Кан Крум (803 – 13 април 814) е забележителен владетел, успял да разшири значително територията на българската държава на север, запад и юг. Началото на неговото управление съвпада с това на основателя на Свещената римска империя (Франкската империя) Карл Велики. След разгрома на Аварския хаганат през 803 г. България и Франкската империя си поделят неговите земи и придобиват обща граница по Средния Дунав.
През 808 г. кан Крум превзема земите по долината на р. Струма, а през 809 г. и важния град Сердика. В отговор на това през юли 811 г. византийският император Никифор І Геник настъпва с огромна армия от 70 000 души към пограничната крепост Маркели. Хронистите Теофан Изповедник и Анастасий Библиотекар подробно описват тези събития.
От Маркели един от приближените хора на Никифор – Византий, избягал при Крум, като отнесъл със себе си царското облекло и сто литри злато.
Това било възприето като зло предзнаменование за изхода от битката. Въпреки това Никифор заедно със сина си Ставракий се насочил с войските към столицата Плиска. Хан Крум напуснал резиденцията си и предложил мир, но получил отказ от императора. Несрещайки сериозен отпор, византийците превзели Плиска, ограбили съкровищницата на Крум и опожарили неговите палати. Междувременно кан Крум издигнал дървени прегради в теснините на Стара планина.
Историците още спорят къде се е състояла решителната битка – при Върбишкия или Ришкия проход. На връщане от Плиска към Константинопол Никифор бил нападнат от българите в палатката си в нощта на 25 срещу 26 юли и бил убит. Загинали и голяма част от военачалниците и войниците му. Синът му Ставракий бил тежко ранен във врата и едва се добрал до Константинопол, където месец след това починал. На трона се възкачил зетят на Никифор – Михаил І Рангаве (811 – 813).
На следващата година, окрилен от голямата победа кан Крум превзел след обсада Дебелт (7 юни 812 г.) и преселил епископа Георги и част от жителите му отвъд Дунав.
Преди това Михаил І Рангаве, придружен от императрицата тръгнал в поход срещу българите, но стигнал само до Цурул (Чорлу). Там ги заварила вестта за падането на Дебелт и войските се разбунтували. Той се върнал в Константинопол, защото бил разкрит и заговор срещу него от представители на Исаврийската династия.
Хан Крум изпратил пратеници при новия император начело със славянския велможа Добромир с предложение да се поднови мирния договор, сключен през 716 г. с кан Тервел. Използвал заплахата, че ако мирът не бъде сключен българите ще нападнат Месемврия. Теофан Изповедник съобщава, че по внушение на лоши съветници императорът отказал да подпише мирния договор.
Крум изпълнил заплахата си и към средата на месец октомври 812 г. се отправил към Месемврия с много бойни и обсадни машини. Един покръстен арабин – опитен механик, който избягал от византийския император при българите, ги научил да строят стенобойни машини. Те били умело използвани за проникване през здравите крепостни стени на Месемврия.
На 1 ноември още докато траела обсадата на Месемврия византийският император свикал заседание с патриарха, митрополити, членовете на сената и съветниците му.
Там надделяло мнението, че не трябва да се сключва мир с България. Така обсадената Месемврия не получила никаква помощ от Константинопол и след няколко дни била превзета. Ето как Анастасий Библиотекар описва завладяването на града – „На 4 ноември се появила комета в образа на две блестящи луни, които се съединявали и разделяли в различни форми, които давали изображение на мъж без глава.
На следния ден ни дошла печалната новина за превземането на Месемврия, която ужасила всички, защото предвещавала нови по-големи беди…“ Теофан Изповедник пише почти същото и допълва – „Враговете намерили града изпълнен с всякакви необходими за живота на хората неща и го завладели заедно с Дебелт.
Там намерили 36 медни сифона и немалко количество от изхвърляния чрез тях течен огън (гръцки огън), както и множество злато и сребро“.
От тези сведения става ясно, че Месемврия била богат процъфтяващ град. Изглежда тези действия били предприети от българите, за да внушат респект в християнското население на града с цел да предотвратят бунтове и съпротива срещу новата власт.
След завладяването на Месемврия през зимата на 812/ 813 г. кан Крум започва да се готви за нова война срещу Византия, защото по думите на Теофан Изповедник отново получил отказ за подписване на мир. Императорът се разположил с войските си северно от Адрианопол, но бездействал и не се отправил към Месемврия, за да я отвоюва. Там до крепостта Версиникия на 22 юни 813 г. се състояла решителната битка, спечелена убедително от българите.
Превземането на крепостта бележи края на краткото управление на Михаил I Рангаве, който въпреки че успява да се добере до столицата е свален от престола от Лъв V Арменец.
След победата при Версиникия кан Крум продължава настъплението към Константинопол. По пътя повечето крепости, усетили силата на българската армия, се предават без бой. Само Адрианопол оказва съпротива. Обсадата му се ръководи от брата на Крум, а владетелят продължил похода към византийската столица.
Пред стените на Константинопол кан Крум извършва езически жертвоприношения на хора и животни. Това направило голямо впечатление на жителите на столицата и е описано в хрониката на Теофан Изповедник и в „Скриптор инцертус“ (Анонимна византийска хроника).
Освен това Крум нарежда да се изкопае ров с вал от Влахерните до Златната Врата. Така столицата е обградена откъм сушата. Тези действия на българския владетел са демонстрация на сила. Целта е да бъдат принудени византийските управници да сключат мир, с който да признаят завоеванията на българите. Новият император започва мирни преговори, но има план по време на преговорите Крум да бъде убит. Кан Крум предусеща коварството на Лъв V Сириец и успява да се изплъзне от клопката, макар и ранен. При засадата кавханът му е убит, а зетят на Крум – пленен. Разгневен от подлостта на ромеите, кан Крум нарежда да бъдат разграбени и опожарени църквите и манастирите в Източна Тракия.
Успява да превземе Адрианопол и да плени 10 000 войници. Въпреки че Крум си дава сметка за отбранителните възможности на византийската столица, през зимата на 814 г. започва подготовка за ново нападение над Константинопол. Този план на българския владетел не се осъществява. На 13 април 814 г. Крум внезапно умира, най-вероятно от сърдечен удар или инсулт.
За четене по темата
Георги Владимиров, Крумовото законодателство между митологемите и научните хипотези. – В: История на българите: потребност от нов подход и преоценки. Ч. 3. С., Тангра ТанНакРа, 2000
