Болкарските планини в Средния Тавър в Мала Азия – исторически известни в част от литературата и като Bulgar Dagh / Bolghar Dagh. Източник: Wikimedia Commons
Оригинална публикация: История в кратце
През 1517 г. войските на османския султан Селим Страшни слагат края на едно малко българско княжество.
То е съществувало на територията на Караманския бейлик (днес в Турция), в съседство с Киликийска Армения и с център планината Булгар даг (Българската планина). Сведения за тази държавица са събрани от проф. Катерина Венедикова в нейните трудове „Имена, свързани с българи в Мала Азия през XI век в един литературен паметник“ (Помощни исторически дисциплини. Том 3. София, 1981), „Българите в Мала Азия“ (Стара Загора, 1998), „Българи, арменци и караманци в средновековна Мала Азия“ (София, 2003).
Последният владетел на това княжество е Катерина, за която писмените извори споменават, че имала войска, въоръжена с 10 000 пушки. Тази малка българска държава възниква по времето на Селджукския султанат (1077–1307 г.), известен още като Румски султанат, на основата на съществували още от византийско време български колонии в Мала Азия.
През няколкото столетия от живота си Българското княжество в Южна Анатолия поддържа връзки и политически отношения със Селджукския султанат, Караманския бейлик, Киликийска Армения.
След 1517 г. сведенията за това княжество секват, а през ХХ век турската държава, предпочитайки да не си спомня за подобни политически формирования на нейна територия, преименува планината „Булгар даг“ на „Болкар даг“ и така тя от „Българска планина“ се превръща в „Планина с много сняг“. Но старите исторически извори и регистри пазят истината.
В района на Карадаг (Черната планина) в Киликия са регистрирани клисура и долина с развито лозарство на име ДОСХ. Някога там се е намирал арменският манастир „Айгека-ванк“. Името Досх е вариант на древното българско лично име и календарна зодия ДОКС със значение на „прасе, свиня“.
Днес името все още се среща у нас под формата „Дочо“, „Досьо“. Но това е само едно от многото български имена в района на Киликия и Караман.
Други такива са:
• БУЛГАР БОЗОГЛАН (един от върховете на Булгар даг) с пещерата на светеца Булгар Бозоглан деде;
• БУЛГАРДЖЪК (село около Нигде в Тавърските планини);
• БУЛГАРКЬОЙ (село около Булгар даг);
• БУЛГАРЛУ (село около Нигде);
• БУЛГАР МАДЕН(И) („Български рудник“);
• БУЛГАР МАЗАРА;
• БУЛГАР СУЮ (плато под връх Булгар Бозоглан).
В том 1 на „Речник на топонимите в Армения и околните райони“ са включени също топоними в района на Киликия и Тавърските планини, имащи български произход.
Планината Булгар даг например е записана във варианти Bolkar, Bulgar, Bulghar, Bulghardagh , Bughardagh. Ето още подобни имена:
• BULGHAR – река в Киликия, в басейна на Сихун/Сарос, известна още под името Ел Ходжа;
• BULGHAR – връх в Киликия, в планината Киликийски Тавър, един от най-високите върхове на Булгар даг;
• BULGHARLU – село в Киликия, във вилаета Караман, по-рано в Ичел (Ичел е старото име на турската провинция Мерсин);
• BULGHARMADEN – рудник в Булгар даг със сребърни и оловни залежи;
• BULGHARDAGH – село в Киликия, във вилает Караман, в района на Нигде по северните склонове на Булгар даг, близо до Булгармаден;
• BULGHAR MAGHARA – пещера в планината Булгар даг.
*****
• Село Bulgharlu е идентично или с джемаата (общността) Булгарлу в казата Юргюб в Ичел, посочено от Катерина Венедикова, или с Булгарлу (село около Нигде).
• Bulgharmaden („Българския рудник“) е споменат неведнъж от Венедикова.
• Върхът Bulghar следва да е идентичен със споменатия от Венедикова връх Булгар Бозоглан.
• Село Bulghardagh е най-вероятно Булгаркьой, село около Булгар даг.
• Реката Bulghar в Киликия, в басейна на Сихун/Сарос, известна още под името Ел Ходжа, не е посочена от К. Венедикова, но тя споменава за село на име Али Ходжа Кьою на 2 мили под Българския рудник, което се намира на брега на рекичка.
• Катерина Венедикова не споменава и пещерата Булгхар Магхара в планината Булгар даг. Тя може да е пещера в околностите на връх Булгар Бозоглан в планината Булгар даг, но може и да се е намирала на друго място. Венедикова отбелязва, че още около 1227–1228 г. „булгар таифеси“ („българското племе“) се намирало около днешното градче Магара в югозападните поли на Булгар даг.
До средата на ХХ век тези български общности в Турция все още не били изчезнали. На една етническа карта на Турция, издадена от списание National Geographic през 50-те години на миналия век, български общности са означени (със зелено) в Източна Тракия, в старата Витиния близо до Бандърма и около Нигде в района на планината Тавър в Киликия.
Вижте още интересни карти тук.
