- Това, което предлагам на вашето внимание, е съвсем кратък анонс на Културно-информационния център на българите в Босилеград за едни отминали, но помнени – за жалост от не всички нас – събития:
Представители на КИЦ „Босилеград“ и на Демократичния съюз на българите отдадоха почит и положиха цветя пред паметните плочи на петимата български офицери, разстреляни на 28 юни 1913 година и погребани в Босилеградското гробище.
Председателят на КИЦ „Босилеград“ Иван Николов припомни, че по време на Междусъюзническата война, на 28 юни 1913 година, в центъра на Босилеград изненадващо се сблъскват сръбският Десети пехотен полк от Шумадийската дивизия и българският Шести конен полк от Четвърта пехотна дивизия, предвождан от полковник Иларион Танев. След жестоки улични боеве, в града падат убити и ранени десетки български и сръбски войници и офицери. Петима български офицери, командирът на полка – полковник Иларион Танев, зав. прехраната поручик Станислав Стефанов, поручик Асен Минков, сан. подпоручик ветеринар доктор Стефан Контев и щаб-тръбачът вахмистър Христо Владов – са пленени от сърбите.
Виждайки жестоката съпротива на българите, сръбският полковник иска от пленения български полковник Иларион Танев да издаде заповед на ротмистър Веселинов да предаде полка, който се изтегля към местността Кремиково.
Той естествено не се съгласява, след което петимата български офицери са изведени в местността Воденици и по изричната заповед на сръбския капитан Арсениевич на 28 юни, към 9 часа сутринта, са разстреляни с изключителна жестокост, противно на всички известни дотогава международни военни конвенции за отношение към военнопленници, и заровени в една градина близо до воденицата на Димитър Дойчинов Треперски.
На 4 юли 1913 година специална Военна комисия от Кюстендил есхумира труповете, установява самоличността им, прави щателен оглед за начина и причините на смъртта, изслушва свидетелите Елена Митрева, Сотир Божилов и Мице Симеонов и прави Протокол, който е запазен и до днес и е публикуван в Доклада на Карнегиевата комисия.
Същият ден труповете на убитите офицери са пренесени и погребани в Босилеградското гробище. Двама от тях по-късно са прибрани от семействата им. Три надгробни паметника са просъществували до 1980 година, когато са били почупени и захвърлени.
По повод отбелязването на 100-годишнината от Балканската война, изхождайки от опита и практиката на европейските държави, КИЦ и ДСБ задвижиха инициатива гробовете на петимата офицери да бъдат възстановени и почетени от официални български и сръбски военни и държавни представители, като предпоставка за нов и обективен прочит на историята и стартиране на процес на национално помирение между българи и сърби.
Инициативата срещна жестока съпротива. Срещу ДСБ беше образувано производство. На заседание на Общински съвет Босилеград господата Антон Тончев и Владимир Захариев (кметът на Босилеград – бел. м.) осъдиха нашето поведение.
В крайна сметка, с известни рискове и главно с лични средства и труд на Димитър Димитров, бяха поставени паметни плочи на петимата офицери, но явно инициативите за опазване на историческото наследство и стартиране на новите европейски процеси в Босилеград се посрещат с подозрение и съпротива. На 11 юли в село Божица ще се почете паметта на поручик Генчо Неделчев.
КИЦ „Босилеград“
Повече актуална и коректно написана информация за съдбините на българите в Западните покрайнини днес – и по-специално в Босилеградско – може да прочетете на сайта на Културно-информационния център в Босилеград.
Нов „антифашистки“ паметник в София?