Огромно царство на маите е разкрито в гватемалската джунгла

Време за четене: 4 минути

Храмът на Ягуара, Храм II, Тикал, депатрамент Петен, Гватемала, е от големите постройки на маите, запазени до наши дни. Снимка: Jimmy Baum, Unsplash

Сгушена в джунглата на Северна Гватемала, огромна мрежа от свързани помежду си селища на маите, построени преди хилядолетия, е картографирана с безпрецедентни подробности.

Цивилизацията е включвала високи пирамиди, дворци, тераси, игрища за топка и резервоари, свързани с обширна мрежа от пътища, съобщи международна група археолози по време на презентация в университета „Франсиско Марукин“ в Гватемала.

Техните открития разкриват „ниво на инфраструктура, което е просто умопомрачително“, казва д-р Тимъти Бийч (Timothy Beach), професор по география в Тексаския университет в Остин, който не е участвал в изследването.

Откритите царства на маите

Археолозите идентифицираха близо 1000 селища на маите, които според тях са построени предимно между 1000 г. пр.Хр. и 150 г. сл.Хр. Откритията, подробно описани и в статия, публикувана през декември 2022 г в списание Ancient Mesoamerica, станаха възможни благодарение на технологията за въздушно лазерно картографиране, която може да проникне през короните на джунглата. Те оспорват някои досегашни идеи, че тази част на Мезоамерика, която археолозите наричат низината на маите, е била слабо населена през този период.

„Нямахме представа за концентрацията и гъстотата на древните градове там“, коментира пред Wall Street Journal Ричард Хансен (Richard Hansen), археолог от Държавния университет на Айдахо и водещ автор на изследването. Той е и директор на проекта „Басейнът на Мирадор“ (Mirador Basin Project) – група от Гватемала, която проучва и защитава района. Според д-р Хансен откритията „разказват историята на възхода и преждевременното развитие на едно невероятно организирано и изтънчено общество“.

От 2015 г. насам учени от САЩ и Гватемала използват години наред самолет, оборудван със сложна техника за откриване на светлина и обхват (лидар, LiDAR), за да картографират район от 700 кв. мили в и около така наречения карстов басейн Мирадор-Калакмул. Тази зона от 1,6 милиона хектара тропическа гора, осеяна с блата и граничеща с хълмове, се простира от северна Гватемала до южната част на Кампече, Мексико.

LiDAR, съкращение от light detection and ranging (откриване на светлина и определяне на радиус на действие), е метод за дистанционно наблюдение, който използва светлина под формата на импулсен лазер.

Светлинните импулси се комбинират с други данни, записани от въздушната система, за да се генерира точна, триизмерна информация за формата на Земята и характеристиките на нейната повърхност.

През последните около пет десетилетия археолозите откриха много селища на маите в басейна, включително древния град Ел Мирадор, в който се намира високата около 230 метра пирамида Ла Данта, една от най-големите по обем в света, построена преди повече от 2000 години.

*Върхът на пирамидата Ла Данта в северна Гватемала. Снимка: FOUNDATION FOR ANTHROPOLOGICAL RESEARCH AND ENVIRONMENTAL STUDIES*

Някои от местата, картографирани от групата на д-р Хансен, са били изследвани на място, казва Били Търнър (Billie Turner), професор по околна среда и общество в Държавния университет на Аризона, който не е участвал в проучването. Сред тях са Ел Мирадор, Накбе и Тинтал. Въпреки това новите данни, каза д-р Търнър, помагат да се „потвърди феноменалният обхват на промените в ландшафта, извършени от маите“.

Данните от лидара, чийто анализ отнема години, разкриват съществуването на неидентифицирани досега канали, язовири, тераси, кариери, насипи, храмове и церемониални комплекси. Изследователите идентифицират и игрища за топка, използвани някога за спортни състезания.

Руините са скрити от гъстата растителност

Подробностите на тези руини често са трудни за забелязване от нивото на земята поради гъстата растителност в джунглата – казва д-р Хансен. „Разхождал съм се на метър и половина от 20-етажна сграда и не съм знаел, че тя е там, защото растителността не позволяваше да се види“, казва той.

Тук се намесва новата технология лидар. „Можете да картографирате за минути това, което някога сме картографирали за години“, казва Карлос Моралес-Агилар (Carlos Morales-Aguilar), изследовател по география в Тексаския университет в Остин и съавтор на изследването.

Новите данни от лидара разкриват колко много неща са били пропуснати при предишните разкопки и проучвания, казва д-р Хансен. „Без него никога нямаше да открием всички пътища и многобройни масивни платформи“, каза той.

Д-р Хансен и д-р Моралес-Агилар казаха, че са изненадани от обхвата на мрежата от насипи: общо над 110 мили издигнати пътища. Те и колегите им я нарекоха „първата система от магистрали в света„. Според изследователите съществуването ѝ показва, че маите са били способни да организират хилядите работници, техници и архитекти, необходими за изграждането на подобна инфраструктура по това време.

„Това показва формирането на сложно царство или държава много рано в историята на маите“, казва д-р Хансен – обширна географска област, обединена от общи икономически, политически и социални ценности.

*Изображения от проучването на Калакмул с лидар. Copyright, Bajo Laberinto Archaeological Project and Instituto Nacional de Antropología e Historia.*

Д-р Хансен заяви, че той и колегите му възнамеряват да се върнат в гватемалската джунгла тази пролет, за да посетят някои от новооткритите селища на маите и да потвърдят тяхното местоположение и възраст.

Лидар се ползва в същото време и за откриване на повече информация за столицата или вероятно един от най-големите градове на древната цивилизация на маите – Калакмул. Градът вероятно е бил най-населеният град на маите.

Изследване с лазер по технологията ЛИДАР на разкопки на метрополиса Калакмул в южната част на страната показва, че това е бил най-населеният град във върховия период на цивилизацията на маите отпреди 1300 години.

Мексиканският институт за антики е изследвал намиращите се днес в джунгла останки от Калакмул. Градът е в централната част на полуостров Юкатан, близо до границата с Гватемала.

Калакмул е в зенита си по време на класическия за цивилизацията на маите период, около 250 – 900 г. сл. Хр. Построени са масивни пирамиди, дворцови и храмови комплекси. Малка част от тях са проучени от археолозите.

Според Катрин Рийз-Тейлър (Kathryn Reese-Taylor) от университета в Калгари, новата карта на града показва множество непознати до момента постройки. Това е доказателство, че Калакмул е бил много по-гъстонаселен от Тикал – друг метрополис на маите, намиращ се в северна Гватемала. Тя отбелязва:

„Цялата налична земя е била покрита с водни канали, тераси, стени и язовири, несъмнено за да се осигури храна и вода за жителите на Калакмул.“

В целия изследван район са установени огромни жилищни комплекси от апартаментен тип, някои от които имат до 60 отделни постройки, в които се помещават големи домакинства, съставени от разширени семейства и свързани членове. Тези големи жилищни единици са били групирани около многобройни храмове, светилища и пазари, което превръща Калакмул в един от най-големите градове в Америка към 700 г. сл.Хр.

Технологията лидар позволява да се изготви картография на древни останки, намиращи се под горски масиви. Картата на Калакмул показва жилищни постройки, групирани около храмове и пазарни пространства. Според Рийз-Тейлър този метрополис на маите от 700 г. сл. Хр. прилича на днешните Амстердам или Брюксел.

Според данни от по-ранни изследвания населението на Калакмул е било около 50 000 души. Сега, след използване на новата технология, това число ще бъде ревизирано значително нагоре.