Годишнина от Деветоюнския преврат

През нощта на 8 срещу 9 юни 1923 г. армейски части под ръководството на Военния съюз извършват преврат. С него е отстранено лявото правителство на Българския земеделски народен съюз (БЗНС), начело с Александър Стамболийски. В подготовката на преврата участва и Народния сговор, а впоследствие той получава подкрепата на повечето опозиционни политически сили, като се изключи втората по големина парламентарна партия – Българската комунистическа партия (БКП). Превратът е извършен от десните сили, които са решили да се противопоставят на съсипването на икономиката на страната, неадекватните и вредни действия на земеделците, нарастващия авторитаризъм на Стамболийски, както и отказът на правителството за защита на българите в Македония.

Още на конгреса си в края на 1922 г. Военният съюз взима решение за отстраняване с преврат на правителството на Стамболийски. През януари се появяват слухове за това, които достигат до правителството. През април 1923 г. БЗНС печели предсрочните парламентарни избори, получавайки 52% от гласовете и 212 от общо 245 места в Народното събрание. В същото време партията изпада във все по-тежка вътрешна политическа изолация, конфронтирайки се с традиционните партии от Конституционния блок, много от водачите на които са хвърлени в затвора или подложени на гонения, с БКП, която смята правителството за свой главен враг и го определя като „фашистко“, с Военния съюз, който официално е забранен, но обединява много действащи и запасни офицери, и с Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО), която се ангажира да унищожи Нишкото споразумение1 (част от Ньойската система от договори за мир след Първата световна война) и се бори за правата на българите в Македония, попаднали под сръбска и гръцка власт.

След съставянето на новия парламент през май Военният съюз активизира своите организации и провежда събрания на офицерите в различни гарнизони, подготвяйки се военен преврат, като сведения за това изтичат в печата. Установени са контакти с цар Борис III (чрез Христо Калфов) и с ВМРО (секретарят на Военния съюз Никола Рачев се среща в Пиринско с Тодор Александров). На 25 май е определена датата на преврат, изготвени са подробни планове на операцията с разпределение на целите и задачите на отделните подразделения2.

Превратът е проведен съгласно предварителните планове – действията в София започват в 3 часа сутринта на 9 юни, а половин час по-късно, след телеграфно потвърждение, започват да действат организациите в гарнизоните в провинцията. За действията в София отговарят Велизар Лазаров и Дамян Велчев – те, както и много други запасни офицери, връщат униформите си и поемат командването на военни части. Лазаров е обявен за началник на Софийския гарнизон и ръководи обезоръжаването на полицията и Оранжевата гвардия в столицата.

09.06.1923_-_meeting_at_Rusev's.jpg

Ръководителите на Деветоюнския преврат в дома на Иван Русев (по-късна възстановка). От ляво надясно: Димо Казасов, Кимон Георгиев, Никола Рачев, Янаки Моллов, Иван Вълков, Александър Цанков, Христо Калфов, Иван Русев, Петър Тодоров, Цвятко Бобошевски.

В резултат на преврата е свалено правителството на Александър Стамболийски и е образувано ново – начело с Александър Цанков и включващо представители на всички опозиционни партии, с изключение на комунистите. Министрите се събират в 10 часа предишната вечер в дома на Иван Русев. Тук в четири и половина през нощта Лазаров и Велчев им докладват за успеха на преврата. Цар Борис III, след като изчаква потвърждение от гарнизоните в страната и реакцията на чуждите посолства, утвърждава с указ новото правителство по обяд на 9 юни.

В преврата активно участват и автономистите от ВМРО. Участието на организацията е било логично, предвид курса на БЗНС към сближаване с Югославия и изказването на Стамболийски в Белград, на 9 ноември 1922 г.:

За Македония.

Трето. Вие открито ми казвате, че не бива да говорим за Македония и сами признавате в своите вестници, че действително не говорим, но добавяте, че ние мислим за Македония и искате да не мислим за нея. Аз ви отговарям: Ние не мислим за Македония. Вие сигурно не вярвате на думите ми. Как да ви уверя? Апелирайте към Едисона да измисли един апарат, чрез който да се пробват мислите на хората.

Кой мисли за Македония? Вярно е, че ние българите не говорим за Македония, но има и други, които говорят и мислят за нея – това са самите македонци. Искайте вие не от нас, а от македонците да престанат да говорят и мислят за Македония. Не забравяйте, че македонците са истинските славянски ирландци, в които националното съзнание е силно развито и, които се раждат борци. Направете щото тези хора да бъдат легални граждани на вашата страна.

Ние не искаме Македония, ние не ще се биеме с вас за нея, не само защото сме разоръжени, но да бихме могли, пак няма да се бием. Вие да бяхте ни поднесли на тепсия самата Македония днес, ние няма да я приемем, не само защото не желаеме да повтаряме миналото, като дохождаме във вечни конфликти с нашите съседи, но и защото дълбоко вярваме, че никой при това положение така лесно не може да владее македонците. Ние казваме, нека ви са халал. Вие, обаче, които вземахте цялата им земя трябва да приберете и самите тях. Не можете да задържате по огнищата им жените и децата, а да преследвате мъжете, които се скитат немили, недраги, по урви и балкани, и създават търкания в нашите отношения. Ето големия въпрос, върху който вие трябва дълбоко да се замислите. Вие не искате да се казват те българи, а ги наричате славяни. Добре, третирайте ги каквито искате, но направете всичко възможно, те да се завърнат по огнищата си и да заживеят легално.3

Дейци на ВМРО убиват и Райко Даскалов и други земеделски водачи и сътрудничат на Цанков срещу левицата.

На отделни места има опити за съпротива от страна на земеделски активисти и отделни групи доброволно присъединили се към тях комунисти, останали в историята като Юнско въстание. Най-мащабна е дейността на въстаниците в плевенския и шуменския край, като почти целия Плевен е завзет. Опитът за въстание обаче няма организиран характер, централизирано и единно ръководство, както и обхват, което спомага за лесното му потушаване от правителствените гарнизони.

Ръководството на БКП се отказва да се намеси в защита на сваленото земеделско правителство, заемайки „позиция на неутралитет“. ЦК на БКП преценява, че става дума за уреждане на сметки между „селската и градската буржоазия“. Ръководството й оказва активен натиск върху местни структури да не подкрепят съпротивата на земеделците.

В Славовица, където се намира и Стамболийски, се събират към 3 хиляди зле въоръжени селяни от околните села и под негово ръководство на 10 юни се разполагат в околностите на Пазарджик, където са разпръснати от армията. Александър Стамболийски отива в село Голак, откъдето произлиза жена му, и е заловен там от общинските власти на 14 юни, предаден е на коменданта на Пазарджик Славейко Василев и е отведен в града. По нареждане на новото правителство, той е убит и обезглавен от група на ВМРО, водена от Величко Велянов4.

1.
Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4., стр.с. 125-126, 129.
2.
Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4., стр. 126-129.
3.
Интервю на Ал. Стамболийски пред сръбските журналисти на Белградската гара  Белград, 9 ноември 1922 г.
4.
Фол, Александър и др. Кратка история на България. Издателство Наука и изкуство, 1981.
Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *