърватия излязоха на улицата, за да изразят своята почит към генерал Христо Луков.

Събитието премина гладко, високоорганизирано и без абсолютно нито едно нарушение на законите на Република България, включително без нито един забранен от закона символ, нямаше нито един пиян или дори употребил алкохол, наркотици, никой не палеше цигара и всички бяха облечени възпитано и подходящо – както е редно на траурно събитие.
Пиша това, защото при непрекъснатата и всестранна цензура мнозина могат да останат с впечатление, че организаторите на Луковмарш са някакви маргинали, безработни, агресивни или дебили, а те са високообразовани, трудолюбиви, възпитани, грамотни българи, които уважават род и родина. Сигурно причината да не им бъде давана думата е именно огромната разлика между медийно градения образ и реалността.

Забраните, съдебните проблеми, полицейските репресии, смяната на час и място – нищо от това не спря българите-родолюбци да почетат един свой герой.
И комунистите в България спят неспокойно от това, че има реална алтернатива на тяхната власт и влияние над историческия наратив.
По темата Луковмарш през последните години
2017 – За паметта на ген. Христо Луков и за безпочвените обвинения в антисемитизъм
2020 – Луковмарш и възраждането на крайното ляво
2020 – Казусът със забраната на БНС
2022 – Как Луковмарш надхитри Столична община
2023 – Институционалният произвол срещу Луковмарш












