Преди 30 години на тази дата четири югославски републики обявяват независимост. Започва разпада на Югославия. И ако за Словения и Хърватия от началото е сигурно, че независимостта им ще бъде призната, то не така стоят нещата с Босна и Македония.
Сръбска армия очаква международната реакция, за да прецени дали да си върне Македония. В Солун Андонис Самарас свиква огромни митинги срещу Македония. Говори се, че се подготвя среща между България, Сърбия и Гърция относно разделянето на Македония.
В тази ситуация правителството на Филип Димитров и президента Желю Желев решават да признаят Република Македония – с името ѝ по Конституция. По думите на президента Желев:
… всъщност България предприе тази крачка в противоречие с решението на Европейския съюз, който не можа да вземе такова решение поради противопоставянето на Гърция.
Българо-македонските отношения могат да получат силен тласък, ако бъде открит паметник на президента Желев в РСМ. В следващите години България остава винаги до Скопие когато:
– пред 1994 г. по време на гръцката икономическа блокада България предоставя пристанище Бургас за приоритетно ползване на Македония. Скопие се сдобива с море, а спешните петролни пратки биват ескортирани с полиция. България отново спасява Македония, този път и икономиката ѝ.
– през 2001 г. по време на конфликта с албански бунтовници България подарява 94 танка Т-55 и 108 гаубици с пълен боекомплект от по 42 снаряда за всеки танк и по 100 за всяка гаубица.
– България винаги се е отзовавала по време на пожари и бедствия в РСМ.
И днес, много от българите отделят от залъка си и не забравят по-нуждаещите се братя. Най-важното, което в РС Македония трябва да знаят е, че България не е враг. Няма и да бъде. Враговете на България я рисуват като непријателот, въпреки протегнатата ръка.
Нека тези, които са забравили историята и датите да не се учудват защо се държим по братски. Проучване от преди дни показват че всеки шести българин има роднини в Македония. И нека никой не се доверява, когато някой казва, че България мрази Македония.
