Два опита за убийство, съдебно преследване и присъда, цензура в социалните мрежи, какви ли не лъжи, обиди и заплахи срещу него, семейството, партията, привържениците му. И все пак, Доналд Тръмп спечели.
Явно трябва специално да се подчертае, но победата на Тръмп е победа за нормалността в САЩ и по света, защото е победа на десницата.
На страната на Тръмп стоят мъжете с нормално ниво на тестостерон, Илън Мъск, от вчера и най-великият президент, който САЩ никога няма да получат – либертарианецът д-р Рон Пол.
От другата страна са дисгенична коалиция на хора, които активно мразят страната. Нарочно не казвам „страната си“, защото много от тях не се възприемат за американци, а имат поредица от други идентичности.
За разлика от 2020 година, този път левицата не успя да открадне изборите в САЩ. Победата на десницата е невиждана от времето на Рейгън – победа при електорите, победа в абсолютен брой гласуващи, победа и в Сената и Конгреса на САЩ. Вече сме готови за втория мандат на Тръмп.
Ако бях американец, знам как щях да гласувам.
Но не съм, аз съм българин и мога само да изкажа мнение победата на кой от двата лагера е по-добра за нас. Очевидно на първите, на нормалните.
При последното президентство на Доналд Тръмп НАТО беше подсилено изключително много, България даваше над 2% от БВП за отбрана, а Украйна получаваше оръжия и логистична подкрепа за изграждането на армията си – иначе преди две години щеше да се срине от руското нашествие, а не да му се противопоставя като равна трета година.
Също така, Доналд Тръмп договори два мирни договора в Близкия изток – между Израел и Судан и между Израел и Обединените арабски емирства, като с още много държави преговорите вървяха добре. Като бизнесмен, Тръмп предлагаше мирно решаване на конфликтите и сделки, при които и двете страни чувстват, че печелят. Настоящата американска администрация е безкрайно безполезна, не води нищо подобно, единствено финансира войната на Израел и не прави никакви сериозни дипломатически постъпки за спирането на огъня.
Припомням и че когато Русия започна много да се мисли за Велика сила и да предизвиква американците в Сирия, група от 300 руски частни войници от „Вагнер“ бяха ударени с американска ракета, напълно безответно. Путин знаеше, че с Тръмп не е като със слабия Обама и не си позволи ескалация или отговор.
Конкретно и за нас, всички неприятни леви политики, които ни биват предлагани като про-американски, са все тези на левицата там.
И мнозина слагат знак за равенство между зелени политики на всяка цена, ЛГБТП идеология, отворени врати за нашественици от една страна, и евроатлантизъм от друга. По-силна реклама на Русия и комунизма на наш терен няма и евентуална смяна на управляващите в САЩ в посока дясно може да бъде оздравителна дългосрочно и за нас.
А, да, и кандидатите на левицата Харис и Уолц застанаха на македонистки позиции, подкрепяйки македониската теза срещу българския национален интерес. Нещо, което удобно не се коментира от българските фенове на левицата.
Македонското издание „Слободен печат“ в последните седмици информира, че Камала Харис е пратила многозначително послание до т.нар. Обединена македонска диаспора в САЩ, както и, че „македонският американец“ Филип Жотевски бил назначен за отговорник по връзките с етническите общности в кампанията на Харис.
Обединената македонска диаспора е лобистката мрежа, финансирана от Скопие, която от години се опитва да промотира някаква различна от българската „македонска“ мигрантска история. Неслучайно в писмото на Харис се цитира противоречивата инициатива за „месец на македонско-американското наследство“. Според документа – ако може да се вярва на скопското издание и хвалбите на македонистите – офисът на Харис се позовава дори на Илинденското въстание и Балканските войни.
Историческите факти обаче сочат, че историческата македонска имиграция в САЩ е недвусмислено българска в своето етническо съзнание в последния повече от век. Македонските патриотични организации, които са нейният гръбнак, едва в наши дни, след цели десетилетия югославско усилие, се изправиха пред проблема с новата македонска миграция, с която идва и влиянието на лабораторния македонизъм. Едва сега и не без помощта на безхаберието на поредица български правителства.
