5. Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята. Изход 20:5. Снимка: Artyom Kabajev, Unsplash
Има теми, които ме карат да се държа като щраус. Не мога, не искам, психиката не издържа да мисля за тях и не искам.
Жестокостта към възрастните хора в България е правило, а не изключение.
Години и години наблюдавам това най-отвратително морално падение. Говори се, че ескимосите имали обичай. Когато възрастният загуби зъбите си и не може да дъвче месо, закарват го в тундрата и го оставят да го изяде бялата мечка. В България отношението е с една идея по-жестоко. Тук изоставянето се случва на етапи, но задължителен знаменател е ползата.
Внуците се отнасят неуважително, грубо и просташки. Бабите и дядовците приемат това за нормално, естествено, че точно това заслужават и дори ги награждават. Няма нищо по-вулгарна от масово практикуваното прехвърляне на собственост на внуците – безотговорно към себе си, обидно към собствените деца и развращаващо за внуците. Видяла съм наистина жестоки неща.
Спомням си за възрастна жена, която не получаваше кренвирш, за да има за детето, колко жестоко и унизително, спомням си за буквално изселване на възрастен от дома или от стаята му, защото младите имали нужди, за непрестанното изискване за даване, пари, пари, пари.
Длъжни са! Самите възрастни гладуват, за да съберат пари и да ги дадат на детенцето, за да ги пръсне за глупости. Мога да напиша роман на ужасите, защото без да искам, колкото и да се старая, всяка такава случка, която имам нещастието да регистрирам ми оставя белег.
Когато краят приближи, жестокостта ескалира до безчовечност.
Не искам да мисля за паническото натикване на хора в болница, за отказа да ги вземат от там, за да могат да си отидат в дома, за пълните морги с непотърсени трупове. Не искам да мисля за изоставените по селата възрастни. В село, на 38 км. от „Александър Невски“, всеки ден виждаш зомбита, които прииждат от всички посоки, за да чакат кола на социалните грижи, която им носи храна. И това е привилегия. Всичко останало е на милостта на кметския наместник.
А за физическото насилие, грабежите, изнасилванията и убийствата дори циничната преса не желае да говори.
И идва най-хубавото! Тоталната безпомощност. Как и кога се превърна в норма натирването на майките и бащите в „старчески дом“, аз не разбрах. Мотивите са истински позор. Пречи, затруднява, децата се гнусят, безсмислено е, така и така ще умре, мъжът ми не иска, жена ми не е съгласна, нямаме място, нямаме време, нямаме пари.
Къде ще бъде изхвърлен ненужният родител зависи само от парите. Има разнообразни шайки, които се навъртат около ония, които имат недвижими имоти и мерзостта по пътя да бъдат придобити или казано мародерство, няма дъно. Има търговски услуги в зависимост от пенсията, но ако тя е малка или децата решат, че имат нужда и от нея, разбира се, пазарът отговаря и на тези нужди.
И, случайно някак, незнайно защо, пред обществото се показва концентрационен лагер за майки и бащи. Ах, потресени сме! Верно ли? От какво? От себе си.
И градирайки достигаме до най – отвратителното. Държавата-грижовница. Защото всички, които са натирили родители и близки кой където е могъл, след като са им изсмукали живота за да ги отгледат, да отгледат внуците, да им дадат всичко което са имали, че и повече, са възмутени защо държавата не прави нищо.
И излизат държавните хрантутници. Ах, как е възможно? Няма да търпим!!! И сега внимателно. Как ще разрешат „проблема“. Разбира се с нови регулации, така че услугата да стане още по-скъпа, може, дето се вика и субсидии да дадат, държавни поръчки, за да се откраднат още пари.
А защо не направят приемни семейства за умирающи? И така, чиновникът ще направи трагедията още по-страшна, унизителна и жестока… докато някой не излезе и се плесне по челцето и каже: „Хора, нека легализираме евтаназията“. И всички ще отдъхнат с облекчение. Вече ще можем хуманно да убиваме родителите си, без да накърняват наследствената маса. И знаете ли, обществото дотолкова е деградирало морално, че вече не му действа и приказката за гаванката.
Искам запор, за всеки който по някакъв начин не се грижи за безпомощните си родители!
Искам конфискация на имуществото, придобито по някакъв начин, от безпомощния човек. Искам регламентирани грижи за онези, които по някаква причина нямат деца и наследници. И искам БПЦ да е арбитър.
