Предложеното разделяне на България на четири района – Софийски, Дунавски, Черноморски и Южен (Тракийско – Родопски – Пирински).
Оригинална публикация: История в кратце
Горната карта е проект за бъдещо райониране на България, съобразно еврофинансиране, транспортна интегрираност и отраслово разделение на икономиката. Мястото на Благоевградска област едва ли най-уместно да е в Тракийско-родопския район заради неудобни комуникации, но както и да е.
Долната карта е България между 1345 и 1371 г. и съдържа забележителни сходства с първата.
И тя е разделена на 5 района, които малко ще коригирам. Северно от Балкана имаме Видинско царство и Добруджанско деспотство, които са две отделни не само политически, но и икономически единици. За Добруджанското деспотство това е установено – то е било повече интегрирано стопански с черноморския басейн и италианските морски републики Генуа и Венеция, а не със сърцето на България – Търновското царство. Вероятно, с оглед на географията му, Видинското царство също е било интегрирано повече с Унгария, Сърбия и Северинския Банат във Влашко.
Третият район е Търновското царство – сърцето на Второто българско царство. Неговите естествени географски и икономически граници са между Дунав и Стара планина, които между 1185 и 1393 г. са и неговото ядро, останали непокътнати на фона на всичките териториални загуби на България.
Четвъртият район през XIV век, която не е очертан на картата, е Софийска област.
Тя започва да се оформя като част от държавата още при Иван Асен Втори (1218-1241 г.), който изпраща там като владетел брат си Александър. Географията допълнително улеснява това частично обособяване, икономически „район Средец“ е бил по-скоро интегриран с Тракия и Солун, отколкото с Мизия, от която я отделят високите върхове на Балкана.
Петият район през XIV век е тъмно оранжевата зона от Пловдив до Месемврия и Созопол. От средата на XIII век тя постоянно е обект на българо-византийски войни, като големи част от нея са извън границите на България в продължение на десетилетия. „Район Тракия“ икономически (пак с оглед на географията) е бил интегриран повече с византийските територии и все още огромния консуматорски център Константинопол, а не със сърцевината на Второто българско царство.
От втората половина на XIII век и през първата половина, чак до 60-те години на XIV век, „район Тракия“ вече е изместил „район Македония“ като приоритет за властите в Търново.
„Район Македония“ е изоставен на собствениците му сили и на милостта на сърби и византийци далеч преди разгрома при Велбъжд от 1330 г. За разлика от него, за „район Тракия“ търновските царе се бият със зъби и нокти с византийците до самото османско нашествие.
Може да се предположи, че през XIV век българската политическа мисъл вече се е комерсиализирала до положение да смята, че свещеният Охрид и Югозапада, откъдето, както добре помнели в Търново, българите започнали завоеванията си на Балканите през V век, могат да бъдат „забравени“ заради непосредствените финансови и икономически изгоди от контрола на „район Тракия“.
Пиша тези неща неща, защото традиционно българската медиевистика не обръща внимание на фактори като география, икономика и комуникации. А те биха могли да се окажат ключ към осмисляне на немалко събития и тенденции в средновековната българска история.
Още по темата
ВАРИАНТИ ЗА НОВИ РАЙОНИ ЗА ПЛАНИРАНЕ В БЪЛГАРИЯ ОТ НИВО NUTS 2, Арх. Белин Моллов, Форум „Гражданско участие“, 2018 г.
