Докато Южна Африка приема закони за изземване на земя, един град на африканерите изгражда свое собствено бъдеще. Вътрешен човек разкрива как Орания пренаписва правилата за оцеляване. Но те не искат помощ от САЩ или статут на бежанци – те призовават за международно признаване на правото им на самоопределение.
Оригинална публикация: South Africa Takes – Orania Builds, Vishegrad24.com. Превод на български след изричното съгласие на г-н Стридом – Георги Драганов
Изпълнителната заповед на Тръмп и кризата със земята в Южна Африка
На 7 февруари президентът Доналд Тръмп подписа изпълнителна заповед, с която се намалява финансовата помощ на САЩ за ЮАР и се дава приоритет на преселването на „африканерски бежанци“. Това се случва, след като президентът на Южна Африка подписа Закона за експроприацията, който позволява на правителството да изземва земя, акции, пенсионни фондове – всякаква частна собственост – без компенсация.
Живея в Орания, малък африканерски град в Северен Кейп, далеч от центровете на политическата власт. Въпреки това усещаме тежестта на тези политики. Знаем какво означават те. Чували сме Джулиъс Малема да казва:
Белите хора вече няма да се хранят сами… ако ни откажете място на масата за вечеря, ние ще унищожим тази маса.
Отговорът на Орания? Ще построим своя собствена маса.
Ние ще вземем земята и ще я дадем на нашите хора
Южноафриканското правителство се опитва да ни успокои относно Закона за експроприация (The Expropriation Bill [B23-2020]) от 2024 г. Те твърдят, че експроприацията ще става само „в обществен интерес“ и че ще действат отговорно.
Но това едва ли е успокояващо в страна, в която политиката е дълбоко обвързана с расата. Моделите на гласуване приличат повече на расово преброяване, отколкото на демократичен процес. Нещо повече, същото това правителство многократно не е успявало да потърси отговорност от определени лица за техните вредни думи и действия.
Джулиъс Малема: „Ние не призоваваме за убийството на бели хора… поне засега.“
Андиле Мнгкситама: „Ще убиваме децата на белите, ще убиваме жените им, ще убиваме всичко, което ни се изпречи на пътя.“
Кирил Рамафоса през 2018 г: „Ще я предадем в ръцете на нашия народ, независимо дали им[на белите, бел. прев.] харесва или не.“
Парадоксът? Това не са някакви маргинални радикали, които крещят отстрани. Те са правителството.
Малема и Мнгкситама заседават в парламента. Рамафоса е президентът. В най-добрия случай тази реторика е безразсъдно безотговорна.
В най-лошия случай тя е сигнал за системна маргинализация на африканерите. В момента в Южна Африка действат над 141 закона, основани на расова принадлежност – повече, отколкото по време на разгара на апартейда. Това не е равенство, а умишлено преструктуриране на обществото с цел изключване на една група.
Обърнете внимание на по-широкия контекст:
- Расовите закони пречат на африканерите да имат равен достъп до образование.
- Политиките за икономическо овластяване на чернокожите (Black Economic Empowerment, BEE) ограничават бизнеса на африканерите.
- Неотдавнашен закон дори лиши африканерските родители от контрол върху училищните съвети.
Схемата е ясна: не става въпрос за справедливост или обезщетение. Става дума за лишаване на африканерите от достъп до възможности и, в крайна сметка, от правото да съществуват като отделни хора.
Малема, който някога възхваляваше диктатора от Зимбабве Робърт Мугабе като герой, изрази ясно намеренията си: „Белите хора вече няма да се хранят сами, ние идваме да седнем на масата за вечеря и ако ни отказвате да седнем на масата за вечеря, ние ще унищожим тази маса за вечеря.“ Орания отказва да чака унищожението. Ние изграждаме своя собствена трапеза.
Запретнете ръкави – подходът на Орания
Много африканери се чувстват изоставени, изключени от възможностите, бизнеса и дори от контрола върху образованието на децата си. Разбирам тази неудовлетвореност. Но тук, в Орания, ние не живеем в недоволство – ние градим.
През 1991 г. 30 семейства се заселват в изоставен, безжизнен град-призрак в региона Бо-Кару в Южна Африка. Те го купуват за 1,03 милиона рупии, без училища, без предприятия и без инфраструктура. Всичко трябвало да се създаде от нулата.
Днес Орания процъфтява. Нашата общност може да се похвали със собствени училища, в които децата учат на родния си език. Предприятията ни се разрастват, а все повече от тях очакват по-нататъшен растеж. Непрекъснато се стремим към енергийна независимост, като поддържаме светлините си, докато останалата част от страната е изправена пред прекъсване на електрозахранването. Най-важното е, че имаме бъдеще – бъдеще, което оформяме със собствените си ръце.
И така, какво направи това възможно? Три прости, но силни убеждения:
- Африканерите се нуждаят от собствена земя.
- Африканерите се нуждаят от собствени институции.
- Африканерите трябва сами да вършат работата си.
Орания е нещо повече от град; това е общност, основана на принципите на африканерското самоопределение, култура и самостоятелност. Ние предоставяме пространство, където африканерите могат да запазят своето наследство, език и традиции в свят, който често изисква асимилация за сметка на идентичността. Ние сами вършим работата си, независимо дали става дума за земеделие, строителство или бизнес. Не става въпрос само за икономика, а за достойнство, самостоятелност и създаване на нещо, което наистина ни принадлежи.
Нашият подход е показал осезаем успех. Населението се увеличава с 12 % годишно и привлича посетители от всички краища на страната, включително президенти на Южна Африка, политици, журналисти и чуждестранни посолства. Това, което някога е било обект на подигравки, се е превърнало в модел за успех.
При преброяването през 2023 г. икономиката на Орания се развива бързо.
Стойността на имотите е нараснала, а образователният сектор процъфтява. Две училища вече обслужват около 700 ученици, като осигуряват обучение на родния им език и културни традиции. Техническият колеж, стартирал през 2019 г. само с петима студенти, сега приема 200 студенти в областта на търговията, инженерството и строителството. В ход са планове за разширяване на студентските общежития, за да се настанят 800 души. Подобряват се и услугите в областта на здравеопазването и сигурността. Регистрирана охранителна фирма е разширила дейността си извън границите на Орания, а доброволци от пожарната, медицинския и охранителния персонал осигуряват безопасността на общността.
Не всеки, който кандидатства за преместване тук, бива приет. Това е така не защото искаме да изключваме, а защото една общност се изгражда върху споделени ценности. Точно както едно семейство или един брак се нуждаят от общи позиции, за да оцелеят, така и един град като нашия. Всяка култура има право да запази своята идентичност, както и ние.
Бъдещето на африканерите: Призив за подкрепа към Тръмп
Дебатът за земята, подклаждан от новия Закон за отчуждаване, не е просто за собственост; той е предизвикателство за самото съществуване на нашата общност и за правото ни да живеем като отделни хора. В Орания сме работили дълго и упорито за постигането на тази мечта.
Благодарни сме на Тръмп: за признаването на африканерите като отделна група и за фокусирането му върху тревожната заплаха за личната собственост в Южна Африка. Но ние не търсим долари на американските данъкоплатци или статут на бежанци. Това, което търсим, е свобода. Призоваваме за международно признаване на самоопределението на Орания, което да ни предостави правото да се стремим към самоуправление и автономия на собствената си земя.
Ние сме хора от Африка и няма да бъдем прогонени. Ще запретнем ръкави и ще се възстановим.
