Казусът със забраната на БНС

БНС, Луковмарш, забрана
Време за четене: 6 минути

Кадър от провеждането на забранения през февруари 2020 г. Луковмарш, орагнизиран от БНС.

Последната резолюция на Европейския парламент бе относително неясна, когато посочва проблемните области на страната ни, говорейки общо за корупция, бедност, системни проблеми, непризнаване права на малцинства, включително македонското. Само в една област резолюцията бе изключително конкретна – забраната на Българския национален съюз, както и на провеждания от години Луковмарш. В точка 15 четем:

приветства съдебната забрана на ежегодния неонацистки „Луков марш“ и започването на разследване на организацията, стояща в основата му – „БНС“;

БНС са организация, която е малка – нейните членове едва ли са повече от трицифрен брой в цялата страна. Сред техните симпатизанти със сигурност има както български националисти, така и национал-социалисти и това е загатнато дори в избора на инициали. Преди десетина години БНС бяха много по-видими по медии, както и на улицата. Тогавашният им лидер Боян Расате дори успя да ги вкара в голямата политика, сключвайки просъществувала за кратко коалиция с партия „АТАКА“ на Волен Сидеров. По-късно БНС се разделя, като от нея излизат доста по-радикалните членове, създавайки неформалната организация Национална съпротива, в която тоновете на неонацизъм са значително видими.

В крайна сметка Боян Расате е премахнат преди десетилетие от БНС и поелите организацията полагат сериозни и системни усилия да изчистят нейното име, както и да проповядват български национализъм. Сред основните неща, които организират, са чествания на български исторически личности, поддържка и издигане на паметници, както и споменото годишно шествие в чест на генерал Христо Луков, известно под името Луковмарш. Всяка година то е едно от най-разделящите обществото ни събития, водещо до силна радикализация на общественото говорене и дори до масова улична мобилизация на леви и десни през последните години. Но дори в страна като България, която е изкарала 45 години под тоталитарна комунистическа власт и въпреки действащото законодателство, обявяващо за престъпен този режим, откритите комунистически организации не биват мерени със същия аршин и на тях им се дава пълна политическа свобода на действие, както и завиден медиен и културен комфорт.

Заради дългогодишните ежби между либералните НПО организации и публични говорители от една страна, и БНС от друга, реших, че най-добре е да дам думата на двете страни, в духа на истинска свобода на словото и противно на желанията да има цензура, простете, борба с езика на омразата. Относно правния казус с делото за забрана на БНС се свързах с най-гласовите и дългогодишни критици на организацията в лицето на Българския Хелзински Комитет, както и с водача на БНС за София Пламен Димитров, който от няколко години е и комендант на Луковмарш.

БХК бяха лаконични в коментара си, който предавам почти в цялост, като правописът е запазен:

Извиняваме се за късния си отговор и благодарим за предоставената ни възможност да коментираме. За съжаление не сме запознати със съдебните книжа по делото. Поради това не можем да коментираме фактическите основания за действията на прокуратурата. По принцип, европейското право допуска забрана на дейността на организации, които подбуждат към насилие или проповядват расизъм и ксенофобия. Забраната обаче трябва да е пропорционална и да е основана на добре установени факти. Ако една организация бъде прекратена без наличието на необходимите за това предпоставки, членовете й ще имат възможност да се обърнат към ЕСПЧ с жалба за нарушаване на тяхното право на свобода на сдружаване.

Пламен Димитров е един от малкото членове на БНС, които публично застават с името си зад организацията и беше склонен да отговори на няколко въпроса, които му зададох.

1. БНС е организация, която получи изключително голямо медийно внимание след последния доклад на ЕП. Намираш ли това за вид реклама?

Когато институции и структури, крепящи новия ляв тоталитаризъм в европейски, а и в световен мащаб, официално те заклеймяват като техен враг и настояват за заличаването ти, това е не само реклама. Това е признание, че идеите, които отстоява, имат потенциал от който те се страхуват. Означава, че си на верен път. Означава, че това, което правиш е правилно и е добро за народа ти.

Медийното внимание към нас, поне от страна на политически коректните медии, е еднопосочно. В техният фокус сме, когато противниците ни ни обвиняват. Когато им отговорим и ги опровергаем, това почти винаги се неглижира. Ярък пример е делото, което в момента се води срещу нас – делото за заличаване на БНС. Обвинението на прокуратурата бе широко отразено. Не може да се каже същото за нашият отговор. Нещо повече, на първото заседание на съда трите най-големи телевизии бяха заявили свои екипи, които да отразят процеса. Час преди самото дело, те бяха отзовани.

Към случващото се с нас обаче има огромен интерес от страна на националните движения в цяла Европа. Десетки организации от различни европейски държави изразиха своята съпричастност. В Германия, Унгария и Франция се проведоха публични акции за солидарност с БНС. Един от най-големите информационни сайтове на унгарските националисти публикува 4-5 материала, посветени на нашия случай. Преди няколко дни дадох четиридесет минутно интервю за най-популярното онлайн радио на скандинавските националисти (слушано в Швеция, Норвегия, Финландия и Естония). Чехи, поляци, румънци, отразиха случващото се и изказаха подкрепа. Фондацията на европейски националисти Europa Terra Nostra подготви специален материал за резолюцията на ЕП. Като популярност и подкрепа, надминахме случая със забраната на гръцката „Златна зора“. Което говори за потенциала на народа ни в Европа, но това е друга тема.

2. Колко души членуват в БНС? Защо според теб организация с такава членска маса предизвиква такава реакция в чужбина?

Официално по регистраця трима души са членове на БНС. Предвид мащаба на репресиите към момента, мисля че това е напълно достатъчно като коментар. 

Масата е един от факторите, но далеч не е единственият определящ влиянието на една формална или неформална организация. По-скоро масовостта е нещо, което се проявява в един момент, като следствие. Зад всяка промяна в обществото – независимо положителна или отрицателна, винаги стои една не голяма група от хора, която обаче има достатъчно силна воля и упоритост, да отстоява идеите, в които вярва. Това печели и подкрепа и силни врагове.

3. В миналото ваш лидер беше Боян Расате, който беше доста колоритен и конфликтен. За сметка на това новото ви ръководство получава досто по-малко изяви в национален ефир – на какво смяташ се дължи това?

Медиите обичат скандала, но само когато той може да бъде превърнат в цирк. Обичат онова, което им дава възможност да сведат всичко до нещо пошло и просташко. Това естествено, не е полезно за национализма и за това някои хора заслужено изпаднаха и потънаха в забвение. А когато медиите не могат да те използват като панаирджийска мечка, не си им толкова интересен.

4. Провежданият и забраняваният от години „Луковмарш“ бе събитието, което получи най-негативната оценка от левите и центристите в Европа. На какво се дължи тази реакция – на личността на ген. Луков или заради присъстващите и организаторите на шествието?

Само ще допълня, че Луковарше е забраняван незаконно всяко година, за което имаме спечелени съдебни дела. 

Луковмарш е трън в очите им, защото се превърна в символ. Не само на възроденият български национализъм, който преоткриват все повече младежи, но и на едно все по-укрепващо братство между европейските националисти. Възраждането на традиционните ценности на европейската цивилизация и факта, че националистите в Европа са готови да си сътрудничат в една обща борба, ги плаши изключително много. Това би сложило край на новия ляв тоталитаризъм, който усърдно опитват да ни наложат. 

Всичко това нямаше да е възможно, без величието на самата личност на ген. Луков, който впечатлява не само младите българи, но и всеки чужденец, докоснал се до паметта за него.

5. Планирате ли нови събития и акции?

Като цяло сме доста дейна организация и буквално няма месец в който да не организираме или участваме в някакво събитие. Дори не само в страната, често участваме и в инициативи на наши съратници в различни части на Европа. Просто Луковмарш е най-масовата и популярна проява, която организираме. Ако някой има интерес към дейността ни, може да я следи на нашата страница.

6. Ако съдебната власт бъде успешна в забраняването на БНС и заличаването на организацията, смятате ли да се борите до край? Какъв е най-лошият и най-добрият вариант?

Една евентуална забрана със сигурност няма да ни откаже да се борим за това, в което вярваме. Ако регистрацията ни бъде заличена, ще намерим друга легална форма, под която да продължим дейност. 

Най-лошият вариант е БНС да се заличи и на основание на това дело, да опитат да повдигнат обвинения срещу някой от нас. Най-добрият е да спечелим делото. Което впрочем би се случило, ако съда подходи изцяло обективно. Защото прокуратурата буквално няма нито едно конкретно доказателство, за да докаже бомбастичните обвинения срещу нас. А нещата в документите й са меко казано абсурдни. Буквално сме обвинявани за неща, като например, че изказваме мнение против комунистите (при положение, че у нас комунистическият режим бе обявен за престъпен). Цитирам само един от много бисери…

7. Планирате ли влизане в партийната политика както направихте преди повече от десетилетие с участвието в коалицията „АТАКА“?

Не планираме нищо, свързано с партийна дейност. Извлекли сме си поуки от миналото. Има други начини, по които да влияеш на процесите, особено когато си поставяш дългосрочни цели. Едно от най-важните неща на които трябва да се наблегне е, националистите да се изградят като функционална, добре организирана общност. И всичко, което правим, трябва да е насочено най-вече към младите.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.