Язовир „Каховка“ и Каховска водноелектрическа централа, снимани от левия бряг на река Днепър, към 2013 г.. Снимка: Дзюбак Володимир, Wikimedia Commons
Към момента на писане на този анализ вече са минали повече от две седмици, в които стената на бившата Каховска водноелектрическа централа се срина и започна да наводнява районите под нея. Точно сега, не по-горещо от първите дни проследявам внимателно случилото се и предлагам свята версия за ситуацията.
Всичко започва на 6 юни през нощта или по-точно в ранната сутрин около четири часа сутринта. Може би истинските извършители не са разчитали на такъв ефект от разрушаването на стената, но е трудно да се повярва в това. Още в същия ден президентът Зеленски побърза да обвини Русия за всичко и трябва да си призная, че при желание може да се намери и разумно и правдоподобно обяснение. От другата страна на фронта Русия отговори със същите обвинения към Украйна и в това също има резон и логика. Не твърдя, че съм напълно обективен и надежден, но имах време да изчета доста коментари на специалисти с дългогодишен опит в тази конкретна насока и изхождайки от там, направих този анализ.
За незапознатите със ситуацията накратко ще разкажа какво се случи.
По принцип всички са гледали кадри на вода, която прелива през язовирна стена. Това е много важен факт, че водата прелива през стената, а не чрез поток през отворени шлюзове. Започна наводнение на островите, на левия бряг и частично десния бряг. Общо взето се случи това, коет осе случва при скъсана язовирна стена. Всичко в съответствие със законите на физиката.
Към днешна дата Каховската ВЕЦ вече не съществува, всъщност отнесена е от водата. Какво се случва след това е съвсем отделен въпрос.
Обвиненията между Украйна и Русия са взаимни, но кой всъщност е виновен?
Тук, разбира се, мненията са много разделени. Страните очаквано взаимно се обвиняват за причината за катастрофата. На Запад основните обвинения за разрушаването на язовирната стена падат върху Русия. Американският анализатор по отбраната Майкъл Кларк в интервю за SkyNews даде своето мнение, като според него разрушението на язовира би било по-изгодно за руснаците, отколкото за Украйна.
Трудно е да се повярва, че Украйна стои зад атаката срещу язовира, тъй като няма какво да спечели. Много е трудно да се повярва, че Украйна би направила това. Дори и да можеха, трябва да се отбележи, че експлозията стана от руската страна на стената на язовира и поради наводнението на Днепър ще бъде трудно на Въоръжените сили на Украйна да го форсират при бъдещо контранастъпление.
Аз обаче не мога да приема правдоподобно само една теза и все още се съмнявам и се опитвам да разплета възела на това „Кой има полза”.
Нека да започнем първо с Русия и да разгледаме хипотетично какво би спечелила тя от разрушаването на стената на язовир Каховка.
Една от основните тези, която се лансира в интернет е, че с разрушаването на язовира ще се прекъсне настъплението на въоръжените сили на Украйна в района под язовира.
Руската войска е на левия, нисък бряг на Днепър, която е по-засегнатата страна след наводненията.
Още миналата година Кремъл изтъкна една от основните причини за напускането на Херсон като възможността му да бъде наводнен и всички позиции на руската армия да бъдат унищожени. Всъщност те не са грешали и в момента голяма част от Херсон е под вода. Това, което трябва да се отбележи обаче е, че превръщането на левия бряг в блато и наводняването на всички оборудвани позиции на руската армия, съчетано с отмиването на минните полета по никакъв начин не е силен план, част стратегията за планирането на военни действия, но по-рано писах за липсата на военно-политическа стратегия на Русия във войната с Украйна. Да Русия няма как да планира и организира едно такова „технологично” бедствие.
Фактът, че Въоръжените сили на Украйна, които бяха разположени на островите, бяхизтеглено, но това не може да го считаме за особено постижение, като се има предвид, че руските войски също бяха евакуирани.
С унищожаването на руските укрепления и заливането на ниския бряг на реката, много къщи землянки и окопи оставени укрепени от руската армия вече са под водата. При евентуално пресичане на Днепър контраатакуващите украинци ще трябва да изградят наново укрепления за да задържат позициите си, което е равносилно на самоубийство, изправени без подготвени прикрития от руската артилерия.
От друга гледна точка в Нова Каховка и на юг до Херсон отдавна няма мост и стената на язовира се оказва единствената възможност за преминаване на тежка техника от другата страна на брега при контранастъпление.
Невъзможно е настъпление по южното направление, поне докато водата не се отдръпне и почвата не стане подходяща за преминаване на тежка техника. Това дава възможност на руската армия да се прегрупира и да изпрати повече сила в Запорожка област, където вече започна контранастъплението на Украйна. Украинците обаче не могат да оголят фланговете си и да оставят празни позициите си по десния бряг дори към момента срещу тях да няма вражеска армия.
За Украйна разрушаването на язовирната стена има няколко съществени предимства и въпреки, че пред себе си имам цял списък ще разгледаме по-интересните.
С намаляване на дълбочината в горното течение на р. Днепър в района на Угледар се улеснява форсирането по време на настъпление или контраофанзива, като намаля процедурата за преминаване на речното корито и опасностите свързани с него. До сега Украйна нямаха особена необходимост пресичане на Днепър в тази точка, като се има предвид, че последните месеци боевете се водеха в района на Бахмут, но след офанзивата в Запорожка област все по-често ще се налага на Военните сили на Украйна да пресичат Днепър в тази точка, а всяко преминаване на техника през мостове и основни пътни артерии ще бъде лесна мишена за руската артилерия.
След взривяването на язовирната стане се наблюдава и спад на водите в езерата за охлаждане на Запорожката АЕЦ. Това е една открита възможност за допълнителен натиск върху Русия от всички страни. Никой в Европа и Русия не се нуждае от още един атомен котел в раздора, още повече, че всички помним Чернобил.
Да, станцията не е в работен режим, не е необходимо огромно количество вода за охлаждане, но ако я няма трябва да се спрат блоковете, да се разтоварят реакторите и да се извадят горивните касети. Като цяло това е отлична причина МААЕ отново да поиска от Русия да изтегли войските си от територията на атомната електроцентрала под натиска на световната общност и причина за нови санкции срещу Русия.
Превръщането на левия бряг в благо ще принуди руските войски да се изтеглят далеч от брега и да започнат да изграждат отново укрепителни позиции няколко километра навътре.
Това ще коства допълнителни средства и човешки ресурс, който без съмнение ще бъде подложен на ожесточен обстрел от страна украинката артилерия.
Като цяло разрушаването на язовир Каховка не накланя везните в нито една посока, макар че и за двете страни има стратегическа полза, но вредите са повече. Разбира се основните обвинения от западните страни ще паднат върху Русия, но за мен, в смисъла на автор и читател това не е важно, защото аз не съм служител на Външно министерство. По важното е да разберем какво наистина се случва.
Ясно е, че едва ли ще открием цялата възможно информация по този случай дори след 10 или 20 години, а мнозина може и да не доживеем този момент, както все още не знаем пълната истина за Чернобил.
Нека да обърнем поглед кой и с какво може да унищожи стената на язовир Каховка.
Тук всичко вече е много интересно. В интернет пространството се завъртяха много версии, за който ми трябваше доста време да проверя. Единственото нещо, което липсваше, бяха извънземни с бойни лазери, но ние ще отхвърлим цялата научна фантастика, защото тя няма да издържи на критика и ще преминем към по-разумните версии.
1) На много места особено от руска страна се твърди, че язовирната стена е унищожена с високоточни ракети от MLRS и по-точно M142 HIMARS.
Надявам се, че няма хора, които предполагат, че язовир Каховка е унищожен с установка за залпов огън. Ако към настоящия момент въоръжените сили на Украйна разполагаха с германски ракети Taurus с бетононабиваща бойна глава, да, щеше да има сериозен разговор, но как бихте си представили разрушаването на високоякостен бетон на язовирна стена с осколочно-фугасни бойни глави на M142 HIMARS? Други предположиха, че това е направено с „Вільха“ , което всъщност е аналог на руските „Смерч”. Дори не е сериозно да се обсъжда подобен вариант.
За тези, които все още имат съмнения, ще припомня историята на Антоновския мост в Херсон. Само на 19 юни миналата година украинците изстреляха два залпа (12 ракети) и мостът остана непокътнат.
През миналата година и двете страни обстрелваха моста доста интензивно, но той не падна, дори бе ремонтиран от руснаците и пуснат в експлоатация на 25 февруари. В последствие при изтеглянето на руската армия от Херсон бе взривен с контролиран взрив който успя да разруши една малка част от него, достатъчна, за да забави преминаването на украинската армия по него.
До тук с темата за HiMARS , с който украинците не успяха да разрушат мост, както остава за язовирна стена, която е проектирана да издържа напора на стотици хиляди тонове вода.
2) Артилерия
Тук може да направим предположения, но във въпросната ситуация със стената на язовир Каховка и този вариант отпада. Разбира се ще се аргументирам и тук. Има 152-155мм бетонобойни снаряди и те са по-интересни от ракетите. Бетонопробиващият снаряд е с дебели стени, коради което може да проникне в бетон поради здравината на корпуса и едва след това да експлодира.
Гореспоменатият “Taurus” има здрав, специален корпус, а кумулативният заряд пробива пътя на бойната глава, но колко снаряда са необходими да бъдат изстреляни за да се унищожи язовирна стена. Още повече по тъмно, дори и с директен огън с един залп е невъзможно.
Трябва да се изстреля цяла една канонада, но никой не е чул десетките изстреляни снаряди,а от снимките и видеата никъде не се виждат щети по другите сгради и части по стената. Като заключение мога да кажа, не е артилерия!
3) Миниране и взривяване отвътре
Това може би е най-сериозната тема, на която трябва да се обърне внимание. Още миналата година украинските медии започнаха да говорят за факта, че язовирната стена е минирана. При проектирането на всеки язовир специално се създават такива места, където могат да бъдат поставени експлозиви и стената да бъде унищожена.
Това вече се е случвало на р. Днепър, когато през 1941 г. Червената армия взривява язовирната стане на Днепрогес, за да забави настъплението на германската войска. Взривен е с динамит с еквивалент 20 килотона, като за справка атомната бомба над Хирошима е с еквивалент 15 килотона.
Германците възстановяват водната електроцентрала „Днепрогес“ и на 18 април 1941 .г тя отново заработва. През 1943 г. германците също взривяват Днепрогес, много по значително от руснаците, като те успяват дори да неутрализират един от зарядите. Взривяването на Днепрогес от германците са използвани тротил равняващ се на 3килотона и над 500 бомби по 100 кг. След войната повече от 500 кг експлозив са извадени от руините на ВЕЦ „Днепрогес“. Споменавам тази история от миналото като индикатор колко експлозив е необходим за да се разруши язовирна стена.
Да, Каховската ВЕЦ е много по-малка от „Днепрогес“, а съвременните експлозиви са много по-ефективни от динамита, използван по време на Втората световна война.
Въпреки по-малките си размери стената на язовир Каховка също се нуждае от огромно количество експлозиви. Това обаче изисква постоянна поддръжка на всичко в изправност, от друга гледна точка това би била една добра възможност и за двете страни да се възползват от един такъв подарък, като експлозиви, готови за употреба. Изключвам възможността, както писаха повечето медии, че взрива е бил в машинното отделение. На снимките в интернет много добре се вижда че машинното не е пострадало от „взрива”, а разрушенията са започнали от клапаните за изпускане, а след това огромният обем от вода е помел всичко по пътя си.
Да за унищожаването на клапаните на язовирната стена изглежда доста по-лесно. Необходимото количество експлозив според експерти е 300кг за да бъде унищожен един. Дори в тази ситуация за да се разруши по този начин язовирната стена изглежда странно. Необходими са един тон експлозив, което е сериозно количество. Това е един камион а с него още един в който сапьори, които ще подготвят, опаковат и свързват детонатори в мрежа за една нощ звучи невъзможно, ако това е истина украинските диверсионни групи са достигнали на ниво „Бог”.
От руска гледна точка това е по-лесно, но защо Русия да го прави след като има пълен контрол над язовирната стена и контролната зала, от която може просто да вдигнат клапаните и да причинят същото бедствие надолу по теченито?
В този случай изобщо не бих обвинил Русия. Защо да разрушават стената, като могат да отворят шлюзовете? Заради зимата и валежите в Украйна нивото на вода в ситемата непрекъснато се покачва и ако Русия бе увеличила изпускането на вода, никой нямаше да я обвини, защото това е нормална практика.
Като цяло минирането и взривяването на стената на язовир Каховка също не изглежда правдоподобна.
Сега много хора ще си зададат въпроса: Кой и с какво унищожи стената на язовир Каховка.
Моята версия е, че стената се е срутила сама под натиска на огромното количество вода, разбира се не без помощта на проведените многократни обстрели и от двете страни в конфликта.
Косвено това се потвърждава и от откровената паника, която започна и на двата бряга, след като нивото на водата започна да се покачва. Никой не очакваше и се наложи спешна евакуация както на украински така и на руски военни.
Още преди месец беше заявено, че нивото на водата в язовир Каховка се покачва. Това може да стане само чрез манипулация на други ВЕЦ в каскадата на Днепър, които са под контрол на Украйна. В случая не може да кажем, че това е саботаж от тяхна страна, защото заради зимния сезон язовирите навсякъде са препълнени и това може да се провери по една проверка в интернет. Каховския язовир като последна преграда по р. Днепър започна да се пълни с доста бързи темпове, а с увеличаване на обема се увеличава и натиска върху стената.
В интернет пространството журналистът от New York Times, Кристиян Трибър публикува сателитни снимки на ВЕЦ „Каховка“ от 28 май.
От снимките се вижда, че още тогава стената е пропускала вода. Предполага се че язовирната стена е била повредена още тогава, което потвърждава и моята теория за разрушението на стената. Защо водата не е изпусната е въпрос на компетентност на онези, които работят във ВЕЦ „Каховка“, ако изобщо някой работи там. Възможно е нивото на язовира да се контролира чрез отварянето на шлюзовете.
Регулирането на водата в язовира, нямаше да има последствия, тъй като Каховската ВЕЦ не генерира електричество. Основната задача на язовира е да запълва Севернокримския канал с вода. Защо нищо не е направено е въпрос без отговор. Според сателитните снимки на устието на Севернокримският канал, на полуостров Крим започват проблеми с водата. Понижаването на нивото ще доведе до проблеми с водоснабдяването в целия регион.
За финал можем да заключим, че и двете засегнати страни са еднакво виновни за случилото се.
И Русия и Украйна са допринесли за създаването на предпоставки за срутването на язовирната стена на ВЕЦ Каховка. Ясно е, че съоръжението е било повредено в резултат военните действия на двете страни, особено украинската, която непрекъснато обстрелваше водноелектрическата централа през цялата изминала година, но от друга страна Русия трябваше да работи с такъв стратегически обект, да следи състоянието му и да извършва ремонти.
Вината за трагичната катастрофа, чиито резултати ще засегнат повече от един регион, е за двете страни, когато едната системно нанася повреди по съоръжението , а втората не прави нищо за тяхното отстраняване.
За жалост налице е една огромна катастрофа и няма значение чии злонамерени намерения или престъпна небрежност са я причинили, както винаги, обикновените цивилни граждани от двете страни на р. Днепър са основните потърпевши.
